/Поглед.инфо/ САЩ изпитва издръжливостта международната архитектура, която позволява на Русия да устои на конфликта със Запада. Използват се както нови интриги, така и обичайният метод за разпалване на цветни революции. В момента под атака са едновременно два важни съюзника на Русия – Иран и Република Сръбска. Ще издържат ли?
Настоящите условия на икономическа война (не са формирани до край - вълната от санкции и други ограничения продължава да расте като снежна топка) създадоха редица геополитически уязвимости за Русия - поносими в нормални времена, но критични в контекста на глобален конфликт.
"Където е тънко, там се къса." Навсякъде, където поради различни обстоятелства се появи „прозорец на възможности“ за отслабване на Москва и стесняване на пространството ѝ за маневриране, САЩ се опитват да го използват. Те имат достатъчно ресурси за това: Държавният департамент разполага с колосален персонал и щедро финансиране, а за възможностите на ЦРУ можем само да гадаем.
Посоката за следващия удар може да бъде всякаква - Централна Азия, Закавказието, Молдова с Приднестровието, дори Латинска Америка, където Русия има позиции, които са особено ценни в епохата на Втората студена война. По всичко личи обаче, че ще е двоен - при Каспийско море и на Балканите. Поради факта, че „прозорците на възможностите“ се отвориха едновременно и на двете места.
Продължават масовите протести в Иран, провокирани от смъртта в полицейски участък на момиче, което не е носило правилно хиджаб. Конфликтът между строгите шиитски порядки и модерността се развива на фона на продължителна икономическа криза, слуховете за смъртта на великия аятолах и риска от сепаратистка активност в националните покрайнини (починалата 22-годишна Махса Амини е Кюрд).
Говорихме подробно за опита на иранския "Майдан" преди две седмици. Оттогава ситуацията се изостри. Броят на загиналите надхвърли 150, а Вашингтон участва активно в разтърсването на персийската лодка.
Както върховният лидер Али Хаменей, така и консервативният президент Ибрахим Раиси вече казаха, че зад протестите стоят външни сили. Дори това да е преувеличено (има много вътрешни причини за масовото недоволство в Иран), по-нататъшната подкрепа на Запада за бунтовниците е гарантирана.
Малко след началото на протестите държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че вече няма никакъв шанс за "ядрена сделка". Смяташе се, че надеждите за тази сделка са ограничавали Вашингтон в противодействието на Техеран: президентът Джо Байдън, като един от авторите на споразумението, се надяваше да го съживи след демарша на неговия предшественик Доналд Тръмп.
Не се получи. Следователно вече няма ограничения. А само няколко дни по-късно Байдън лично обяви нови санкции срещу Иран и „тези, които упражняват насилие срещу мирни протестиращи“. След това в ЕС започнаха също да се обсъждат ограничения.
На официално ниво може би всичко ще се ограничи до санкции и думи за подкрепа на бунтовната улица. Основната работа ще се извършва чрез сенчести канали за влияние, тъй като за англосаксонските разузнавателни служби е въпрос на чест да си върне контрола над Иран. Те вече са организирали успешен държавен преврат там през 1953 г.
Освен че режимът на Ислямската република е един от основните врагове на Съединените щати, сега неговият крах има двойна стойност заради Русия. Загубата на такъв важен регионален съюзник ще отслаби геополитическите ѝ позиции.
Първо, наравно с Анкара, Техеран е довереник на Русия в контрола върху Сирия и стоковите потоци, идващи от нея, включително на петрол. Без Иран, напълно искрен приятел на алавитския режим на Асад, огромни райони с шиитско население ще останат без покровител, а Западът ще има възможност да „преиграе“ сирийската партия.
На второ място, Иран покрива Русия в още един регион - Закавказието, предотвратявайки да се плъзне в нова война и възпира тюркската експанзия. В схемата, която не позволява на Азербайджан да започне военни действия срещу арменците и по този начин да отвори втори фронт за руските въоръжени сили, Москва играе ролята на „доброто ченге”, използвайки старите връзки с Баку, а Техеран играе ролята на „лошото”, което държи значителна група войски близо до границите и заплашва да се намеси на страната на Армения.
Трето, иранският опит от четиридесет години живот под санкции вероятно сега се възприема от Русия по отношение на намирането на заобиколни решения, използването на нестандартни схеми и обмен на технологични решения. САЩ подозират Ислямската република, че доставя на руските въоръжени сили дронове-камикадзе за нуждите на специална операция - и това е само един от многото примери за възможно сътрудничество между страните.
И накрая самият Иран заплашва да стане втори фронт, но за Запада, и то в буквалния, военен смисъл. Най-малкото в иранските медии се говори за необходимостта от удари от същите тези безпилотни самолети камикадзе на територията на Албания, по-точно по бази на Организацията на муджахидините на иранския народ. Албания предостави политическо убежище на 3000 бойци от тази революционна група, което доведе до скъсване на дипломатическите отношения с Техеран.
А Албания е пълноправен член на НАТО. Атака срещу Албания означава атака срещу Северноатлантическия алианс. Всъщност само това е достатъчно, за да могат американците да използват всяка възможност, за да налеят масло към иранския граждански конфликт.
Друго място, където може внезапно да „пламне“, е Република Сръбска в Босна и Херцеговина. За Русия това е по-последователен съюзник от самата Сърбия и по-смел - дотам, че лидерът на босненските сърби Милорад Додик обеща да признае резултатите от референдумите в Донбас, Запорожие и Херсонска област, тоест новите граници на Русия.
Но основното в него дори не е това, а фактът, че Додик е предпоследният, който пази Балканите от пълно поглъщане от Северноатлантическия алианс. Последна,все пак е Сърбия, но при атлантическата интеграция на Босна и тя едва ли ще издържи.
Брюксел взе фундаменталното решение, че остатъците от руското влияние в региона трябва да бъдат унищожени през 2014 г. и оттогава постигна много. Черна гора и Македония трябваше да бъдат пречупени през коляно, но сега са в НАТО и едва ли някога ще го напуснат. С Босна обаче не се получи, тъй като Република Сръбска има правомощия да налага вето на подобни въпроси на ниво цялата страна.
Като се има предвид сумата от фактори, евроскептикът и сръбски националист Додик е най-лошият враг в Европа на запад от Калининград за Запада. Срещу него също бяха наложени санкции (официално - „за корупция“) от САЩ. Унгарският премиер Виктор Орбан, стар приятел и съмишленик на Додик, попречи на ЕС да направи същото.
Додик прекара четири години и половина на поста министър-председател на Република Сръбска, осем - като неин президент. В РС има познатото на руснаците ограничение „не повече от два мандата подред“, така че през 2018 г. той беше избран за член на управляващия триумвират на Босна (това е сложна държава) от сърбите, а сега, завръщайки се в републиката, предаде поста на своя традиционен приемник и съпартиец Желко Цвиянович.
Според местния еквивалент на ЦИК Додик печели изборите с резултат от 48,36% от гласовете и става президент за трети път. Преди ден той обяви победата си, но победа обяви и конкурентът му Елена Тривич. Избирателната комисия смята, че Тривич има едва 43,27% от гласовете. Но от своя страна ЕС, САЩ, НАТО, огромен брой медии и неправителствени организации, захранвани от тях, и най-важното, има план как да действа.
Нищо оригинално, златният стандарт: щабът на Тривич обяви резултатите от изборите за манипулирани и призова босненските сърби да излязат на улицата. От ден на ден на Балканите заплашва да избухне нова цветна революция. А може и да не започне нито там, нито в Иран.
През последните години масовите протести се превърнаха в ежедневие за Ислямската република, а не в опасна и крайна изненада, както би било в Китай, Саудитска Арабия, Туркменистан или Беларус. В средна дистанция всички опити за "Майдан" се провалиха - може би поради факта, че местното ръководство е изключително идеологизирано и по дефиниция не е от тези, които могат да избягат от страната и да я предадат на революционерите. Още много методи и мерки (включително радикални) ще бъдат изпробвани преди режимът на аятолаха да загуби.
Додик и Република Сръбска в това отношение също са „гърмяни зайци“. И в Баня Лука, и в Белград влиянието на западните пари и агенти е голямо. Технологиите на цветната революция са лансирани от тях многократно и резултатът е на таблото: същите хора в ръководството, същият геополитически избор на сърбите като народ.
Друго нещо е, че Додик се смята и за възможен лидер на сръбската иредента - обединение в една държава със Сърбия, което означава разпадане на Босна и риск от нова война. Следователно в неговия случай може да се използва много по-широк набор от мерки, отколкото срещу Иран, който е добре защитен от чуждо влияние.
При ново фиаско атлантиците ще опитат отново. Може би на същото място, може би на друго място, но е очевидно, че ходът на историята се е ускорил и световният хегемон няма намерение да се предаде без бой. Никой от съмишлениците на Русия в подхода, че хегемонът вече не е хегемон, не може да се чувства в безопасност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com