/Поглед.инфо/ Американски експерти твърдял, че Исямска държава, която бе смятана за победена, отново се възражда благодарение на пандемията с Ковид-19 и Иран. Но истината е, че ИДИЛ винаги ще бъде продукт на провалената американска политика.

Група известни американски експерти по Ислямска държава пуснаха няколко отделни мнения, в които говорят за оцеляването на ислямистката терористична организация.

В скорошен материал в USA Today, Илан Берман, вицепрезидентът на Американския външнополитически съвет цитира скорошен доклад на ООН, според който има повече от 10,000 бойци на ИДИЛ, които все още са активни в Ирак и Сирия.

Берман отбелязва, че "идеологическият обсег на ИДИЛ най-вероятно ще се увеличи от ефекта на пандемията".

В друго есе, Майкъл Прегънт, ветеран от военното разузнаване с години опит в борбата срещу ИДИЛ в Ирак се съгласява с оценката, че организацията се възражда.

Прегънт обаче, вини за възраждането й преди всичко Иран, който той твърди, контролира милициите и силите за сигурност, които са използвани за подчиняването на сунитското население, което служи като среда за набиране на бойци за ИДИЛ.

Нито Берман, нито Прегънт обаче, признават, че слонът в стаята е САЩ. Неудобната истина е, че издигането на Ислямска държава може директно да се припише на водената от САЩ инвазия и окупация на Ирак през 2003-та година, която в една или друга форма продължава все още.

Нека няма съмнение - под властта на Саддам Хюсейн никога нямаше да има условия за надигането на ИДИЛ или подобно формирование в Ирак.

Статутът му като светски владетел със сунитски племенни връзки служеше за създаването на силна политическа и социална бариера срещу издигането на всеки вид сунитски ислямистки фундаментализъм.

Премахването на правителството на Саддам бе последвано от систематично разтуряне на сунитското племенно и религиозно ръководство, което положие условията за надигането на ИДИЛ.

Накратко, Америка не само, че помогна за създаването на ИДИЛ, но и ускори развитието и растежът й.

ИДИЛ е феномен, който се манифестира по три начина. Първо, това е физическият чрез създаването на социо-политическо формирование, което окупира определена географска зона.

Второ, това е идеологическият, който изхожда от екстремната интерпретация на сунитската вяра.

И последно, това е психологическият, а именно идеята за съпротива и овластяване на опресираните чрез актове на физическа съпротива.

САЩ показаха, че притежават военната мощ, за да победят физическата манифестация на ИДИЛ. Там, където те губят е в предоставянето на адекватна духовна алтернатива за жизнения ислямистки фундаментализъм, който служи като идеологическа основа на Ислямска държава, и който дава основата за идеята, че организацията се нуждае от физически дом - Халифат - за тези, които споделят вярата му.

Предвид юдеохристиянската природа на американската реалност, САЩ никога няма да са способни да постигна това, което значи, че докато Америка играе роля в конфронтирането с ИДИЛ, тя ще засилва идеологията, която се опитва да унищожи.

Единственият начин тази идеология да бъде победена е за ислямска алтернатива, която да бъде предложена и да е изчистена от чуждо влияние.

И тук е третият фундамент на силата на ИДИЛ - съпротивата. Актовете на физическа съпротива на чуждестранен окупатор са универсално разбираема концепция, която не изисква определени политически, икономически или религиозни условия.

Неуспехът на окупационните сили през историята може да се проследи до простия факт, че именно в човешката природа е да се съпротивляваш на това, което насилствено ти се налага от други.

Умението на едно съпротивително движение да се поддържа с времето и най-сетне да победи, обаче, изисква някакъв вид фактор, който засилва насилственото, но ограничено неодобрение и враждебност, генерирани от една непопулярна окупация в обединена сингулярност. Тук отношението идеология - съпротива е ключово.

Насилственият ислямистки фундаментализъм не се случва просто във вакуум. Едно добре функциониращо общество, което осигурява физическите и духовни нужди на членовете си не ражда по собствена воля зловредни явления и движения като Ислямска държава.

Има нужда от систематично недоволство, било то икономическо, политическо или социално, от определен сегмент на населението, дефиниран етнически, религиозно или географски, за да се създаде дълбока враждебност, която е нужна на хората за да търсят алтернативни форми на управление.

В мюсюлманските общества тази алтернатива напоследък се осигурява чрез обещанията за ислямистка идилия, манифестирани от физическия Халифат, основан на тясната концепция за оригиналните предписания на пророка Мохамед.

Ето защо виждаме разпръсването на феномена ИДИЛ извън географското му месторождение от Ирак и Сирия в Западна Африка, Южна Азия и Тихия океан.

Но родното място на групировката е Ирак, а моментът на генезис на двиежнието в значително беше американската инвазия и окупация на страната. Това е реалност, от която не можем да избягаме, и която влияе на всеки аспект от формирането на политика, когато стане въпрос за търсенето на адекватно решение на феномена ИДИЛ.

Именно присъствието на САЩ в Ирак и Сирия е това, което генерира политиките на изключване, които на свой ред подхранват съпротивата, играеща катализарща роля за идеологията на ИДИЛ.

Докато САЩ се опитва да наложи волята си на правителствата в Ирак и Сирия или чрез военна сила или чрез икономическа манипулация или и двете, тази дълбоко вградена враждебност ще подхранва съпротивата и ИДИЛ винаги ще намира гостоприемен донор за идеологията си, независимо дали са способни да се манифестират във физически халифат.

Американските анализатори и политици се опитват да пренесат вината за продължаващата жизненост на идеологията на ИДИЛ върху Иран и по презумпция върху Сирия, твърдейки, че шиитската теокрация и малцинственият алавитски контрол, са източникът на гняв сред сунитското население в Ирак и Сирия, създавайки тези социални разделения, които могат да се използват от ислямистите.

Оставени да гледат сами делата си, можем със сигурност да вярваме, че шиитите и сунитите в Ирак и Сирия ще намерят мирен начин за съжителство и адекватно социо-икономико-политическо формирование.

Фактът, че подобно решение ще доведе до свързването на Ирак и Сирия с Иран обаче, е неприемлив за американските представители, женени за политиката на сдържането и евентуалното елиминиране на независим, теократичен Техеран.

По този начин САЩ предприеха опити да конструират управляваща рамка в Ирак, както и подривна в Сирия, която да се поддава на американския натиск и правейки го, да гарантира, че цикълът на съпротива подхранва идеологията на ИДИЛ и ще продължи да го прави в обозримото бъдеще.

ИДИЛ живее днес, това е факт. Но само заради сбърканите политики на Съединените щати.

* Скот Райтър е бивш разузнавач от американската морска пехота, член на щаба на ген. Шварцкопф през Войната в залива и оръжеен инспектор на ООН

Превод: СМ