/Поглед.инфо/ В Иран протестите на опозицията с жертви и стрелба продължават вече седмица. Това далеч не е първият опит за революция, насочена срещу властта на аятоласите, но за първи път в нейния авангард са жените, които отказват да носят хиджаб и настояват за премахване на системата на шериата. Но в момента не това прави Ислямската република особено уязвима за „Майдан“.
През декември 2011 г. Мохамед Буазизи, търговец на плодове от тунизийския град Сиди Бузид, с население от 40 000 души, публично се самозапали в знак на протест срещу конфискацията на стоките му. По-малко от три седмици по-късно дългогодишният президент Бен Али избяга от страната, за да избяга от размириците, провокирани от това.
Така започна Арабската пролет. Обхванала почти целия Близък изток, тя породи няколко революции и войни, две от които – в Либия и Сирия – все още не са приключили.
През септември 2022 г. 22-годишната студентка Махса Амини почина в полицейското управление в Техеран, след като беше отведена там за неправилно носене на хиджаба си. Нейни близки уверяват, че смъртта е в резултат на побой. Полицията отрича всичко и говори за инфаркт.
Това провокира протести, които продължават вече седмица. Започвайки от родния град на Амини, действията на неподчинение се разпространяват в някои други провинции, а след това и в големи градове. Възмущението от полицейската бруталност се трансформира първо в политически искания, а след това в призиви за събаряне на целия режим.
Полицията активно използва сила, има жертви както сред протестиращите, така и сред силите за сигурност.
По същия начин, чрез постепенна ескалация, историята се разгърна в Тунис и Сирия. Можем да предположим, че следващата седмица ще бъде решаваща. Ако протестите започнат да заглъхват, това е събитие от регионалната хроника. Ако те се изострят, историческите промени могат да започнат в Близкия изток - сега има „прозорец на възможност“ за тях.
В такива събития е обичайно да се търси ръката на Държавния департамент. Още повече, че става дума за Иран – един от основните обявени врагове на Вашингтон. Особено сега, когато Иран, както подозират американците, е готов да помогне на Русия с доставката на модерни дронове.
Обикновено американците нямат нищо против, когато техните организационни възможности се преувеличават. Но в действителност е много по-вероятно те да се опитат да се възползват от екстремната ситуация в трети страни, отколкото сами да ги създадат чрез тайни механизми. А Вашингтон има особено малко възможности да повлияе на Иран - Ислямската република методично се "плеви" от всякакви кълнове на американско влияние.
В същото време такива масови демонстрации не възникват само като реакция на свещена жертва. Масовият характер обикновено се осигурява от причини от социално-икономически характер, а силната трагедия действа като искра, паднала в буре от барут.
Такива проблеми имаше в арабския свят в навечерието на "пролетта" - от масовата безработица на много младежи в Тунис до рязкото поскъпване на хляба в Египет, причинено от недостига на зърно.
Има ги и в съвременен Иран, чиято икономика е силно засегната от новите санкции на САЩ: стандартът на живот пада, инфлацията е 30-40 процента годишно, перспективите за излизане от кризата не са очевидни, а в областта на възраждането на „ядрената сделка“ (което ще премахне санкциите) са илюзорни.
По този начин са налични всички основни входове за голяма буря в Иран: шокираща причина, трудна икономическа ситуация, изобилие от млади хора и готовността на САЩ да се намесят всеки момент с мерки за подкрепа на бунтовническата улица, до военните, защото Иран в тяхната картина на света е „жесток и опасен за всичко мирен режим“.
Но има и други рискови фактори – вече индивидуални, чисто ирански. Тяхната комбинация ни кара да приемем заплахата още по-сериозно.
Първо, има национален фактор. Починалото момиче е дошли в Техеран от северозапад, населен с кюрди. Кюрдите са много по-светски от персийското мнозинство, те имат други претенции към режима на аятолаха.
След Втората световна война Ирански Кюрдистан, както и Ирански Азербайджан, за малко да станат част от СССР. Политическата инфраструктура за това вече беше създадена, но англосаксонците се надигнаха и принудиха Москва да изтегли войските си, след което иранските власти разбиха сепаратистите. Общоприето е обаче, че проблемът със сепаратизма там съществува и до днес – както и навсякъде, където живеят компактно кюрдите.
Второ, има полов фактор. Сред протестиращите има много млади жени, а феминистките се опитват да дадат тон на цялото действие и да издигнат най-радикалните лозунги за нарушаване на религиозния режим.
Това разширява основата на протеста до слой, който не е очевиден в случая с Иран. Твърдите шериатски разпоредби не само са омръзнали на по-малко религиозните младежи, но сега са в процес на затягане на контрола. Новият (от миналия август) президент Ибрахим Раиси е духовник. Във външната политика той се смята за прагматик, но в социалните въпроси е твърд консерватор. При него броят на проверките на дрескод се увеличи значително.
Обикновено на нарушителите се прави профилактичен разговор и се прибират вкъщи. По време на задържането на Амини (която, припомняме, е задържана дори не за липсата на забрадка, а затова, че е вързана неправилно), се случва нещо: може би с кюрдската си спонтанност тя влиза в схватка с член на силите за сигурност, с което не са свикнали. Специално разследване ще сложи край на този въпрос.
Тук си струва да се подчертае, че няма причина да се очаква покриване от властите на Ислямската република във връзка с евентуални убийства. Местният стил на управление е твърда борба не само с недоволните, но и с ексцесиите на място, за да не се провокират хората и да не се надхвърля позволеното от шариата.
Обаждайки се на бащата на починалия, президентът Раиси му каза: „Вашата дъщеря е като моя собствена дъщеря и смятам, че този инцидент се е случил на един от моите близки. Моля, приемете моите съболезнования."
Специалното разследване и президентският надзор обаче не са гаранция, че заключенията от разследването уталожат недоволството. Президентът Бен Али успя да посети болницата с Мохамед Буазизи, преди да умре, но полицията напълно загуби контрол над ситуацията.
Иран е много различен от Тунис по естеството на властта - по стандартите на нашата планета, почти уникален. Държавен глава не е президентът (президентът по-скоро изпълнява функциите на европейските министър-председатели), а духовният водач – рахбар, избиран от съвет на факихи, ислямски юристи и теолози. Такъв човек няма да избяга от страната и няма да се откаже от властта, за него това е духовна служба.
Но настоящият Рахбар Али Хаменей е на 83 години. Наскоро претърпя операция на червата. Сега съобщения за смъртта му се появяват в интернет, както и в западната и персийско-говорящата, но чуждестранна преса, на всеки два дни, след което се отричат от Техеран. Въпреки това преразпределението на върховната власт в държавата може да започне сякаш всеки момент, което вдъхновява протестиращите и насърчава различни групи на влияние да се впишат в това преразпределение, използвайки бунтовната улица за свои цели.
Рухола Хомейни, основателят на Ислямската република, се надяваше, че системата на "велайет-е факих ще застрахова страната от политически интриги и ще я укрепи на духовна основа. Но не всички вярват, че това върши работа, поне в Иран има упорити слухове, че синът на Рахбар, 53-годишният Моджтаба Хаменей, който се смята за приятел на силите за сигурност, се готви да стане наследник.
Той също е богослов, също крайно консервативен, но няма да е лесно да се докаже, че изборът на събора в негова полза, ако е направен такъв, е направен именно въз основа на религиозен авторитет и образцова духовност, а не е наследяването на трона, както при стария режим на шаха- враг на аятолаха.
Това е последният от специфичните рискови фактори, които сега тежат върху Иран. Млади момичета, които горят показно хиджабите си, не е нещо типично за Ислямската република.
Но комбинация от други обстоятелства, които нямат нищо общо с феминизма, наистина превръщат Иран в рискова зона, уязвима за рязък обрат в колелото на историята.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com