/Поглед.инфо/ Втората визита на сирийския преходен лидер Ахмед аш-Шара`а в Кремъл бетонира новата геополитическа ос в Близкия изток. Докато Дамаск търси международна легитимност, Москва запазва своите стратегически бази в Тартус и Хмеймим. Какви са тайните на икономическото възстановяване и ще се превърне ли Русия в гарант за целостта на разкъсаната от десетилетна война страна?

Москва и Дамаск: Между военното присъствие и новия прагматизъм

Президентът на преходния период в Сирия Ахмед аш-Шара`а проведе ключови преговори с руския президент Владимир Путин в Кремъл на 28 януари. Тази среща, макар и втора по ред за последните месеци, носи огромен политически заряд, тъй като демонстрира приемствеността в отношенията между двете държави, независимо от драматичните промени във властта в Дамаск. Съставът на руската делегация беше повече от красноречив за мащаба на обсъжданите теми – в разговорите участваха шефът на ГРУ Игор Костюков, министърът на отбраната Андрей Белоусов, вицепремиерът Александър Новак и министърът на финансите Антон Силуанов. Присъствието на висши военни и икономисти подчертава, че Москва не просто наблюдава процесите, а активно участва в моделирането на новата сирийска държавност.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че Владимир Путин поздрави своя събеседник за напредъка в процеса на възстановяване на териториалната цялост на страната и мирната реинтеграция на териториите отвъд Ефрат. Въпреки сложната международна обстановка, икономическото взаимодействие между двете страни показва признаци на съживяване. Ръстът от над четири процента в стокообмена е малка, но важна стъпка към стабилизиране на икономическите връзки. Според руския президент това е тенденция, която трябва да бъде запазена и надградена, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на двустранните отношения.

Геополитическият завой и вътрешната динамика

Ахмед аш-Шара`а, от своя страна, подчерта, че Сирия е изминала „много дълъг път“, преодолявайки тежкия етап на международните санкции. Най-голямото предизвикателство пред новото управление остава обединението на сирийската територия – задача, с която правителството се занимава интензивно от миналата година. Ролята на Русия тук е възприемана като стабилизиращ фактор не само за Сирия, но и за целия регион на Близкия изток, който изпитва остра нужда от сигурност и предвидимост.

Любопитен детайл, който екипът на Поглед.инфо проучи, е личната и семейна свързаност на новия сирийски елит с Русия. Братът на президента и негов началник на администрацията – Махер, е получил медицинското си образование в болница „Бурденко“ и дълго време е практикувал като гинеколог във Воронеж, оставяйки отлични впечатления у местната общност. Освен това, техният чичо – Фарук аш-Шара`а, е историческа фигура в сирийската дипломация, служил като външен министър и вицепрезидент по времето на Хафез и Башар Асад. Тази симбиоза между старата дипломатическа школа и новото оперативно ръководство създава уникална основа за диалог с Москва.

Военните бази и „триъгълникът“ на влияние: Дамаск – Анкара – Москва

Въпреки свалянето на режима на Асад в края на 2024 година, руските военни обекти в Тартус и Хмеймим остават действащи, макар функционирането им да стана значително по-сложно. Новата власт в Дамаск, произлизаща от въоръжените групировки, които навремето воюваха срещу централното правителство, сега проявява неочакван прагматизъм. Въпреки миналите авиационни удари на руските ВКС срещу опозицията, днес и двете страни осъзнават, че руското военно присъствие е критично важно за сигурността и логистиката в Средиземноморския регион и Африка.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че аш-Шара`а вече е получил подкрепа от Вашингтон чрез администрацията на Доналд Тръмп, включително за премахване на санкциите на ООН. Въпреки това, сирийският лидер търси баланс и се нуждае от подкрепата на Кремъл в Съвета за сигурност по „специфични въпроси“. Този многовекторен подход включва и сложни маневри с Турция. Наскоро се появиха данни за прехвърляне на руски сили от летището в Ел-Камишли към Хмеймим, което подхранва слуховете за преминаване на обекта под турски контрол – ход, който би променил баланса в триъгълника Дамаск – Анкара – Москва.

Пшеница, енергетика и дългове: Икономическият залог

Икономическото възстановяване на Сирия е изправено пред сериозни препятствия. Москва е готова да размрази проекти в областта на енергетиката и строителството, но на дневен ред стоят и тежките въпроси за дълговете от ерата на Асад. Само задълженията за доставка на руска пшеница надхвърлят 100 милиона долара. Дамаск спешно се нуждае от внос на поне 2,55 милиона тона зърно годишно и се опитва да диверсифицира доставките чрез Румъния, България и Украйна, но руските ресурси остават незаменими по мащаб.

Руският строителен комплекс е готов да се включи в реконструкцията на разрушената инфраструктура, конкурирайки се с американски и турски компании, които вече сключват договори за изграждане на слънчеви централи и комуникации. Тази „битка за възстановяване“ ще определи чия сфера на влияние ще преобладава в следващото десетилетие. Въпреки това, над Сирия все още тегне сянката на несигурността – слуховете за избягали бойци от ИДИЛ от затворите в бившите кюрдски територии и ширещата се престъпност са сериозно предизвикателство за международната легитимност, която аш-Шара`а толкова неистово преследва.

За Москва сътрудничеството с новия режим в Дамаск е начин да демонстрира своята надеждност като партньор и да запази влияние в един от най-невралгичните региони на света. Но както подчертават анализаторите, това взаимодействие не може да бъде „игра на една врата“. Прагматизмът трябва да бъде подкрепен с реални икономически ползи и сигурност, за да се превърне новата сирийска реалност в устойчив мир.

Как смятате, ще успее ли Русия да запази влиянието си в Сирия при новото управление, или Западът и Турция ще я изместят окончателно? Споделете мнението си в коментарите и разпространете този анализ!