/Поглед.инфо/ Основите на биологичната сигурност
Човечеството е успяло да създаде биологични оръжия, които могат да отнемат много милиони животи в случаите, когато населението няма средства за защита и лечение, а държавата няма специализирани граждански и военни части. През Средновековието липсата на такива съоръжения и услуги в условия на пълни антисанитарни условия води до масови инфекции с опасни болести като чума, антракс, едра шарка, холера, грип и морбили, които убиват стотици милиони хора по света.
През цялата си история учените са изследвали над 6000 опасни микробиологични обекта и са се научили как да се справят с тях, но това е само малка част от 100-те милиона известни. Странично направление в микробиологията е използването им във военното дело. Биологичните оръжия са включени в арсенала на много армии заедно с химическото оръжие по време на Първата световна война, след което са забранени от Женевската конвенция от 17 юни 1925 г. Не всички страни по света обаче я подписват и затова по време на Втората световна война то остава обект на проучване и приложение.
Скандално известният японски “Отряд 731”, воден от генерал-лейтенант Широ Ишии, не само изучава опасни бактерии, експериментира с хора, но и стартира производството на специални боеприпаси - бомби и артилерийски снаряди, пълни с щамове от чума и антракс.
Използването на биологично оръжие се разглежда и във Великобритания. Уинстън Чърчил подписва план за тайната операция „Вегетарианец“, според който британските ВВС трябва да хвърлят авиобомби, пълни с антракс на територията на нацистка Германия. В резултат на подобна бомбардировка ще има зараза на добитъка, което би довело до масова смърт и заразяване на населението. Избухването на епидемията е трябвало да отнеме милиони животи. Този план обаче е отменен през 1944 г., а подготвените биологични оръжия са унищожени термично през 1945 г.
Най-накрая биологичните оръжия са забранени през 1972 г., когато Женевската конвенция от 1925 г. е заменена с Конвенцията за забрана на развитието, производството и складирането на бактериологични (биологични) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване, подписана в Лондон, Вашингтон и Москва. Конвенцията от 1972 г. забранява разработването, производството, складирането и придобиването на биологично оръжие, а също така задължава унищожаването им. В същото време Конвенцията приветства научните изследвания в областта на биологичните (бактериологични) агенти за мирни цели: за обмен на информация, предотвратяване на епидемии и подпомагане на страните, подписали конвенцията, „включително международния обмен на бактериологични (биологични) агенти и токсини и оборудване за обработка, употреба или производството на бактериологични (биологични) агенти и токсини за мирни цели в съответствие с разпоредбите на Конвенцията”. Конвенцията е подписана от 163 държави по света, действащи като гаранти на сигурността срещу биологичното оръжие.
Добри намерения...
Колкото и странно да звучи, именно научните и медицински изследвания на бактериологични (биологични) агенти и токсини за мирни цели стават обект на повишено внимание, защото често мутиращите и дори „привичните“ вируси все пак отнемат човешкия живот. В същото време по страниците на медиите се разпространява информация, че тайните лаборатории разработват „етнически оръжия“ въз основа на декодирането на човешкия геном.
Съвременните научни документи казват, че създаването на „етнически оръжия“ е теоретично възможно „в далечното бъдеще“. Следователно, въпреки факта, че перспективите са много неясни, много учени ги свързват с изучаването на вирусите.
Най-опасните вирусни заболявания на Земята са еболата, острите респираторни вирусни инфекции, бесът, грипът (най-лошата епидемия от който в началото на 20 век се наричаше „Испански“), хепатитът, Западнонилската треска, полиомиелитът и морбилите. Отделни вируси като грипа са известни със своята непредсказуемост и че имат много висока степен на мутация в сравнение с други. Сменяемостта на мутациите зависи от простотата на тяхното размножаване - репликация. Това се отнася до вирусите от клас IV и V по скалата на Балтимор, които се репликират, използвайки едноверижна РНК. Постоянните мутации са една от причините, поради които е трудно да се направи ефективна ваксина за предотвратяване на заболявания, причинени от грип или коронавирус.
Първите стъпки към успеха в борбата с патогенните вируси са направени от двама американски учени - Андрю Файър и Крейг Мело, които откриват механизма на намесата в РНК през 1998 г. За това откритие те получават през 2006 г. Нобеловата награда в областта на физиологията и медицината. Именно благодарение на разбирането за действието на този механизъм учените разбират как точно човешкият имунитет се противопоставя на вирусните инфекция.
Във всеки човешки ген се закодират инструкции за сглобяване на конкретен протеин, който изпълнява определени функции в организма. Но за да се приложи тази инструкция, е необходима междинна молекула - матрична РНК, която може да потисне или замести РНК на вируса, който е навлязъл в човешкото тяло. РНК на "естествен" вирус, който е опасен за представителите на фауната на Земята, влизайки в човешкото тяло, започва да се намесва във функциите на тялото му като “хакер”, а имунитетът играе ролята на “естествен” антивирус.
В момента механизмът на РНК интерференция се използва в биологични експерименти, включително тези, свързани с геномите на биологични организми, в генната терапия и инженерството. Благодарение на намесата на РНК може да се изключи целевия ген (сриването на гена) за известно време, за да се намали неговата продуктивна способност. Така, благодарение на технологиите за генно инженерство, намаляват дела на алергените в доматите и нивото на наркотичните вещества в мака. Следователно, бъдещето на не само генното инженерство, но и бъдещето на разработването на нови форми на биологично оръжие, което под прикритието на вируси ще засегне обществото на хората с морфофизиологична адаптация към условията на живот в определена област, се свързва с намесата в РНК.
ВВС на САЩ търсят ДНК на “белите руснаци”
На 30 юли 2017 година на сайта Hal Turner Radio Show беше публикувана статия под заглавие “Лаборатория на ВВС на САЩ търси ДНК на “белите руснаци” за създаване на ново биологическо оръжие”. Самото заглавие на статията говори само за себе си, а по-нататък в нея се уточнява, че обект на търсене са образци от рибонуклеиновата киселина (РНК) и синовиалната течност на белите руснаци.
Това обявление на лабораторията на ВВС на САЩ бе публикувано на американския правителствен сайт Federal Business Opportunities, който се използва за информация за конкурси. В заявката на един от тях се говори за най-малко 12 образци на РНК, а също така за 27 образеца на синовиална течност на хора “от руска националност, отнасящи се към европеидната раса”. Известният професор Константин Северинов навремето говори, че “колкото повече знаете за генетичното разнообразие на хората, толкова са повече възможностите ви, в частност, за лечение и диагностика на заболяванията”. Но, когато го питат какви заболявания изучават ВВС на САЩ и защо са нужни образци на РНК и на синовиална течност на руснаци, той не намери отговор.
Известно е, че след терористичните актове от 11 септември САЩ, под предлог за засилване на борбата срещу възможното използване от терористите на бактериологично оръжие, активираха работата по установяването на контрол над изследванията в тази област, а също така над местата за съхраняване на опасни щамове на вируси в различни региони на света. С тази цел представителите на САЩ чрез различни структури (най-вече по линия на USAID) започнаха да финансират създаването в бившите съветски републики референс-лаборатории, които днес действат в Украйна, Грузия, Молдова, Казахстан, Армения, Азербайджан и Узбекистан.
По целия свят САЩ са открили близо 400 такива лаборатории, основното легално направление на чиято работа са събирането на информация за различните патогени и начините за борба срещу тях, създаването на нови щамове микроорганизми, опасни за човека, животните и растенията, а също така средствата за борба срещу тях, практическо изпитване на място на различни био-агенти, коригиране на свойствата им, засилване на тяхната вирулентност, следене на пътя на разпространението им, събиране на РНК и синовиална течност от хората.
Такава грижа за човечеството ни кара да се притесним, предвид че самото човечество в програмните документи на Пентагона и ЦРУ се разглежда като пушечно месо при постигането на глобалната цел САЩ да доминират.
Въпроси без отговор
Сега да се върнем към коронавируса, който се отнася по своя механизъм на въздействие към вирусите от Четвъртата група по “Балтимор” , тоест мутира бързо и трудно се създава ваксина за него. Настоящият вирус получи значително по-широко информационно съпровождане отколкото неговите предшественици ТОРС и МЕРС, но засега не е получил печалните резултати от своите предшественици. Но при това все още няма нужда да се говори за пандемия от Уханския коронавирус, защото отсъства преодоляване на прага от 5% смъртност (прага за епидемия на СЗО) и не са осъществени напълно трите признака на епидемия, а именно - наличието на устойчиво огнище на вируса, механизъм за предаване на вируса от огнището на човешка популация и голямо количество възприемчиви към вирус хора.
Въпреки че десетки хиляди хора са заразени с вируса, броят на излекуваните хора надвишава броя на смъртните случаи от вируса в пъти. Например, смъртността от ТОРС е 10,5%, на МЕРС - 34,4%, а Ебола е с най-висок процент - 80%. Опасността от коронавируса от Ухан е постоянният растеж на заразените хора на фона на липсата на работеща ваксина.
В същото време мерките за локализиране, изолиране и идентифициране на случаи в Китай се признават за най-амбициозните и евентуално ефективни. В същото време остават редица въпроси, на които не се дава отговор.
Първо, коронавирусът засяга главно китайците, хората с намален имунитет, или възрастните хора, както на територията на самия Китай, така и извън него. Защо само китайците?
Второ, вместо да помогнат на Китай да се пребори с вируса съгласно Конвенцията от 1972 г., много страни в Европа и САЩ всъщност започнаха икономическа блокада чрез надуване на информационната истерия чрез своите медии. У човек се създава впечатление, че тези страни не се страхуват от инфекция - във всеки случай мерките за сигурност, предприети от тези страни, говорят за това - и просто се възползват от момента, за да отслабят китайската икономика колкото се може повече. Защо е нужна подобна липса на солидарност срещу Китай?
На трето място, случаят с туристическия кораб Diamond Princess, на борда на който от 3 февруари 2020 г. коронавирусът държи като заложници 2666 пътници и 1045 души екипаж. Япония така и не успя да осигури място за изолация на пътниците за инкубационния период.
Четвърто, източникът на вирусна инфекция е намерен на рибния пазар в Ухан, докато други естествени източници не са открити. Такава целенасочена селективност е подобна на локалната употреба на биологични оръжия, а биосинтезата на вируса според китайските изследователи е получена чрез комбинация на гените на вируса RaTG13, който заразява прилепите, което предполага неговия изкуствен произход. Отговорът на въпроса - кой стои зад това? - все още не са известни, въпреки че има много косвени признаци, сочещи към страни с модерни биологични технологии.
Превод: В. Сергеев