/Поглед.инфо/ Джеймс Булард, президент на офиса на Федералния резерв в Сейнт Луис в петък заяви: „Производственият сектор в САЩ вече е в рецесия.“
С това, според мен, постфактум потвърди нещата, които пиша от няколко месеца. Не можете да заблудите физическата икономика.
Булард беше сред онези, които поискаха ставката на лихвения процент да не бъде намалена с 0,2% (както беше приложено), а веднага с 0,5%, до нивото от 1,5%.
Това би навредило на американските пенсионни фондове и фондове за социално осигуряване, които веднага биха се превърнали в нерентабилни, защото повечето от тях могат да работят с доходност от поне 1,8%.
Вече мълча за такива дреболии като увереността на почти половината американци, че ситуацията в икономиката се влошава, както пише последното изследване на „Галъп“.
"Сегашното очакване за рецесия е с девет пункта по-високо, отколкото беше през октомври 2007 г., само два месеца преди началото на Голямата рецесия, но малко под показанията от февруари 2001 г., един месец преди тази осеммесечна рецесия“.
Всички тези спорове обаче с каква сума да се намали основният лихвен процент са приблизително същите като споровете за „поставянето на един компрес или два“ при бубонна чума. Защото те не се опитват да определят причината за кризите (това е тема, дълбоко табу в Америка), а говорят за лечение на симптомите, при това на тези от второстепенно значение.
Плюс това присъства и проблемът с генерирането на фиатните пари в сегашната парично-либерална финансова система. Когато печатните пари са „обезпечени“ от дългови инструменти, върху които се начисляват лихви, а размерът на дълга винаги е по-голям от парите, това е друго противоречие (или системно отклонение), което не е разрешено в рамките на настоящата парадигма.
Но все повече и повече хора (и дори Макрон) вече говорят за това, за което пиша отдавна, така че простото изявление за съществуването на противоречия, водещи до свръхкриза, ме интересува все по-малко.
„Разумният ще разбере от само себе си“, както се казва, а на този, който това не е достатъчно, той не е много разумен. Омръзна ми да хвърлям бисери пред известни животни, няма да убеждавам вярващите в „блажения и проспериращ Запад“ - животът им ще ги накаже.
Достатъчно лесно е да се установи наличието на проблеми, но да се предложат методи за лечение е много по-трудно. А това трябва да прави един добър анализатор и / или кризисен мениджър.
Както един наблюдател писа наскоро, „Почти целият свят вече е наясно, че вече не е възможно да се живее по стария начин, но засега няма отговор на въпроса „Как по новия начин? “.
Именно върху отговора на този въпрос смятам да насоча усилията си в близко бъдеще. Освен това, не под формата на набор от лозунги и истории за „мозъчни паразити“, а под формата на най-подробно описание на механизмите на новата икономическа система.
Механизми, които премахват четири противоречия на либерализма и също решават основния проблем с фиатните пари. Освен това всичко това трябва да бъде едновременно хармонична, последователна и ефективна система, която да отговаря на съвременното развитие на производителните сили.
Тъй като това е доста глобална задача, с която е почти невъзможно да се справя сам, каня теоретици и практици, икономисти и кибернетици, да си сътрудничат.
Превод: В.Сергеев