/Поглед.инфо/ На първи тур на президентските избори на 7 февруари в Еквадор победи Андрес Араус, кандидат от лявата коалиция "Алианс за надежда", подкрепена от бившия еквадорски президент Рафаел Корея. 31,5% от гласувалите са гласували за Араус.

Най-близкият му съперник Яку Перес от Движението за многонационално единство “Пачакутик” (също привидно ляво) спечели 20,04% от гласовете. Трето място спечели бившият банкер Гилермо Ласо, кандидат на дясноцентристкото "Движение КРЕО" (19,97% от гласовете).

Вторият тур на гласуване е насрочен за 11 април. На него ще участват Андрес Араус и Яку Перес, въпреки че според социологическите проучвания Араус е трябвало да спечели на първи тур, като има подкрепа от всички социални слоеве, с изключение на „малка част от гласовете на най-богатите избиратели“.

Андрес Араус е професионален икономист, който е заемал няколко министерски поста в правителството на Рафаел Корея. В идеологически план той разчита на доктрината за „социализма на XXI век“, която го сближава с левите сили на Венецуела, Аржентина, Боливия, Бразилия.

Правителството на Рафаел Корея издига широка „лява програма“ от 2007 до 2017 г. През 2008 г. Еквадор прие конституция, която утвърждава принципа на „добрия живот“. Публичните инвестиции, които подобриха благосъстоянието на най-бедните, бяха придружени от борба срещу корпоративната корупция. Спряха да прехвърлят в чуждестранни банки приходите от износ на петрол, а даги инвестират в образование, здравеопазване и пътна инфраструктура. От 17-те милиона жители на Еквадор, почти два милиона са спасени от бедност по време на управлението на Корея.

Началото на XXI век в Латинска Америка е белязано от идването на власт на леви правителства на вълната на народните протести. Това явление се нарича „розов прилив“ (marea rosa). “Розов”, а не червен, защото никое от левите правителства на Латинска Америка от този период не си поставя задачата да унищожи капиталистическата система, провеждайки политика, която професорът от университета в Рио де Жанейро Фабрисио Перейра да Силва нарича социал-либерална.

Стремежът на на лидерите на “розовия прилив” да изгладят най-лошите прояви на неолиберализма, да подкрепят публичния сектор на икономиката и да се противопоставят на натиска на САЩ им печели широка популярност. Корея обаче има мощни врагове: ТНК (особено “Шеврон”) и еквадорската олигархия.

През 2018 г. Постоянният арбитражен съд в Хага застана на страната на “Шеврон” в дългогодишния спор с Еквадор, като нареди на властите на страната да възстановят на корпорацията щетите, получени в резултат на решението на еквадорския съд да изплати 9,5 млрд. долара компенсация за изхвърляне на токсични вещества в Амазонка. В резултат на действията на американските петролни компании между 1972 и 1992 г. на природата на Амазонка са нанесени непоправими щети: местното земеделие е пострадало, много животни загиват и честотата на раковите заболявания сред населението се е увеличила. Делото срещу “Шеврон” е заведено от името на 30 000 местни жители и продължава почти 20 години.

В тази борба корпорацията получава подкрепата на Държавния департамент и американското посолство в Кито. Американците постигат не само оттеглянето на Корея, но и отстраняването на неговите поддръжници от политическа дейност. Става възможно да се издигне Ленин Морено, който някога е бил близък с Корея, но след като става президент, преминава на страната на компрадорските групи и действа като „основният инструмент за разцепление на еквадорската левица“.

На изборите през 2017 г. Морено побеждава Гилермо Ласо, но започва неолиберални реформи, подкопаващи социалните усилия на правителството на Корея. Морено отказва да финансира образованието и здравеопазването, оттегля пакет от социално ориентирани закони за трудовата и жилищна политика, стартира приватизацията на рафинериите и отменя държавното регулиране на финансовата система. В същото време Ласо, който си сътрудничи с Морено в Националното събрание и има огромно влияние в Еквадор, всъщност е "ръководил Морено", отбелязва венецуелският телевизионен канал “Телесур”.

Рафаел Корея нарече Ленин Морено „най-великият предател в историята на Латинска Америка“.

На 23 януари 2019 г. Морено задълбочава предателството, като призна за президент на Венецуела американското протеже, самозванецът Гуайдо.

В икономиката Морено започна да прилага наложените от МВФ бюджетни ограничения, твърда политика, която доведе до бързо нарастване на външния дълг от 25,5 млрд. до 41,3 млрд. долара, рецесия и огромен растеж на бедността.

Последната капка, която преля търпението на унижения и обиден Еквадор, беше „указ 883“, с който Морено отмени държавните субсидии за бензин и дизел в началото на октомври 2019 г. Цените на горивата се повишиха със 120% и в страната започнаха масови протести. Протестиращите блокираха пътища, петролни находища, достъп до летището в Кито.

На 3 октомври президентът Морено обяви извънредно положение в страната за 60 дни и премести щаба си от столицата Кито в град Гуаякил. Протестиращите имаха шанс да накарат Морено да подаде оставка, но на 11 октомври Конфедерацията на коренното население на Еквадор, която венецуелската телевизия “Телесур” обвинява в сътрудничество с ЦРУ, обяви готовността си да преговаря с Морено. В резултат на преговорите Морено обяви оттеглянето на "указ 883". Това спаси поста му, но той загуби възможността да се кандидатира за втори мандат.

Преди изборите през 2021 г. социологическите проучвания вещаеха победа на Араус още на първия тур, но част от левия електорат, поддръжниците на социализма на XXI век, беше отнета от Араус. Еквадорската олигархия номинира "гъвкавия" и отворен за сътрудничество с Вашингтон лидер на движението "Пачакутик" индианец Яку Перес за кандидат за президент.

Победата на псевдолевия Перес над Араус би устройвала повече администрацията на Джо Байдън. Си-Ен-Ен, която интервюира Перес, го хвали. На изборите през 2017 г. Перес подкрепи Ласо, като наскоро обяви, че сега ще подкрепи Перес, за да „победи популисткия тоталитаризъм, сатанински въплътен в образа на Рафаел Корея“.

Днес Еквадор е на кръстопът. Левите сили без надеждни източници на финансиране не могат да предотвратят социална катастрофа, а десницата по начало е неподготвена за справедлива социална политика.

Превод: В. Сергеев