/Поглед.инфо/ За олимпийското френско въображение носителят на огъня е същество без лице, пътешественикът – златно насекомо, покорило безличните сезифовци с противогази, а целостта на 5те континента - образ на същество с рога, копие и опашка. Прожектирани на цял свят тези внушения целят възхвала на земния княз и унищожение на най-големия Божии дар – свободата. Този фанатизъм отдавна е излязъл от общественото и политическото и грубо и нагло се врязва в свещеното.
С огромно уважение към труда и успехите на всички спортисти, които бяха на олимпиадата и тези, които не бяха допуснати, въпреки, че смисълът на олимпиадата е примирие, разграничавам олимпийския дух от духа на разрухата: два духа, които съвместяваха Париж, два духа, които носят противоположни ценности – труд (красота) и вяра (свободата) срещу хаос (грозота) и безверие (робството). Ние обаче сме длъжни да изберем една от двете ценности.
Ценностният въпрос винаги е най-съществен. От ценностите изхождат потребностите, мотивите, интересите и накрая действията. Не случайно САЩ мотивират външната си доктрина позовавайки се на ценности, не случайно институциите на Европейския съюз обясняват действията си с евро-атлантически ценности. Не случайно траснсджендър идеологията се налага с ценности. Не случайно в хартата си от 2020 г. СИФ променя фокуса от печалба на ценности. Затова и манипулацията на едно общество, неговото пречупване и претопяване се осъществява с ценности, еднозначно потвърдено в небезизвестната реч, за която още не е поета отговорност: „Ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви. Литературата, театрите, киното ще изобразяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти…ще подкрепяме художници, писатели…, които ще насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към насилието, секса, садизма, предателството,…безнравственост….честността и почтеността ще се осмиват…наркоманията, животинския страх на един от друг ще култивираме …и то ще разцъфне….главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я развращаваме, да я разлагаме, ще я лишаваме от чест. И всичко това ще направим в името на човешките права“.
Ценностното моделиране изисква своите говорители. Днес, те не са боси апостоли бродещи из пустинята, а повече от добре платени и лъскави, натрапени ни като модел на величие, свободно мислене и хубав начин на живот. Това са хора от науката, изкуствата, населяващите върховете на международни организации, влияещите, някои политици. Университетите и стадионите, телевизиите и улиците са техните сцени. Младите, незнаещите, смутените, неукрепналите, невежите – това са техните цели. Опорните им точки са „фундаментални ценности като свободата, самоценността на човека, човешкото достойнство, върховенството на закона (равенството на всички пред закона), демокрацията, свободата на словото, солидарността и т.н.“ Нека оставим на страна факта, че тази формулировка на евро ценности ни дават български учени, за които през последните 1300 години България веднъж е направила правилен избор присъединявайки се към ЕС (1), а православието е почва за разгръщане на фундаментален национализъм (2). Нека само се замислим какво стои действително зад тези формулировки и бивайки европейци как реално ги изживяваме.
Фундаменталните ценности на обществото са религиозните ценности. Всички изследователи на ценности знаят, че религиозните ценности са от най-висок ранг, най-дълготрайни, най-неуязвими. Всички знаят, че няма държава без религия, и няма народ без религия. И колкото и много религии да има, то фундаменталните ценности, религиозните ценности са общочовешки и се простират върху доброто и добруването, красотата, мира, любовта, уважението, състраданието, мъдростта. Следователно нито европейските, нито евро-атлантическите, още по-малко трансджендърските усилия за авторство над фундаменталните представи не могат да се преборят с факта на собственото си несъответствие с божественост или свещеност. Следователно не могат да бъдат фундаментални. Затова и остават да висят във въздуха точно както черният ангел на закриването на олимпиадата в Париж.
Следващата мишена на „инвеститорите“ в ценности е свободата. Но свободата не е поведение, свободата е мислене и затова е дар Божии, а не находка или закон, размахван като ценност. Как тогава е възможно някой, които си скрива лицето, който ти забранява да чуеш другата гледана точка, който те кара да мразиш и гониш другия, който ти натрапва грозния джендъризъм и посяга на крехката психика на децата, който те преследва за различие в мисълта и словото, който те ограбва и оплита в мрежа на милиони закони, наредби, регламенти, задължения, сметки и прочие, как този някой може да претендира да носи факела на свободата?! С маска на лицето, с плащ на гърба, със златни одежди на муха или скакалец, с брада и гърди и копие в ръцете, този някой е роб, отрекъл се от дара на свободата. И най-тъжното не е, че някой си френски режисьор е взел милиони за да покаже тази тъмнина, най-тъжното е, че дори университетите, тези светилници, са запалени от тъмнината на тази псевдо „свобода“ и не проронват нито дума срещу политически коректната интерпретация на ценности (3): свободата и критичното мислене трябва да умрат.
Другата опорка на европейските ценности е самоценността на човека. Париж много ясно прожектира ултра егоцентризъм. Френският президент дори се гордее с това. Индивидуализмът и егоцентризмът, две породи заченати и отгледани от западните ценности, са в абсолютно несъответствие с природните закони. Всеки човек и общност имат ценност единствено и само като елемент на цялото и функция на цялостната ценност. Индивидуализмът, подкрепян твърдо от консумативизма - основна поведенческа ценност на либерализма, е източник на разрушаване на системната цялост на обществото, която всъщност е единственият смисъл на неговото съществуване. Фрагментирано, индивидуалистично, самоценностно общество не е обще/ство, а сам/ство.
Именно индивидуализмът, за който няма етични и естетични граници е и в основата на незачитане на човешкото достойнство, другият основен актив в портфолиото на търговците от храма на евроценностите. Та какво ако не незачитане на човешкото достойнство е да не се допуснат руските спортисти на олимпиадата?! Какво, ако не унижение на свещените, фундаментални ценности, а следователно на достойнството на хората е развратени и разголени трансджендъри да се въплътят в роли на непостижими за тях, дори за проумяване, нива на духовни върхове. Казахме вече – свободата е мислене, а не поведение и велики умове с различна сексуалност са оставили своя отпечатък в историята на човечеството без никога да се е налагало да се разхождат голи и грозни по улиците. Човешкото достойнство е свлечено до низостта на канални просяци, а това не е приемливо за истински свободния дух.
Не може да пропуснем и върховенството на закона, може би перлата в короната на наглостта. Нека първо да попитаме – кой закон?! Нека не забравяме, че всичко е система и законите във всяка система са еднакви. Затова въпросът за това кой е законът, който има върховенство е изключително нужен? Има два закона – природен/ Божествен и писан/ човешки. Ние може да сме равни само пред първия и по никакъв начин пред втория. Това го разбира всеки нормален човек, на който „върховенството на закона“ иска да му забрани да бъде нормален. Имаме десет закона (Божии заповеди) и те са достатъчни за духовните измерения, имаме закон на привличането (гравитацията) и той е достатъчен за материалните измерения на обществото. Написаното в парламентите от незнайни войни на властта в своите 95% е ненужно и обслужващо определени интереси. Но това е демокрацията, най-високото знаме на евро-атлантическите, западните и европейските ценности взети заедно, ако изобщо са различни. Какво ни остана зад тази дума – демокрация?! Само демагогията да легитимираме непознатите безидейници и бездейници, служещи на онази псевдо свобода, която ще ти каже как да мислиш, на кого да вярваш, кого да мразиш; на върховенството на закона, който ще оспори Богa; на човешкото недостойнство, което ще те разсъблече като убита душа на магистрала; на самоценността на човека, която ще те изолира в килията на поръчките и данните; на основите на разрухата и разединението, тегнещи в замисъла на княза на света.
Не, това не са наши ценности. И за да защитим и утвърдим оригиналните си ценностите трябва да свалим безличието и демоните от Олимп: ние явно трябва да заменим фалшивите ценности с човешките. Литературата, театрите, киното нека изобразяват и прославят най-високите човешки чувства и стремежи…нека подкрепяме художници, писатели…, които възпяват и втълпяват в човешкото съзнание култ към любовта, обичта, приятелството, доблестта,…нравствеността….честността и почтеността нека се въздигат като модел на поведение…чистия начин на живот, братската обич един към друг нека се култивира …и разцъфне….главният смисъл е младежта. Нека я възпитаваме в свещени ценности и трудолюбие, нека и дадем творчески плам към красотата и единството. Нека направим всичко това в името на Бога, човека, планетата и земната цивилизацията. Нека го направим заедно с учени, артисти, влияещи, общественици, политици с открити лица и усещане за свещеност, защото ценностният въпрос е най-важният, и чак след него идва този за прехраната, образованието, мира и технологията на живот. Нека върнем висотата на Олимп.
Цитати и източници:
(2) https://europeanvaluesstudybg.wordpress.com/wp-content/uploads/2018/01/172-196.pdf
(3) Откъс от анкетата по повод 20 години членство на РБ в НАТО предлагана на студентите в българските ВУЗ.
