/Поглед.инфо/ В епохата на политическата коректност целият свят е болен от тази зараза, защото политическата коректност е евфемизъм на всяка буржоазна идеология, от лявата до дясната, чиято задача е да замъглят значенията и да скрият истините, които са неблагоприятни за управляващата прослойка. Замяната на небуржоазния (марксистки, полумарксистки и националноосвободителен) политически език с буржоазен (либерален) език е централната задача на времето на победилия капитализъм.

Именно като изпълнение на тази задача трябва да се счита ерозията на учебната програма по история с премахване от нея на всички опасни за буржоазията субекти на националното освобождение и класовата борба от руския и съветския период. Изобилието от антисъветизъм във филмите за войната е от същата поредица. Буржоазията се страхува като огън от всякакви патриотични разговори, като правилно вижда в тях основата за антибуржоазна консолидация (съкращаването на проекта „Новоросия“ е от тази поредица), защото тя е космополитна по същност и компрадорска по природа.

Един от евфемизмите на буржоазията е срамният термин „глобализъм, глобализация“. Има опити да се отдели този термин от сътрудничество и интеграция. Това са опити в правилната посока, но те трябва да бъдат доведени до логичния си завършек, като нещата да се наричат с техните собствени имена. Глобализацията в съвременния свят е неговата американизация и нищо повече от това.

Глобализацията като тотална американизация на всички сфери на човешкото съществуване, от ежедневието до политиката, е средство за културна експанзия на Съединените щати, осигуряваща им духовна хегемония с перспектива за монопол. Глобалният свят е панамерикански, а не многополюсен, както се опитват да ни внушат някои пропагандисти, маскирани като експерти.

Многополюсността не е глобализация. А сътрудничеството не е глобализация. Глобализацията е световната сила на американския финансов капитал. И всичко отвъд това е извъртане.

Тази глобална сила на американската управляваща класа се улеснява от цифровите технологии, чието овладяване, за да се осигури прехвърляне на капитал и манипулиране на масите, изисква духовната американизация на експертно-политическата общност - програмисти и политици. Бжежински също отбеляза, че политиците по целия свят имитират поведението на американските президенти. Дори в традиционна Япония тази тенденция се превърна в доминираща. Индия, Южна Корея и Китай също попаднаха под това влияние.

Въпреки това, тъй като буржоазните противоречия в глобален мащаб назряват, местната (национална и осъзнаваща опасността от компрадорството) буржоазия (новите феодали с компютри на англоезични програми и деца и съветници, обучени в Съединените щати), защитавайки мястото си за хранене, е принудена да започне съпротива срещу твърде арогантния и алчен световен хегемон.

И в рамките на тази борба за оцеляване местната буржоазия се насочва към търсенето на консолидиращ патриотичен мит. Той обаче е подготвен по такъв начин, че оттам са премахнати всички антибуржоазни модели и същевременно е запазена идеята за мобилизация за защита на държавата и готовността да се жертва живот за тази отбрана.

При такива модели всички социалистически (класови) семантични парадигми се изтласкват на заден план и националните и корпоративистки (солидарни) парадигми щръкват. Ето защо всяка идеология на държавния капитализъм потенциално се унася във фашизъм.

Всичко това превръща буржоазния патриотизъм в палиатив и неизбежно го свежда до либерализъм и популистки манипулации за тълпата. Няма идеологическа основа на неговата философска системна основа и следователно интелектуалното крило остава криптолиберално или криптомарксистко. Постоянните опити за нулиране на нарастващата популярност на Сталин и Дзержински чрез Александър Невски е не само признак на паника сред буржоазните елити в Русия, но и признак за неефективността на такива палиативи като инструменти за идеологическо господство.

Уязвимостта на съвременната концепция за държавен капитализъм, балансираща между социализъм, либерализъм и фашизъм, създадена в ранните и дълбоки слоеве на либералния политически език, се признава от нейните привърженици. Столипин, в никакъв случай не е привлечен от духовен символ с всички опити за популяризиране на този образ с масивен пиар. Дори не може да се нарече консерватизъм, тъй като не се запазва отиваща си, а отдавна отминала ера.

Тоест, абсурдно е. Дори в рамките на политическия език на консерваторите това е регресия (либералната идея за прогрес е заложена в базата там). И тук концепцията за глобализъм идва на помощ без нейното класово национално (културно) декодиране.

Логиката на борбата срещу глобализма обаче постоянно опира до неговия американоцентричен статус. Махнете САЩ и глобализмът ще рухне. Всички империи се стремяха към неограничено господство, но глобализмът се появи именно като форма на американско световно господство и никоя версия на Шваб и неговите съучастници няма да отмени това. Всичко се прави в интерес на американския капитал, колкото и транснационален да е той.

Американството в този случай е начин на мислене. Глобализмът е точно американски продукт, защитен от американска мощ, пропит с американско съдържание и обслужващ американски цели. И всеки, който се противопоставя на глобализма, не се противопоставя на Китай, не на ЕС, а на САЩ. И това е медицински факт, който не може да бъде оспорен.

Решаването на проблема с борбата срещу американския глобализъм със сигурност ще накара някои интелектуалци (в рамките на управляващата класа и извън нея) да оправдаят сталинизма и да възприемат неговите концепции - просто поради уникалността на този опит. Сталинизмът е марксизъм по форма, но антиамериканизъм по съдържание. Всяка борба срещу американизма решава проблемите, които Сталин е бил принуден да реши (и успешно решен).

На първо място, това е проблемът за укрепване на суверенитета на страната и борба с петата колона в тежък конфликт с обединения Запад. В състояние на война е смъртно опасно да оставите тази колона в тила. Това е проблемът за защита на националната култура и икономика не от чужди пазари, а от разрушителното влияние на Запада.

Това е проблемът за формирането на управляваща класа въз основа на разчитането на подкрепата на масите и отрязването на най-малкото външно влияние. И това е проблемът за създаване на основите на подобна управляемост на икономиката, при която се оказва необходим количествен и най-важното качествен скок, който ще направи възможно изграждането на мощна армия и мощни специални служби.

Политическият антикризисен режим на Сталин се отличава със своята простота и ефективност, подобно на пушката “Мосин”. Работи там, където не са работили други системи. Да, елитите мърморят, но търпят, тъй като Сталин обективно ги спасява. Сегашните елити, узрели да разберат опасността от по-нататъшна американизация на страната, симпатизират на Сталин, но все още не са взели решение за неговата реабилитация, тъй като темата за репресиите остава опасна за тях - управляващият елит има твърде много грехове и дори леките репресии може да разширят обхвата си.

Докато елитите се колебаят, масите изразяват симпатиите си към Сталин по всякакъв възможен начин. И колкото повече антиамериканизъм има в Русия, толкова по-популярен е Сталин. Руските елити буквално се оказаха в плен между САЩ и Сталин. И колкото по-тежък е натискът на САЩ, толкова по-голямо е отклонението на населението и част от елита не към Столипин, а към Сталин.

Конфронтацията между Столипин и Сталин е контрапродуктивна, тъй като Столипин е губещ, провокирал революция и дезинтеграция в Русия, а Сталин е герой, който удушава тази революция и насочва енергията ѝ в съзидателен канал, а не разрушителен. Никакви машинации на буржоазната масова култура и агитпроп не може да преодолее това. Сталин създава сакралността на държавата, а Столипин я унищожава. Митът за Столипин е обречен на вечно поражение пред мита на Сталин.

Именно при Сталин откриваме все по-точни и актуални формули, показващи същността на настоящите ни проблеми. Профанизираните маси може да не знаят това, но интелектуалците знаят, разпространяват го, мислят за това и не могат да избегнат разбирането. Либералният режим се срива по същия начин, както се срутва комунистическият режим - от периферията до смисловото ядро. Ерозията на ядрото вече е започнала и този процес е необратим.

Колкото повече методите на държавния капитализъм се окажат неефективни, толкова по-голямо ще бъде търсенето на Сталин. В широкия смисъл на думата, а не в смисъла на антизападничеството и репресиите към петата колона. Сталин е проект не само на антиамериканския глобализъм, но и на съветския глобализъм. В центъра на който е Русия. Да се отхвърлят тези идеи сега и да се търси спасение при Столипин е смърт за руския елит.

Придвижването по пътя към Сталин неизбежно води до онези проблеми, които Сталин не е успял да реши и на които е попаднал преди смъртта си. Това е реформа на обществото и икономиката в посока отдалечаване от мобилизационния модел и търсене на вътрешни източници на технологично развитие на суверенна основа. Всъщност това не е просто актуално сега, това е същността на търсенето на настоящите национални руски елити.

Сражавайки се с американския глобализъм, Сталин се превръща в знамето на тази борба. И колкото повече елитът се съпротивлява на това, толкова по-безпомощен изглежда. Сталинският опит е необходим, уникален и ще му дойде времето. Няма да се копират подробностите, а принципите.

За това дори не е необходимо да се споменава задължително името на Сталин. Достатъчно е просто да се решат същите проблеми като него. Китай сега следва този път. Създавайки политически блок с Китай срещу САЩ, и ние ще бъдем принудени да направим това до известна степен.

Превод: В. Сергеев