/Поглед.инфо/ Историята около шумното изнудване на Турция от страна на САЩ заради руските системи С-400 стигна до крайната точка. Най-накрая Вашингтон реши съдбата на изтребителите F-35, поръчани от Турция - те ще бъдат доставени на американските въоръжени сили. Парадоксът е, че по този начин САЩ наказват най-вече себе си.

Скандалът, разбира се, е огромен.

Първо, САЩ сключват с Турция най-важния военно-политически договор за него. На Анкара не само е обещано да ѝ се продадат най-новите изтребители-бомбардировачи F-35 (които сериозно биха засилили потенциала на турската армия и биха били полезни по отношение на агресивната външна политика на Ердоган в Близкия изток), но им е разрешено да произвеждат компоненти за тези самолети. В допълнение Турция ще се превърне в център за ремонт на F-35, закупени от страните в региона.

Престиж, пари, възможности, технологии - всичко това беше обещано на Анкара.

Жестоко излъгани

И тя беше лишена от всичко това, след като реши да закупи системите С-400 от Русия. Американският отговор на тази покупка беше спирането на всички задължения към Турция по договора F-35. Формално, защото работата на най-новия самолет близо до руската система за противовъздушна отбрана ще помогне на руските инженери по някакъв начин да получат информация за уязвимостите на F-35, но де факто, просто защото Анкара се осмелява да купи оръжие от Москва.

Първоначално Вашингтон искаше да разреши конфликта с Анкара по братски начин. Водещите републиканци в Сената нагло предложиха на турците замяна: Съединените щати да възобновят сътрудничеството с Турция по програмата F-35, в замяна на което Анкара да продаде системата С-400, придобита от Ердоган от Руската федерация, на Вашингтон. Парите за закупуване на руското оръжие дори бяха предварително заложени в бюджета за отбрана за 2021 година.

Американците се нуждаят от тази система, за да я изучат - не само да се противопоставят на Москва, но и да се противопоставят на другите страни, които ще придобият С-400, за да се защитават срещу американската демокрация, летяща на крилете на бомбардировачите. Например, Китай, който вече е придобил руски системи и разработва техни аналози. Шансовете за изпълнение на този план обаче бяха, меко казано, ниски - Турция отказа такава сделка, което би било фатален удар както върху властта на Ердоган (който позиционира закупуването на С-400 като пример за турски суверенитет), така и връзките на Анкара с Москва.

Затова беше необходимо конфликтът да бъде разрешен по бизнес начин - тоест да се правят отстъпки на Турция само там, където е необходимо.

Самолетите така и не бяха предадени на Анкара. След година трудности и съмнения, Вашингтон успя да присвои F-35, които бяха сглобени за турските ВВС от частната компания „Локхийд Мартин“. За тях сега е известно, че са придобити от Пентагона, а също така се е платило за всички необходими модификации за военните на Съединените щати.

Що се отнася до турските доставчици за производството на F-35, то тук се наложи да се направят отстъпки. Първоначално Конгресът беше решен да изгони Анкара от проекта възможно най-скоро и поиска Пентагонът бързо да работи по плановете за замяна на турските доставчици с алтернативни производители в програмата за самолети. Крайният срок за изгонване на турците от проекта беше определен за март 2020 г. и за тази благородна кауза бяха отпуснати почти 300 милиона долара. Тогава обаче решиха да отложат сроковете и все пак да изпълнят договорните задължения с турските доставчици и да закупят компоненти за самолета от тях до 2022 година.

Факт е, че Турция произвежда повече от 900 различни самолетни части, от които над 400 са произвеждани изключително от турците.

Цената на договорните задължения към Анкара е почти 9 милиарда долара - а самите турци са изчислили, че нарушаването на тези договори ще струва на Америка 600 милиона долара плюс увеличение на производствените разходи от седем до девет милиона за всеки сглобен самолет. Ето защо, според прессекретаря на Пентагона Майк Андрюс, за да се избегнат "скъпи, разрушителни и разточителни разваления на договори", е взето решението за изпълнение на съществуващите договори и след това да се премине към алтернативни доставчици.

Всъщност турците сами се съгласиха да произведат компоненти, дори като взеха предвид отказа на Вашингтон да достави готови F-35 на Анкара. Големите пари, както и производственият опит с последващото му приложение в турския военно-промишлен комплекс е по-важно от някакъв вид обида.

Настроение и репутация

Изглежда, че сега конфликтът може да се счита за уреден, но това не е така. Капитолия трябва да продължи - в Конгреса се появява антитурски консенсус. Конгресмените „са загрижени за посоката, в която Турция се движи под ръководството на Ердоган. Нарушавайки правата на човека в Сирия, безпочвено арестувайки американци в Анкара, сътрудничейки във военната сфера с Русия, Турция не се държи като отговорен играч и не работи съвместно със Запада на нивото, което очакваме от държава-членка на НАТО“.

Американските политици нямат причина да се надяват, че Турция ще започне да оправдава очакванията им. Плановете на Реджеп Ердоган да превърне страната си в нова Османска империя (ако не да владее, то поне да контролира територии от Мароко до границите на Иран) представлява сериозна заплаха дори не за интересите, а за сигурността на Запада.

Разбира се, в Анкара има алтернативни гледни точки. „Управляващата Партия на справедливостта и развитието се изправя срещу две други политически сили, създадени срещу нея и ръководени от бивши сътрудници на Ердоган. И ако самият Ердоган и неговият антураж са за по-голяма независимост на Турция, тогава неговите съперници се стремят към по-големи връзки със САЩ “, казва Владимир Аватков, старши изследовател в ИМЕМО на РАН, доцент в Дипломатическата академия на руското външно министерство. Въпреки това, шансовете за политическа победа за противниците на Ердоган са малки и Западът не може да им помогне да организират преврат (един такъв опит преди четири години не само се провали, но рязко увеличи авторитета на турския султан). Така че решението за F-35 е просто временно затишие.

Нов ураган в отношенията между САЩ и Турция може да дойде скоро - например, ако конгресмените натиснат с нови санкции срещу Анкара за нарушаване на „Акта за противодействие на враговете на Америка чрез санкции“. Тя забранява на трети страни не само да изграждат тръбопроводи заедно с руснаците, но и да купуват от тях сериозни оръжейни системи. Например С-400.

Последствията от тези санкции обаче е малко вероятно да подчинят Ердоган. „В тази ситуация засилването на санкционния натиск и просто натиска върху Турция води до обратния ефект: Анкара е много горда и отговаря на натиска с още по-голямо желание за независимост и засилено сътрудничество с други играчи. Например, с Русия - без да напуска НАТО, Турция засилва връзките си с Москва в областта на икономиката и сигурността. Тя купува С-400 и обсъжда други договори, които ще позволят на Анкара да постигне по-голяма независимост във военнопромишления си комплекс“, обяснява Аватков. Договори, които ще бъдат прологът на нова буря. Основните щети на САЩ от историята на F-35 обаче няма да дойдат от развалените отношения с Анкара.

Целият свят видя, че САЩ са ненадежден партньор в снабдяването с оръжие. Те лесно се отказват от подписаните договори. И дори не защото е имало преврат в страната (както беше в Египет, където американците отказаха да доставят оръжие след свалянето на „Мюсюлманското братство“ и президента Мохамед Морси), а просто защото страната се осмелява да сътрудничи с враг на САЩ.

И тъй като закупуването на оръжие не се извършва въз основа на принципа „купувай-плати-достави“ (доставчиците на оръжие след това го обслужват, военните са обучавани да работят с тези оръжия - и страната доставчик оказва сериозно влияние върху развитието на въоръжените сили на държавата-получател), тогава потенциалните купувачи сега може да се изправят пред дилема. Те могат да поръчат скъпи и сложни оръжия от САЩ - и след това да седнат под Дамокловия меч на късането на договори или зависимостта на въоръжените си сили от ненадеждни доставчици. Или да изберат друга страна продавач (Русия, а в бъдеще Китай или дори Турция), която не обвързва изпълнението на договорните си задължения с изпълнението на някакви политически условия от купувача.

Изборът, както се казва, е очевиден - както и щетите на американската политика от такъв избор.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели