/Поглед.инфо/ На 4 юли президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев се обади по телефона на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и предложи Европейският съюз да купува казахстански петрол вместо руски. Но той го каза грациозно: „Казахстан може да даде своя принос, като играе ролята на един вид „буферен пазар“ между Изтока и Запада, Юга и Севера. Токаев също „призова Европейския съюз да сътрудничи в развитието на алтернативни трансконтинентални коридори, включително Транскаспийския международен транспортен маршрут“.

На 7 юли Токаев проведе среща „за развитието на транспортния и транзитен потенциал на републиката“, където предложи да се „разнообрази“ доставката на казахстански петрол в чужбина. Той отново смята за приоритет Транскаспийския маршрут, който минава през Каспийско море и води към Европа, заобикаляйки Русия. Защо, човек се чуди, такава неприязън към Руската федерация, която спаси Токаев и неговите съратници през януари тази година от разгневени ислямисти и присъединилите се към тях така наречени активисти на гражданското общество? Всичко е просто: Токаев се страхува, че САЩ и техните съюзници ще накажат Казахстан със санкции дори за намек за сътрудничество с Русия. Що се отнася до Транскаспийския търговски път, това е идея, фиксирана от американските разузнавателни служби.

През март 2020 г. на уебсайта на американския мозъчен тръст Фондация „Наследство“ беше публикувана статия на ветерана от американското военно разузнаване Люк Кофи, в която той нарече изграждането на тръбопроводи по дъното на Каспийско море единственият рентабилен начин за доставка гориво „от Централна Азия до Европа, без да преминава през Русия или Иран“, от което, според него, Европа спешно се нуждае, „активно търсейки алтернатива на руските енергийни ресурси“.

По странна причина американският разузнавач забрави да спомене, че изграждането на нефтопроводи и газопроводи по дъното на Каспийско море е пряк път към смъртта на екологията на Каспийския регион. Това е убедително доказано от руски учени. В Каспийско море има седем зони с висока сеизмичност. Най-сеизмично опасната зона на Каспийско море е Апшеронският праг, планинска верига с тектонски произход, която разделя Средно и Южно Каспийско море. Нито един тръбопровод от Казахстан или Туркменистан, водещ до западния бряг (тоест до Баку), не може да заобиколи Апшеронския праг, където редовно възникват цунами - разрушителни колебания на морското равнище и непредсказуеми сеизмични бедствия, които според доклада на Института по океанология на РАН "Инженерни и геоложки опасности на Апшеронския праг за транскаспийския тръбопровод" може да заплашва "с мигновено разкъсване на тръбопровода".

Можете да се стигне и по друг начин: да се построите петролопровод от казахстанския Жанаозен до Каспийско море, да се изгради терминал за зареждане, да се доставя петрол до Баку с танкери и след това да се прехвърля петрола към петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. След това отново да се товари петрол в танкери, за да се откарате до Южна Европа. Но този вариант е нерентабилен, както става ясно от доклада на същия Люк Кофи. Има ги също Индия, Китай и Иран, където теоретично е възможно да се проточат петролопроводи от Казахстан. Това теоретично е възможно, но на практика, уви, не.

Индия с нейното гигантско население би се радвала да купи казахстански петрол, но по пътя към страната на слоновете се намира Афганистан, който е неспокоен обозримо бъдеще. Следователно казахстанските петролни производители могат да забравят за индийския маршрут.

Китайският маршрут се отхвърля дори от самите казахстански анализатори: „Китайските рафинерии започнаха активно да внасят петрол от Русия. Последната го продава с голяма отстъпка от 20-30% и дори измести дългогодишния лидер на китайския пазар, Саудитска Арабия. Иран, който също държи на китайския пазар, също понижава цените на суровия петрол, а Казахстан няма какво да хване в тази война на отстъпки.

През 90-те години Казахстан изпраща петрол в Иран по схемата СУАП: петролът се доставя с танкери от казахстанското пристанище Актау до северните пристанища на Иран, оттам отива в иранските рафинерии в Тебриз и Техеран. Иран от своя страна изпраща същото количество петрол на танкери в Персийския залив. Скоро обаче санкциите, наложени на Техеран, направиха подобна схема нерентабилна. Сега иранците се чудят кой ще им продаде петрола. А обемите петрол, които Казахстан в момента произвежда през Каспийско море, както беше споменато по-горе, са трудни и нерентабилни за транспортиране.

До 2025 г. Казахстан планира да добива до 100 милиона тона суров петрол годишно, почти 20% повече от сега. Но Каспийско море е плитко. Може да се използва от танкери с малка водоизместимост, с не повече от 10 000 тона петрол на борда. Ако 120 милиона тона казахстански петрол се разделят на 10 000, тогава ще е необходима флотилия от хиляди танкери. Нереалистично е да се изгради такъв флот дори от малки танкери, има само 3400 такива по целия свят. Но дори ако още 20 милиона тона бъдат транспортирани през Каспийско море, ще са необходими стотици танкери, които ще трябва да бъдат построени в руски корабостроителници, което едва ли ще се хареса на колективния Запад.

Освен това анализаторът на петрола и газа Абзал Наримбетов смята пристанището Актау за пречка за износа на петрол от Казахстан. Необходими са години, за да се създаде в града терминал за товарене на петрол, необходим за презареждане в танкери с голям обем. Всички водещи анализатори в индустрията признават, че няма алтернатива на продажбата на казахстански петрол чрез Каспийския тръбопроводен консорциум в Новоросийск.

Така ръководителят на изследователския център за каспийския петрол Илхам Шабан пише: „Ще успее ли Казахстан да пренасочи петрола към някакви алтернативни маршрути? Не мисля. Тогава с каква цел президентът на Казахстан изисква създаването на маршрути за износ на петрол, заобикалящи Русия? Може би има лоши съветници, които не разбират ситуацията? Малко вероятно е. Невъзможността да се изнасят големи количества казахстански петрол около Русия е добре известна. Изглежда, че основното нещо за наследника на Елбаси е да демонстрира на САЩ и техните съюзници твърдото си желание да се дистанцира максимално от Русия, поне на думи.“

По този начин обаче властите на Казахстан отправят предизвикателство към Русия, която по всяко време може да анулира износа на петрол от централноазиатската република, тъй като 80 процента от изнасяния казахстански петрол отива в Европа през терминала в Новоросийск. Но няма да съжаляваме за казахстанците. Оставете ги да вървят по своя собствен "заобиколен път“.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com