/Поглед.инфо/ Европейският съд окончателно реши, че Руската федерация трябва да обезщети компанията "Укрнафта" на Игор Коломойски за загубата на бензиностанциите му в Крим. Русия не е съгласна с тази позиция, няма да плаща нищо по този или подобни въпроси. Единственият начин украинските компании да получат обезщетение е, ако официално признаят Крим като руска територия. В противен случай те са изправени пред съдбата на бившите акционери на ЮКОС.
От Русия се изисква да плати 44,4 милиона долара на украинската компания “Укрнафта” под формата на обезщетение за кримските активи, които през 2014 г. станаха собственост на Руската федерация. Става дума за 16 бензиностанции, собствеността върху които “Укрнафта” загуби преди пет години.
През април 2019 г. международен арбитражен съд се произнесе в полза на “Укрнафта” и други ищци. По-специално, още 34,5 милиона долара обезщетение на “Стабил” и други компании, които заведоха дело заедно с “Укрнафта”. Това са всички структури, свързани с Игор Коломойски.
Русия обаче упражни правото си и през май подаде жалба до Върховния съд на Швейцария, като отмени тези арбитражни решения. И на 12 декември Върховният съд на Швейцария отказа на Русия да отмени решението на международния арбитраж, съобщи пресслужбата на “Укрнафта”. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Така съдът осъди Русия, в допълнение към основния размер на обезщетението (вероятно общата сума от над 80 милиона долара плюс неустойка), да плати още 155 хиляди швейцарски франка съдебни разноски.
Това не е първото дело срещу Русия, изискващо да плаща за активи на Крим. Такива искове се изсипваха от украински компании до международния съд на партиди, веднага щом стана ясно, че международният арбитраж охотно застава на тяхна страна. Това е добра хранилка за европейските адвокати и съдилища.
От най-големите съдебни процеси, „Нафтогаз“, разбира се, заслужава да се спомене. Размерът на загубите на активи от Крим в „Нафтогаз“ всяка година неоснователно се увеличава. В резултат на това украинската компания вече иска 5,2 милиарда долара за активите в Крим, въпреки че, разбира се, те струват няколко пъти по-малко в момента на собствеността им върху украинската компания - няколкостотин милиона долара.
Компанията „Укренерго“ не се поколеба да поиска компенсация за активи в Крим. Въпреки че фактът на умишленото изключване на електроенергията на Украйна на полуострова без предупреждение и обяснение на причините обезценява претенциите на компанията. Припомняме, че първоначално електричеството беше изключено през декември 2014 г. с разрешение на „Укренерго“, а на 22 ноември 2015 г. започна истинско прекъсване с разрив на електропровода и пълното изключване на полуострова. В Крим с право вярват, че „Укренерго „не дължи нищо - напротив, този полуостров трябва да съди за загубени печалби след блекаута, уреден от украинската страна.
По оценки на РБК, международните арбитражни съдилища вече са разгледали или разглеждат десет жалби от приблизително 50 украински компании.
Общо украинските компании чрез международен трибунал се опитват да изкарат около 9 милиарда долара от Русия под формата на компенсация за загубата на активи в Крим. Всъщност това е цената за Украйна - признаването на Крим за руска територия.
Окончателното решение в полза на украинските компании вече е взето в четири дела. В още три Русия загуби, но размерът на обезщетението все още не е определен. В три случая арбитражът все още не е приключил. Все още се очаква един иск от „Администрацията на морските пристанища на Украйна“ да бъде подаден пред международен арбитраж.
Позицията на Русия в такива случаи е недвусмислена и не се променя: Москва не признава юрисдикцията на международните арбитражни съдилища по „кримските“ дела и няма да плаща.
Незаконността на съдебното решение, както по делото "Укрнафта", така и по делата на други ищци, е оправдана от факта, че арбитрите взеха решение, без да установяват, че полуостров Крим е суверенната територия на Русия. Без това признание Русия не може да носи отговорност съгласно нормите на двустранното споразумение между Русия и Украйна, за което се отнасят украинските ищци.
Това е споразумение от 1998 г. за взаимна защита на инвестициите между Руската федерация и Украйна. Същността на това споразумение е, че Русия се задължава да защитава инвестициите на украинската компания, които са направени на руска територия (и обратно). Ако Украйна счита Крим за украинска територия, тогава защо Русия е длъжна да носи отговорност за загубата на украински активи на украинска територия? Украинските компании могат да поискат обезщетение, само ако официално регистрират признаването, че Крим е руска територия.
В случая с „Укрнафта“ и „Стабил“ се добавя и друг аргумент. Министерството на правосъдието на Руската федерация посочва, че „инвестициите на ищците са били придобити незаконно, включително чрез корпоративни конфискации и незаконна приватизация“.
Тези аргументи в разширена форма, Русия внесе в съда в Швейцария, но те не са взети под внимание, считайки решенията, взети от арбитражните трибунали, за законосъобразни. Вероятно е подобни искания от други компании също да бъдат удовлетворени, а руските аргументи да бъдат игнорирани.
Невъзможността да се признае Крим като част от Русия в тези случаи очевидно е политическа история, както и при съдилищата с ЮКОС. Това е един от инструментите за политически натиск върху Русия в контекста на настоящата война на американските санкции срещу Русия.
Струва си да припомним, че съдебното решение за ЮКОС в полза на бившите му акционери, изискващи Русия да плати невероятни 50 милиарда долара обезщетение, беше взето през лятото на 2014 г. в разгара на хибридната война с Русия, която току-що започна. Хагският трибунал никога не е изписвал такъв размер на обезщетението.
Русия обаче не признава решението на съда - и не бърза да издава такава сума. В резултат на това бившите акционери бягаха по Европа и САЩ с надеждата да отнемат имуществото на Руската федерация. Но те не можеха да спечелят от нищо. През 2016 г. окръжният съд в Хага отмени решението на международния арбитраж в Хага да плати Русия 50 милиарда долара на бившите акционери на ЮКОС. Решението на Хагския трибунал беше отменено за първи път от 20 години насам.
Най-вероятно подобен край очаква украинските ищци. Докато украинците ще бягат в чужбина в търсене на активите си в Руската федерация, всички решения относно „кримските“ активи ще бъдат отменени. Освен това е много по-трудно да се намерят и изземат активите на Руската федерация като държава, отколкото, например, активите на търговско дружество, какъвто е случаят с активите на „Газпром“ в чужбина. „Нафтогаз“ ги поиска с надеждата да върне 3 милиарда долара в рамките на Стокхолмския арбитраж. В резултат на това се оказа проблематично да се върнат 3 милиарда долара по този начин - просто няма толкова много. А европейците не бързат да замразяват активите на „Газпром“. В ЕС има сили, които под натиска на САЩ критикуват „Газпром“ и неговите проекти, както и сили като Германия, които могат да си позволят да не се поддават на американското влияние, а мислят как да са полезни за себе си, тоест взаимно изгодно да си сътрудничат с „Газпром“.
Нищо не обещава на украинците и историческият опит. През 90-те швейцарската компания „Нога“, с която Русия наруши договора, също се опита да изземе активите на Руската федерация: например, руски самолети на въздушното изложение в Льо Бурж или колекция от картини от музея на Пушкин, който беше в Швейцария. Някои съдилища дори следваха „Нога“ и запорираха чуждестранни сметки на редица руски банки. Но скоро всичко завърши с безусловна победа за Русия, всички задържания бяха отменени.
Можем да очакваме същия резултат за всички настоящи украински ищци, които искат да получат пари от Руската федерация за активи в Крим. Въпреки че вдигането им може да продължи повече от една година. Но постепенно всички тези твърдения ще влязат в историята и ако политическият вятър на Украйна духа към Русия, тогава те ще бъдат напълно забравени.
Всъщност решение, което би удовлетворило както Руската федерация, така и търговските компании, е едно. Това е официално признание от Киев и кримските компании на Крим за руска територия. Това ще позволи на Руската федерация да убеди западната общност да признае Крим като част от Русия, да премахне геополитическия и санкциониращ натиск - и да отвори огромни инвестиционни възможности за чужденците в Крим. От друга страна, украинските търговски компании ще получат това, което искат - определена сума пари под формата на компенсации. Реалното им количество скоро ще стане предмет на споразумения. Но този вариант все още е много далеч.
Игор Коломойски обаче не бива да разчита на обезщетение за активи от Крим, дори в такава фантастична ситуация. Тъй като срещу него е образувано наказателно дело в Русия, той е обвинен в използването на забранени методи за война. А бившите украински собственици с толкова тежко криминално минало не се обезщетяват по принцип според кримския закон за обезщетение за национализация на активи.
Превод: В.Сергеев