/Поглед.инфо/ След крайно неудачния според англосаксонския Запад резултат от всеруския референдум за Конституцията на Руската федерация, прехвърлянето на центъра на тежестта на неговата антируска геополитика към стратегията за пряк и масов военен натиск срещу Русия изглежда съвсем логично и очаквано.

Спонтанно утежняващите, без видима причина, военно-политическите кризи винаги подсказват задкулисния характер на подобни „игри“. Арменско-азербайджанската вражда над Нагорни Карабах продължава повече от тридесет години. Но въз основа само на местната обстановка това не обяснява настоящото избухване на военна конфронтация. Освен това тя започна не в самия Карабах, а пряко по линията на държавната граница между Армения и Азербайджан. Което по принцип е нетипично.

Всичко това, меко казано, не е много добро. Освен това страните не проявяват особено желание за бързо разрешаване на все още много ограничения конфликт и вече преминаха към заплахи от стратегическо ниво. Например, заплахи за бомбардировки на водохранилищата в Азербайджан или ракетния удар по атомна електроцентрала в Армения. Това може да причини бедствие, сравнимо по мащаб с това на Чернобил.

Следователно, не е изненадващо, че върховният главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация Владимир Путин обяви внезапна и много мащабна проверка на войските.

„Проверката ще засегне войските на южните и западните военни окръзи, ВВС и морския корпус на Северния и Тихоокеанския флот. Шойгу заяви, че по време на проверката ще бъдат проведени 56 тактически учения. В тях ще вземат участие около 150 хиляди военнослужещи, над 26 хил. единици техника, 414 самолета, 106 кораби. Ученията ще включват 35 учебни площадки и тренировъчни полигона, както и 17 морски тренировъчни полигона в Черно и Каспийско море. Министерството на отбраната поясни, че проверката се извършва за оценка на нивото на подготовка на армията, както и за вземане на решение за допускане на обединения и военни части към ученията "Кавказ-2020"

И въпреки че официалната версия на причините за започването на внезапната проверка не съдържа нито една дума относно връзката ѝ със събитията, случващи се в Закавказието, тяхното пълно съвпадение във времето говори само за себе си.

Ситуацията е наистина изключително трудна и потенциално опасна. В смисъл, че възможностите за локализиране на този конфликт, особено като се има предвид вероятността за практическото изпълнение на вече изразените заплахи, са по-ниски от всякога. Може да се разбере, че голямата загриженост на Москва за възможното по-нататъшно развитие на събитията обяснява спешните мерки, предприети за разполагане на войски в рамките на обявените учения.

Русия, дори при цялото си желание, просто не може да остане настрана, ако има реална опасност от бомбардировка над атомна електроцентрала. Освен това Армения е официалният военно-политически съюзник на Руската федерация в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност. И съответно Ереван и Москва са обвързани от съвсем категорични взаимни задължения. Включително и военни.

От друга страна, днешен Азербайджан е доста ясно ориентиран към Турция като основен военно-политически партньор в региона. И към САЩ, както към геополитически покровител.

С други думи, прякото "влизане в играта" на Русия може да доведе до активиране на Турция, включително под формата на пряка военна намеса на страната на Баку. Което несъмнено ще бъде подкрепено от Вашингтон, който не само мечтае, но и работи усърдно за създаването на още по-голям брой ситуации, при които отношенията между Русия и Турция биха били непоправими или дори по-добре, поставени на ръба на откровената война. Междувременно ситуацията в Закавказието дори още повече спомага американския замисъл, отколкото ситуацията в Либия, където Москва и Анкара все пак криво-ляво намират общ език. В Либия турските интереси са в разрез с арабските и европейските, което силно възпира САЩ да разпалят чисто антируска война там.

В Закавказието отсъстват всички тези ограничения. Но има потенциално остър конфликт, който е много лесно да се превърне в пълномащабна война и да въвлече Русия по най-прекия начин.

Не мисля, че би било прекалено много да се смята, че настоящото изостряне на арменско-азербайджанската граница, в този смисъл, е пряко свързано с резултатите от неотдавнашния всеруски референдум, който сред народа се нарича референдум в подкрепа на Путин. След като държавният глава на Русия спечели ясна победа в хода на този вот, Западът вероятно стигна до извода, че залогът върху независимия успех на вътрешната пета колона в Руската федерация е напълно безнадежден. И тази „колона“ ще има някакви минимални шансове единствено ако Русия се дестабилизира едновременно, не само по вътрешния, но и по външния контур. Най-добрият начин да се направи това е да се разпалят всякакви видове войни по целия периметър на границите на Руската федерация.

В тази връзка се обръща внимание на непосредствената, сякаш подготвена предварително (аз лично не се съмнявам, че това е така) реакцията на режима в Киев:

„Украйна, в отговор на планираните руски военни учения „Кавказ-2020“, организира командно-щабните учения „Обединени усилия - 2020 “, в които възнамерява да включи страни от НАТО“, заяви министърът на отбраната на Украйна Андрий Таран в Радата. „Като вземат предвид струпването на руските войски под предлог, че подготвят ученията „Кавказ-2020“, украинското министерство на отбраната и ВС на Украйна планират едновременно, през последните десет дни на септември, да проведат стратегическо командно-щабно учение „Обединени усилия-2020”, заяви Таран. Според него “Киев очаква страните от НАТО също да участват в тях. "

Би било много странно, ако киевската хунта, която дълги години мечтае да въвлече НАТО пряко във военен сблъсък с Русия, не се възползва от такава ситуация. Освен това не може да се изключи напълно, че на Киев вече е отредена определена роля в предстоящата военно-стратегическа сцена, която не се заключва в нито един конкретен регион и не е нищо повече от общ план за радикално увеличаване на военно-политическия натиск върху Русия във всички възможни стратегически направления.

Ако не се опитаме да свеждаме всичко, което се случва близо до руските граници, само до разкъсаната логика на отделни и уж несвързани факти и събития, лежащи на повърхността, тогава е напълно възможно да признаем съществуването на много по-обширен, сложен и опасен военно-политически пъзел за Русия.

Общата цел на всички компоненти на тази конструкция е навременното и поетапно включване в прилагането на интегрирания план за голяма неядрена регионална война срещу Русия. Позволете ми да подчертая още веднъж - ще бъде неядрена, защото според плана на Запада би трябвало да протече на територията на предците ни, която за Русия ще бъде много трудна за унищожаване заедно с населението. А разширяването ѝ до мащаба на неограничена война с целия блок на НАТО е очевидно безперспективно.

Това според мен е планът, вдъхновен от Запада, практическото му изпълнение ще включва възможностите на прозападните марионетни държави от Източна Европа, както и Турция, която най-накрая е изпаднала в неоимперска агресия и в завземането на „исторически територии“. Запасите от конвенционални оръжия и военна техника от арсеналите на НАТО, съхранявани предварително в бъдещия театър на операциите, също трябва да бъдат взети под внимание.

Разбира се, всичко по-горе не трябва да се приема като единственият възможен вариант за по-нататъшно развитие на положението. Няма обаче причина да го изключим като напълно невероятен. Войната на англосаксонския Запад срещу възраждаща се Русия е безспорен факт. И в тази конфронтация, която има глобален мащаб, могат да се използват всякакви цели и методи, които Западът счита за оптимални за решаване на крайната задача, която не се е променила в продължение на много векове и се свежда в крайна сметка до пълното унищожаване не само на Русия като държава, но и на и руската цивилизация като такава. Защото е твърде опасна за световното господство на Запада със своя уникален потенциал и е твърде “непоправима” да ѝ се надене хомот.

Превод: В. Сергеев