Старият колониализъм и новият постколониализъм!

/Поглед.инфо/ Колониалната експанзия на западната цивилизация, като носител на модерност с просвещението след Средновековието за завладяване и владичество над изостаналостта на останалия свят продължава от пет века и до днес.

Колониализмът се превръща в жизнена необходимост за Европа с развитието на технологиите и първата индустриална революция и свързаната с нея необходимост от природни ресурси за които Европа изпитва остри дефицити и до днес.

Цялата икономическа история на Европа е свързана с борба за ресурсно осигуряване на своето икономическо развитие.

И в нарастващата икономическата криза пред която е изправена Европа отново е свързана с недостига на конкурентни енергоносители за неината икономика.

И ако в световната история двайсети век ще бъде опаметяван освен като век на войните между идеологиите то разрушаването на старата колониална система е с не по-малка значимост, като последица от този идеологически конфликт.

Началото на двайсети и първи век както се очртава, сблъсъкът е между цивилизациите и тяхното пренареждане белязано с воини, които поставят началото на освобождаването от новия, модерен постколониализъм прилаган от бившите митрополии след падането на социализма.

Старият колониализъм, които познаваме от историята, започва с колониализирането на букет от страни от различни континенти. Характеризира се с пряко управление от митрополиите.

Докато съвременния постколониализъм преследва същите цели, но с други инструменти се овладяват старите социални пространства на бившите колонии, без пряко участие в управлението, а чрез местни елити.

Колониализмът се предхожда от имперско владичество, които се преплитат в световното развитие по различни начини и до днес, но това не ги прави еднакви.

Имперското пряко се възприема и до днес със завладяване на територии. Отнемане на територии обикновено с войни и тяхното присъединяване и асимилиране на местното население. Процес, който протича от векове и сме свидетели на неговите съвременни измерения (Русия, Турция) и като процес не е приключил и ще продължава, тъй като световните центрове на властта и господството променят своята мощ и влияние.

Войните в Бл. Изток, Глобалния юг и това което се случва в Украйна потвърждават, че имперското и колониалното не само се преплитат, а си взаимодействат за прекрояване на граници и смяна на неудобни режими. Докато съвременния колониализъм, който се прилага след социализма прониква в дадено социални пространство без войни до 1990г.

Доминиращата цел и при двете форми на колониализъм винаги е била трансфериране на богатството от техните природни и човешки ресурси в митрополията, без нулева отговорност за социалния статус на местното население. Изгодата и печалбата за нас, а вие се „оправяйте“

И ако проследим фактологията на политиката от 60те години на м.в. на Г7 след разпада на стария колониален ред, Западът все се бори постоянно и до днес с финансови грандове за преодоляване на икономическата и социална изостаналост на техните колонии и нищо не се е променило в статосът на тези народи на бедност и мизерия.

С лицемерието и егоизма си с който подхожда Западът да не инвестира в образованието за подпомагането изграждането на собствена индустриална база и обуславяне на национална съзнание за икономически суверенитет и независимост целенасочено се възпрепятства интегрирането им в световната икономика.

И стария и новия колониализъм разпознава колонизираните народи и територии само като суровинен придатък за техните икономики.

Показателен е пресния пример с изненадващото посещение на Д. Байдан през м. ноември м.г. в Ангола и отпускането на 550 милиона за построяване на магистрала за пряк излаз на анголско пристанище за износ на ценни метали.

Гарантирането на техния интерес за експлоатацията на тези страни и народи се свежда до обучение на местна администрация с компрадорскоподсигуряване на властта и обричане на тези страни на повсеместна изостаналост, бедност и смърт, които и днес продължава да отчита статистиката на ООН за Африка и други географски точки от световната изостаналост.

Старият колониализъм от 60те год. на миналия век и съвременен колониализъм не разглеждат колониите като част от митрополията с изключение на завладени съседни територии и в случаите на формална имперска принадлежност към короната, както тези които и днес са под английската корона. Докато при империите завладените съседни и присъседни територии се интегрират като част от империята и придобиват нова държавност независимо от етническия корен, каквито са примерите с Русия и САЩ.

Западната колониализация на различни части от света от Африка, Азия и Л. Америка се характеризира с най-страшните жестокости в световната история граничеща с изтреблението на кореното население. И съвременния просперитет на Запада, пред който Из. Европа се прекланя и възхвалява и привлича тяхната работна сила произтича от историята им на колонизатори, които преди и сега експлоатират и ограбват миналото и настоящето на тези народи.

Високомерието на Западна Европа и САЩ идва от колониалното им минало и ограбеното бъдеще на колониализирани народи. И пренебрежителното им и назидателно отношение на господари и неуважаване суверенитета на другите страни и народи се подхранва от едно и също и до днес – от политиката на колониалното проникване за експлоатация и използване на изостаналостта на другите части от света, която те са създали само че с различни методи и инструменти.

Отговорността за това бедстващо състояние на социална нищета в различни обширни части от света на глад и смърт е на западната цивилизация.

И колкото днес затрупани от динамиката на съвременната революция в информатиката да се неглижира и затъмни истината, за да се фотографира виновника за кървавото им колониално минало, днес същите тези подколонии на Запада осъзнават кой е отговорен за тяхното постоянно настояще.

За по-голяма яснота да си припомним как бяха прогонени западните колониализатори от териториите на колониализираните страни в Африка, Л. Америка и Азия от 60те г. на миналия век под натиска на съветския блок и влиянието на социализма.

Разпадът беше кървав с национално освободителни войни, преврати и смело и решително лидерство в лицето на Патрис Лумумба и много други превърнали се в знаме в борбата против колониализма.

Новоосвободилите се страни от колониализма през времето на Студената война се обособиха като трети свят и се превърнаха в международен субект, като организация на необвързаните страни. Призната е тяхната роля за намаляване на конфронтацията между двата идеологически враждуващи блока – западния и съветския.

След разпада на съветския блок и изчезването на Съветския съюз от международната сцена се наложи съвременния западен постколониализъм.

Западната хегемония възстанови своите позиции в старите колонии, но с нови инструменти – финансово-икономически чрез доларовата система в световната търговия и опасването на света с военни бази, чрез поставени колониални правителства и финансиране на НЕПЕОТА

Срещу всеки опит за национална съпротива се организират цветни революции с платени протести стигащи до кръвопролития, какъвто беше случаят с преврата в Украйна и настоящите протести в Грузия. Стигна се до извратени проявления на тоталитъризъм за сметка на свещената за Запада демокрация – свободните и демократични избори. Драстичен е примера с анулиране на изборите в Румъния и съмнителния обрат в изборните резултати в Молдова.

Очевидно Западът използва всички средства в стремежа си да държи в зависимост и подчинение на другите народи за придобиване на ресурси и геополитическо пространство за постигане на стратегическите си цели.

Постколониялната съдба на обширни части от света не подмина и Из. Европа.

Надеждите на източноевропейците след 1989г. беше, че след като се обедини Европа, ще придобият целия западен просперитет се оказаха излъгани. Поради недопускането им в клуба на богатите като равнопоставени суверенно и равноправно да защитават своите интереси.

От средно развити европейски държави след падането на социализма се оказа, че трябва да се върнат отново и да се борят с бедността и изостаналостта от самите политики и практики след 1989г. от западните институции и правителства от старите страни членки на ЕС. Идеята за влизането на страните от Из. Европа в ЕС някак си механично обединени ще станат западни не се получи.

Това не се случи, защото Из. Европа не само носи своя регионална, национална специфика и обремененост от историческото си наследство, а по-важната причина е че Западът приложи колониалната си историческа практика да владее и към Европа, чийто народи днес се чувстват колонизирани, поробени, с ограничен суверенитет от политиката на ЕС.

На очи бие сравнението със суверенитета на страните от съветския блок. Те имаха пълен двустранен суверенитет да развиват външнополитически и вътрешнотърговски отношения по целия свят и никой не ги е надзиравал или контролирал в техния избор да преследват националните си интереси.

Докато днес представителната „свещена“ за Запада либерална демокрация се оказва един декор за публична употреба зад който се налагат тоталитарни политики върху страните членки от Из. Европа, като се ограничават свободата им да развиват двустранни отношения съобразно икономическата изгода за тяхното национално развитие.

И непослушните се наказват и публично заклеймяват.

Войната в Украйна освен ускоряването на геополитическите процеси на пренастройване на международните отношения разголи поредица от дефицити на несъстоятелност на западноевропейският проект за обединена Европа, която е дълбока тема за целите на настоящия анализ.

По важното е да се генерализира, че войната в Украйна превърна за първи път в историята си Европа от митрополия в колония на САЩ. Нещо повече превърна ЕС от икономическо обединение във военен съюз.

Това е главната геополитическа и стратегическа загуба на Европа поради икономическо умствената слепота и късогледа политика за постигане на суверенна легитимност.

Тази загуба затваря пълния кръг от чертите на съвременната постколониалност в която изпадна Европа.

Военнотехническа, финансова-икономическа и енергийна подчиненост на САЩ и дългогодишната ѝ цел за елиминиране на Европа като самостоятелен носител на геополитическа субектност и икономически конкурент беше постигната.Прекъснати и замразени отношения с Русия като вражеска страна.

В този контекст ясно обяснение на един от финансовите инструменти на съвременния неоколониализъм които практикуват САЩ дава ценичното и брутално признание на един от представителите на дълбоката държава г-н Рокфелер от 11 март 20211г., което гласи така: „Под маската на демокрацията си създадохме своя валута. Най-лесно е да превземеш държава като и вземеш парите. След това е лесно като промениш националната им валута. И ние вече контролираме държавата. Еврото е този наш инструмент за превземане на държавата. След това нацията обеднява. И най-лесно се командва бедна нация, когато нацията е бедна, гледа да се нахрани, няма време да се бори срещу нас. За това еврото е нашия инструмент за новия световен ред.“

По-грубо, унизително и презрително отношение и обяснение на финансовата технология с която САЩ държат чрез долара и еврото в клещи защитата на своето световно господство зад либерално-пазарната демокрация и лицемерната претенция за правата на човешките свободии превръщане на живота в пари и пазар паралел не би могло да се намери, нито при социализма, нито при стария следвоенен капитализъм.

И най-непоносимото за нормалното човешко светоусещане, е че западните партньори които представляват дълбоката държава, чието богатство е окървавено с тонове кръв на народите по цялата географска ширина, където хищническата им политика е имала интерес да проникне ни представят една морално чиста действителност, която трябва да възприемаме забележете тоталитарно и противниците им се обявяват за агентура на Москва. С тоталитарната си политика надминаха съветския тоталитаризъм.

Абсолютна политическа патология!

Парите и властта им на господари така се изсушили нормалното човешко възприятие на чувствителност към страданието, към мъката на озъбената смърт от масовия глад на народите на Судан, Мали, Сомалия и другите колониални народи.

Ако през 1984г. по данни на УНИЦЕФ смъртността на децата под шест години е съставлявала 40 000 дневно, а броя на недохранените през 1980г. е бил между 500 и 600 милиона души днес тези цифри са удвоени.

И на смъртоносния фон на социален геноцид тези, които държат парите и властта и управляват света чрез колониализъм ги интересуват само войните в Украйна, в Бл. Изток и Африка, за да владеят и придобиват ресурси и задоволяват безграничната си алчност.

И прав е г-н Рокфелер, прави му чест, да го признае, защото знае, че е недосегаем.

И колкото да не им се иска на някои да признаят и говорят за печалната истина, но на г-н Рокфелер му се получи – Европа днес е точно копие на това за което той говори!

Дейндустриализарана, технологично изоставаща, енергийно зависима от скъпите енергоносители от САЩ, неконкурентно способна последици от недълновидната и подчинена външна политика в подкрепа на войните на САЩ.

Мигранският натиск над Европа последица от колониалното наследство което е оставила в съзнанието на тези народи, сега ѝ се връща и по ирония на съдбата трябва да си заплатят. Несправедливо обаче е, че в разплащане на сметката трябва да участват и народите от Из. Европа.

Посоченият кръг от зависимости на Европа от САЩ в борбата ѝ за продължаване на глобалното ѝ господство доведе и до срива на архитектурата на европейската сигурност, скрепена с международни договори със Съветския съюз от времето на Студената война. Войната в Украйна за която народите сега плащат висока социална цена е резултат от недалновидната политика на управляващата, европейската върхушка и неспособността и да формулира визия за по-голяма автономност от САЩ.

И друг видим резултат от войната в Украйна до сега еначалото и на разпада на постколониалната политика на Запада. Свидетели сме на изтегляне на френските войски от военните си бази в Нигер. Превратът в Сенегал и преди това в Габон Гвинея, Мали, Б. Фасо и ЦАР още по назад.

Този процес ще продължава и не е свързан само с приключване на войната в Украйна, а главно поради набиращата икономическа мощ на Изтока и Глобалният юг, обединяващ се около БРИКС.