Любителите на нездравословното хранене осъзнали своята вина и направили пълни самопризнания: «Сгрешихме, г-н инспектор, ама пуста уста - наяждане няма! Анаболи? Не! Повярвайте, ние сме честни спортисти! Таблетки не пием. Ей ги бидоните в ъгъла - колко костенурска кръв и трева за сила и издръжливост са ни докарали! При нас всичко е от природата – и мускулите, и джуките, и хм… А бе всичко». Проверяващите посъчуствали на несретниците за преживените морални страдания и ги пуснала да се състезават – нека преплуват Световния океан, басейните за такива са тесни. Обаче проявената човещина дотолкова вбеси радетелите за чист спорт зад Голямата локва, че те все още подхвърлят цепеници в огъня на скандала. Сега, благодарение на усилията им, бюджетът на WADA за новата година ще олекне с 14 процента… Три милиона и половина долара са това – не е шега.
Какъв е изводът от дадения случай? Етиката бива защитавана? Грешен отговор. Изобщо, щом под носовете на публиката започнат да навират високи принципи, значи, някъде наблизо е закопана гадост… Истината е, че хегемонът преследва докрай политическите противници и им прави мръсно по всевъзможни начини. Това не е сложно, тъй като неговите шавливи лапи държат лостовете за управление на света.
Много американските атлети не са проверявани от международните организации за употреба на забранени вещества, но никой не се възмущава. Същото е и с войниците от окупационните сили под флага с ивици и звезди, пръснати по света - те не попадат под юрисдикцията на законодателството на туземците.
Големите пари управляват спорта, както политиката и армията. Корпорациите сриват границите между държавите, нациите се топят, а състезателите стават професионалисти, т.е. за тях е важен личната изгода, а не къде са се родили и колко пари от хазната са били изразходвани за подготовката им… Помня колко странно ми прозвуча новината в началото на деветдесетте години, че една наша атлетка е получила турски паспорт. Беше даже не странно, а диво… Българка – там… Всичко трябва да има предел – особено амбициите.
Всъщност, отрицателното салдо по сметката на WADA би могло да бъде покрито от руснаците. Оказва се, че тези хора продължават да плащат своя членски внос в агенцията, която е изполвана от САЩ като таран срещу държавата им. Репутацията на техния спорт бе срината, ала местните чиновници упорито не реагират на ударите - милеят за добрите си връзки със Запада. Така че нищо не им пречи да измъкнат няколко милиона от хазната на своята воюваща страна, за да впечатлят враговете. И няма да ги накажат, защото това е защитена каста.
Тук опираме до следния проблем: по целия свят федерации и олимпийски комитети парадират със своята независимост и разпространяват определени идеи… Независимост от местната власт. И идеи, спуснати им от глобализираните структури. На практика те са превръщани в средство за дефрагментизиране на обществото.
Замисълът на организаторите на Олимпиадата през 2024 год. бе да смесят класическите ценности с новомодните. Получи се манджа с грозде. Победите бяха помрачени от скандали, а впоследствие се оказа, че дори раздадените награди са некачествени.
Досега повече от сто атлети са върнали своите медали заради различни дефекти: ръжда, износено и напукано покритие, отчупени детайли. А всичко започна с големи хвалби за екологичния произход на отличията. Те са изготвени от вторични суровини (стомана, останала от ремонта на Айфеловата кула, злато и сребро, извлечени от микросхеми и т.н.), за отливането уж е приложена специална технология… Впоследствие и този рекламен балон на войнстващите «зелени» се спука.
За съжаление, фалшивите ценности тровят лесно съзнанието. Франция е сред организаторите на агресията срещу Руската федерация и активно участва в бойните действия. Въпреки това на съревнованията в Париж участваха и руснаци. Те се състезаваха под неутрален флаг и подписаха декларация, в която осъждат своята родина. Няколко предателя спечелиха призове и сега федерациите в Москва и местните власти тихомълком им раздават пари и апартаменти като поощрение за стореното.
Отначало смятах да не коментирам историята, но размислих… Подобни неща не бива да остават без оценка. По време на война да живееш така, сякаш нищо не се случва… Да тренираш и да се любуваш на здравото си тяло, докато твоите връстници умират на фронта, или се прибират осакатени… Да отидеш на цирка, организиран от враговете… И «своите» официално да те подкрепят и плащат заради изменничеството… Не, това е неправилно! Това е мерзко! Каква каша бълника в кратуните?! Колко вонящи са душите?! Виновно е капиталистическото възпитание?... Макар че аз не мога да си представя нормален човек, бил той, например, американец, турчин, швед или българин, да постъпи така. Във всеки случай, за съжаление, излиза, че не всеки рускоговорящ е братушка и заслужава да му се стисне ръката. Такива ми ти работи.
Големият спорт се обърка. Той вече не е възпитател и пример за воля, устременост и красота… С него политици и богаташи решават своите проблеми. В сянката му избуяват зли страсти. Хем е скучно, хем тъжно.
