Не се споменава, че Русия и Китай са тръгнали да водят икономически кампании за подобряването на жизнения стандарт на гражданите си.
Нито пък, че двете страни са еднакво решени да обезопасят своите територии и граници срещу провокациите на безброй натрапващи се военни операции, които се извършват от Съединените щати и армиите на някои други страни.
Генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг заяви пред Политико, че смята, че предизвикателствата от Китай нарастват и в резултат на това:
"За да се защити Европа се нуждаем от трансатлантическа връзка, нуждаем се от Северна Америка, от Съединените щати и от Канада...."
"Всички ние разбираме, че глобалният баланс на силите се променя по фундаментален начин", казва Столтенберг.
"Надигането на Китай е наистина променящо отбранителната среда, пред която сме изправени", добавя генералният секретар.
Той предупреждава, че китайското правителство е "инвестирало тежко в нови капацитети, включително ядрени оръжия, ракети, нови технологии."
Абсурдността на това предупреждение относно ядрените оръжия, сама по себе си е достатъчна да унищожи целия му аргумент.
Този аргумент е построен на търсенето на причини за опит да се оправдава позирането и дори разширяването на американско-натовското военно групиране, което макар и през последните годни да се опитва да дразни Русия, сега търси свежи полета да оправдава продължаващото си съществуване.
Йенс Столтенберг очевидно не знае, че Годишника на Института за изследване на международния мир в Стокхолм, Съединените щати са посочени като притежаващи 1750 разположени ядрени глави.
През 2019 година те са "прекратили практиката да се разкрива публично размерът на американския ядрен арсенал", който се изчислява от някои на около 4050 ядрени глави.
За сравнение, от Института за изследване на международния мир наскоро отбелязаха:
"Китай поддържа приблизителен общ арсенал от около 260 ядрени глави - брой, който е останал сравнително стабилен, но бавно расте все пак."
Но Йенс Столтенберг отказва да признае, че при едно по-скоро невероятно събитие на голям конфликт Съединените щати могат да превърнат Китай в радиоактивна пустиня.
Вместо това той казва следното:
"Размерът на Китай - техният военен размер, икономическият им размер, постиженията на тяхната технология - всичко това прави НАТО още по-важно."
"Нито един отделен съюзник, нито дори Съединените щати, не могат да адресират това сами", твърди генералният секретар.
Той игнорира очевидния факт, който е посочен от Джефри Сент Клер в Каунтърпънч на 11 декември, че Съединените щати харчат повече за въоръжените си сили от Китай, Индия, Русия, Саудитска Арабия, Франция, Германия, Обединеното кралство, Япония, Южна Корея и Бразилия взети заедно.
Той иска да разширява влиянието на НАТО по света, като "достига" до други страни за да предизвикват Китай.
В частност Йенс Столтенберг споменава Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.
Той предпалага създаването на "общност от мислещи сходно демокрации", която да се противопоставя на правителството на китайските комунисти.
Йенс Столтенберг не е точно съвременен сенатор Маккарти от времето на фанатичните антикомунистически кампании, които той е водел през 1950-те години.
И все пак генералният секретар на НАТО се присъедини към американския държавен секретар Майк Помпео, който обяви през август по време на турне на държави около Русия, че:
"Това което се случва в момента не е Студената война 2.0."
"Предизвикателството да се противопоставяме на заплахата на Китайската комунистическа партия по някои начини е дори по-лошо", заяви Помпео.
На 4 декември Би Би Си отбеляза твърдението на американския директор на националното разузнаване, Джон Ратклиф, който каза, че Китай е "най-голямата заплаха за демокрацията и свободата".
При това, Китай е най-голяма заплаха за тях от Втората световна война насам.
Употребата от него на тази времева рамка е особено интересна, защото както се съобщава от Чайна Глобъл Телевижън Нетуърк на 4 септември, 2020:
"Китайската народна война на съпротива срещу японската агресия, която продължава от 1931 до 1945 година, завинаги променя Китай и китайско-японските отношения."
Сцената се подготвя за още по-голяма конфронтация с Китай и Йенс Столтенберг иска НАТО да подготви за присъединяване към антикитайската банда.
А тази банда неизбежно включва и Япония.
Западните страни игнорират факта, че Втората световна война има огромни, широки и дълготрайни ефекти върху Китай, както и че за китайския народ тя започва през 1931 година, когато Япония нахлува в Манджурия.
Пълномащабната война избухва през 1937 година и продължава до съюзническата победа през 1945 година.
През цялото това време Китай преживява горе-долу от 14 до 20 милиона жертви.
Не е изненадващо, че Китай си остава много мнителен към японските намерения и съюза с Токио, за който Йенс Столтенберг нарича "общност на демокрации със сходни мнения" за конфронтация с Пекин, далеч не успокоява китайците.
Създадената от Съединените щати японска конституция от 1947 година директно казва:
"Японският народ завинаги отхвърля войната като суверенно право на нацията и заплахата или употребата на на сила като средство за разрешаване на международните спорове.
С цел да постигне тази цел от предходния параграф, сухопътните, морски и военновъздушни сили, както и всякакъв друг военен потенциал, никога няма да бъдат поддържани."
Въпреки че това е изключително похвално, това състояние, разбира се, нямаше как да продължава. Както от Би Би Си отбелязват, "след избухването на Корейската война, Съединените щати, които се страхуват от комунистическа експанзия в Азия, принуждават Токио да се въоръжи".
"За да се борят срещу "Червен Китай" от Съединените щати създават Японските сили за самоотбрана през 1954 година - армия, която и до ден днешен не е изстреляла нито един куршум в гняв", твърдят от Би Би Си.
Но сега е очевидно, че този съюз на Съединените щати и НАТО иска Япония, както и други страни от Азиатско-Тихоокеанския регион да се съюзят срещу Китай.
Те трябва да са готови да изстрелят първите куршуми в гняв като част от едно супер-НАТО, което е повече от готово да използва заплахата от употреба на сила като средство за разрешаване на възникналите международни спорове.
Веднага щом ненормалната и жалка пост-изборна пантомимия във Вашингтон свърши, идващата администрация на Джо Байдън ще може да започне със сериозните планове за бъдещето.
В тези планове политиката по отношение на Русия и Китай ще бъде най-важният международен фактор.
Джо Байдън избра Антъни Блинкен като нов държавен секретар. Едва ли е много вероятно той да бъде толкова арогантен и биещ военните барабани тип като предшественика си Майк Помпео, но изглежда, че ще продължи тежката му линия.
Да припомним, Майк Помпео отдаваше голяма част от времето и парите си за да пътува по света в общо 47 посещения на безброй държави, но с цел да ги събира срещу Русия и Китай.
Както се спомена, Антъни Блинкен ще продължи тази твърда линия, макар и не чак на ниво пълномащабна конфронтация.
През юли месец той обяви, че "имаме нужда да съберем нашите съюзници и партньори".
За какво?
"Вместо да ги отчуждаваме, за да се справим с някои от предизвикателствата, които представлява Китай".
Но е напълно възможно Антъни Блинкен и Джо Байдън да търсят възможности за сътрудничество вместо да насърчават проекта на Йенс Столтенберг за създаването на антикитайски военен съюз мамут.
Може би е твърде много да се надяваме, че НАТО ще излинее и ще умре, ако не се разширява на изток, но поне опасните аспирации на генералния секретар Йенс Столтенберг, най-вероятно ще бъдат отхвърлени от администрацията на Джо Байдън.
Въпреки това обаче, Пентагонът ще продължи най-вероятно със своите провокативни военни полети и ненормалните си маневри по "свободата на навигацията" в Южнокитайско море.
Можем да очакваме струпването срещу Китай да продължи.
Превод: СМ
