/Поглед.инфо/ Корпорацията RAND продължава да провежда и публикува изследвания за сдържането на Русия. Един от най-новите подобни доклади беше текст от 30 страници, озаглавен "Съревновавайки се с Русия във военен стил. Последици от конвенционалните и ядрени конфликти". Съдейки по подхода, САЩ доста сериозно обмислят възможността за мащабна война с Русия, макар че това не е конфликт между двете страни, а конфронтация между НАТО и Руската федерация.
Авторите се позовават на публикувани по-рано доклади на Корпорацията RAND за идентифициране на силните и слабите страни, както и рисковете за САЩ, НАТО и Русия в мащабна война.
На тяхна основа те обобщават, че макар Русия да има редица ключови предимства в ранните етапи на войната, които биха могли да създадат сериозни проблеми за отреагиране от страна на НАТО, сегашната й структура и разполагането на сухопътни сили не осигуряват явно преимущество за продължителен конфликт.
Освен това не е изключена и ядрена ескалация. Авторите смятат, че НАТО има потенциала да засили възпирането и да формира в Русия представа за способността на алианса да реагира военно в очакване на възможен кризисен сценарий.
Като се вземе предвид фактът, че изследването е изготвено по-рано, може да се предположи, че неотдавнашната провокация на британския миноносец "Дефендер", както и ежемесечните учения „Морски Бриз“ в Украйна с участието на войски на НАТО, са опит за формиране на гореспоменатата идея, както и един вид сигнал.
Тъй като Русия реагира доста остро на тези „сондажи“ (към които може да се добави самолет на НАТО, приближаващ се до руските граници), може да се предположи, че НАТО не си прави илюзии относно готовността на Москва да използва военна сила.
Що се отнася до военно-стратегическите изчисления, авторите пишат, че съществуват определени трудности по отношение на способността на НАТО да пробие руската мрежа за противовъздушна отбрана на приемлива цена поради гъстотата на стратегическите ракети земя-въздух с голям обхват в Калининград и Западния военен окръг на Русия. Също така НАТО не разполагат с необходимите боеприпаси за наземни системи за ефективно потискане на руската ПВО.
Освен това способностите на руските сили за радиоелектронна война, киберпространството и космоса ще представляват заплаха за критичните възможности за командване, контрол, комуникация, компютри, разузнаване, наблюдение и разпознаване (C4ISR), без които някои от основните бойни функции на НАТО ще бъдат отслабени.
Русия също може да използва уязвимости в инфраструктурата на НАТО, за да се опита да подкопае способността на алианса да провежда контранастъпни операции.
И накрая, географският пейзаж е от полза за Русия, тъй като страната може да използва къси линии за комуникация, които ще улеснят бързото придвижване на личния състав, оръжията и оборудването под прикритие на противовъздушната отбрана и далечната огнева мощ, за да забави потока на силите на НАТО, които се движат по много по-дълги маршрути.
Съответно тези констатации имат редица последици за стратегията и плановете на НАТО. Докато външната линия на Русия за въздушна и крайбрежна отбрана е относително гъста, тя не е непревземаема. Американски експерти предполагат, че Русия ще разчита най-много на тези активи, но тъй като те са изложени на риск, очакваните разходи могат да бъдат увеличени.
По един или друг начин, укрепването на тези компоненти заедно с електронната война и укрепването на въздушните бази ще бъде един от вариантите за намаляване на способността на НАТО да установи въздушно превъзходство.
В резултат на това НАТО трябва да бъде подготвено за факта, че ще бъде невъзможно да се постигне въздушно превъзходство и че ще трябва да се бие с руснаците без него.
В същото време авторите изразяват увереност, че понастоящем няма признаци, че Русия търси голям конвенционален конфликт със САЩ или други членове на НАТО. Ето какво пишат:
"Цялостната военна стратегия на Русия е фокусирана върху отбраната на родината и способността да принуждават или окупирта държави от нейната периферия." Вярно е, че веднага се прави резерва, че „подобна ситуация може бързо да премине в настъпателна позиция, ако руските лидери сметнат за необходимо.
"Въпреки че Русия има ограничени възможности за глобално проектиране на мощност, тя може бързо да разположи решаваща сила по своите граници, особено от своите западни и южни военни области", казват те.
"Като членове на НАТО, балтийските държави по-специално заемат географско пространство, където конвенционалното военно предимство на Русия може сериозно да подкопае ангажиментите на САЩ за сигурност.
Този сценарий заслужава внимателен преглед, тъй като представлява най-стресиращия случай за типична конфронтация между Русия и НАТО", добавят авторите.
След това старата песен започва за Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г., като същевременно се предоставят статистически данни за броя на военните служители на Руската федерация, възможността за мобилен транспорт на войските до зоната на конфликта, както и предимството на руските артилерийски системи пред тези на НАТО.
И накрая, авторите пишат, че „Русия, за разлика от противниците, с които обикновено се сблъскват Съединените щати, има способността да нанася мащабни удари както в зоната на военните действия, така и в тила на врага, често от дълбочината на своята територия."
Ракетите въздух-земя и земя-въздух с голям обсег на действие могат лесно да поразяват германските морски пристанища, складове и пунктове за диклокация / разполагане.
Като цяло много страни от Централна и Северна Европа не са застрашени от пряко руско нашествие, но могат да бъдат застрашени от руски ракетни удари, ако участват в отбраната на фронтовите държави на НАТО. И това създава дилема за алианса - вероятно много членове няма да са готови да поемат такъв риск.
Освен това общественият натиск може да създаде непредсказуеми ефекти в страните от НАТО. Например, по време на бомбардировките на НАТО над Югославия, Италия бързо отказа да участва в тази операция, въпреки че нямаше нищо военно застрашаващо тази държава.
По отношение на сценария на ядрена война, експертите от RAND говорят доста уклончиво и се позовават на класическите произведения на Херман Кан и Томас Шелинг за конфликтите.
Но всичко това са спекулативни сценарии и реалността винаги е различна. Въпреки изключително негативното развитие на ситуацията, авторите все още вярват, че ограничените ядрени удари срещу НАТО от Русия са напълно възможни.
И не поради „разликата в способностите“ в ядрените оръжия с нисък обсег (тъй като Русия разполага с най-големия арсенал от тактически ядрени оръжия в света), а по-скоро заради „разликата в уязвимостта“ за вероятни цели за ограничени ядрени ответни мерки срещу Русия.
Ако страните от НАТО са уязвими за руски ядрени атаки срещу ключови военни и инфраструктурни съоръжения, то почти всички значителни руски военни активи се намират на територията на Руската федерация и, освен на ниво реторика, една атака на НАТО срещу руската територия може да доведе до много по-голяма ескалация, отколкото руска атака върху цели в неядрена държава на алианса като Германия или Италия.
Ограниченият ядрен удар върху руска територия, независимо от резултатите, също може да предизвика ответни действия срещу цели в континенталната част на САЩ. Следователно разширяването на арсенала от тактически ядрени оръжия на НАТО не е решение на този проблем.
В същото време новите свръхзвукови ракети от типа "Кинжал", достъпни за Русия, ще бъдат ефективен инструмент за деактивиране на авиобазите на НАТО, разположени в неядрените държави на алианса.
И ако Русия използва ядрено оръжие, способността на НАТО да води конвенционална война срещу нея ще бъде значително намалена след подобни атаки, което радикално ще подобри баланса на силите в полза Москва и ще й позволи да осигури военна победа над НАТО, която иначе би била непостижима.
С други думи, ядреният сценарий на война с Русия също не е подходящ за НАТО. Предвид тази неблагоприятна перспектива авторите предлагат редица възможни решения.
Първо, за укрепване на средствата за потискане на външната западна граница на Русия, където са разположени системи за противовъздушна и крайбрежна отбрана, което ще увеличи способността на НАТО бързо да установи въздушно превъзходство в случай на криза.
В същото време САЩ и НАТО трябва да бъдат подготвени за непредвидени ситуации, при които ще трябва да се бият директно с руските сили, без въздушно превъзходство. А придобиването на допълнителни средства за противовъздушна отбрана със среден и малък обсег би могло да засили способността на НАТО да провежда операции в руската зона за потискане и отказ на достъп.
Второ, НАТО трябва да се стреми да съкрати времето за разполагане чрез увеличаване на логистичните способности, така че войските да могат по-надеждно да възпират с конвенционални средства.
На трето място, укрепването на инфраструктурата C4ISR срещу активи за радиоелекттронна война би намалило въздействието на руските способности и би гарантирало информационното превъзходство на НАТО по време на конфликта.
Четвърто, НАТО трябва да предприеме стъпки за намаляване на уязвимостта към атаки срещу критични активи на Северноатлантическия алианс. Те могат да включват системи за укрепване, разпръскване, резервиране и активна защита.
НАТО също трябва, където е възможно, да се опита да намали зависимостта си от уникални цели с висока стойност, които могат да бъдат ударени от руските прецизно управлявани ударни оръжия.
Авторите също така вярват, че цялостното военно и икономическо превъзходство на НАТО и липсата на резерви на Русия правят Москва относително уязвима за продължителен конфликт. Това предположение обаче най-вероятно не е вярно. И всяка дейност на НАТО, включително укрепването на инфраструктурата, ще получи подходящ отговор, както по симетричен, така и по асиметричен начин.
Превод: СМ