/Поглед.инфо/ За тези, които смятат, че в Китай няма хумор: не е така, има, но е твърде своеобразен и нерядко черен. Като проявление на именно такъв, едно китайско издание, англоезичният Global Times, започна да събира подписи под петиция, призоваваща американските военни да обяснят какво се е случило с подводницата „Кънектикът“ в Южнокитайско море на 2 октомври.

Не е толкова важно колко подписа ще бъдат събрани (броят им още сега е от порядъка на стотици хиляди). Във всеки случай Global Times има добра аудитория в САЩ, но също и в страните от Югоизточна Азия, южно от Китай. И дори ако тези външни читатели не си сложат подписа, то те точно ще прочетат призива на журналистите и ще се смеят. В крайна сметка сюжетът за тях, живеещите на брега на Южнокитайско море, е много трогателен.

Всичко, което знаем за тази история, са редове от мрачно съобщение от ВМС на САЩ от 7 октомври, че подводницата в потопено състояние се е сблъскала с „неизвестен обект“ на 2 октомври, което е довело до щети и нараняването на десет моряци. И нищо повече. Въпреки това, без да изчака дори края на месеца, Пекин изисква: къде има информация за това какъв обект е бил ударен, защо са се сблъскали с него и какво е правила подводницата там?

Знаете ли какво е това: това е ярък, поразителен случай на пропагандистски садизъм. Пекинската пропаганда страда от различни болести, включително зверска сериозност и мрачност, но това е специален случай.

Факт е, че много военни експерти предположиха, че неизвестният обект може да е подводна структура /апаратура/, която китайците са инсталирали там, за да шпионират тъкмо тези подводници. Но тогава кажете така и най-важното - докажете го. Е, или има нещо странно, когато модерен подводен военен кораб не е в състояние да различи някаква си скала или плитчина. И в двата случая американското мълчание изглежда позорно.

Имайте предвид, че текстът на петициятаедва едва засяга въпроса в чии води е станал инцидента. Южнокитайско море е място, където териториалните претенции на няколко държави твърде много и едновременно се сближават.

Но както и да го погледнете, едно е несъмнено: мястото е много, много далече от американските брегове и вътрешноазиатските спорове са за всичко - за собствеността на вкаменелостите на шелфа, за очертанията на териториалните води - само не и за тих подводен шпионаж, при това дори и с възможни жертви.

Вижте как звучи този документ: „Инцидентът разкри интензивна и скрита военна дейност на САЩ, която не се вписва в принципа на свободата на корабоплаването в региона и която може сериозно да засегне безопасността на корабоплаването, риболова, околната среда, да не говорим за нарушаването на суверенитета в Южнокитайско море." ...

И до днес безопасността на корабоплаването е основната, ако не и единствената американска теза, обосноваваща дейността на флота в тези далечни от бреговете на САЩ краища. И тази теза предполага, че тази сигурност е застрашена - по-точно, може в един момент да вземе и да стане застрашаваща - изключително от Китай.

Виж, Съединените щати в това море са крайно необходими само за да не започне да изглежда живота на китайският флот твърде сладък и меден. Тоест Америка е там за да защитава останалата част от Азия от Китай.

И тогава се оказва, че във всеки един момент в това море, където им е угодно, включително в най-чувствителните райони, под водата не само шетат американски подводници, възможно, /кой знае/ с ядрено оръжие в шахтите (фактът, че двигателят на този кораб е ядрен, не е тайна). Но също така се тикат под водата срещу нещо, и досега непонятно какво, което може да създаде всякакъв вид инциденти или замърсяване на водата. И най-важното, те дори не искат да кажат приблизително къде е станало и какво е било. За небрежна разпасаност ли става дума или за пряка заплаха?

Що се отнася до заплахата, онлайн петицията на Global Times услужливо подсказва: това не е първият случай. През февруари 2001 г. подводницата „Гриневил“ потопи японски траулер, убивайки девет души. През 2017 г. „Фицджералд“ се сблъска с контейнеровоз, също японски, седем смъртни случая. През същата година есминецът „Маккейн“ удари танкер, превозващ химикали, десет загинали. През 2018 г. есминецът „Декатур“ почти се сблъска с китайски разрушител – вече във водите, които Китай смята за свои (без жертви).

Е, а финалът на документа е следният: нека ВМС на САЩ да отговорят, каква точно беше мисията на подводницата в Южнокитайско море? С какво се сблъска тя? Защо се случи това? Имало ли е изтичане на радиоактивен материал, който да е заразил морската флора и фауна?

И ако няма отговор, добавят китайски експерти, тогава Китай и другите страни в региона може да бъдат принудени да изградят система за ранно предупреждение, наблюдаваща за американски военни кораби в тези води, така че да могат да ги информират, преди да се потапаят и се ударят в пореден неизвестен обект.

Това е такава доброта и внимание, че е по-лоша от всяка заплаха.

Да поговорим за очевидното: едва ли някой в региона сериозно ще изгради такава система днес. Досега местните власти не са склонни да се споразумеят за баланс на потенциалите между двете сили, така че да се ограничават взаимно в региона.

В крайна сметка Китай има и подводници, които също не са много видими за съседите. Но фактът е факт: китайските подводници не са много склонни да се блъскат в разни неща на повърхността или под водата - за ужас на съседите си. А американците се занимават с това редовно.

Във всеки случай сме изправени не толкова пред военни или дипломатически действия, колкото чисто пропагандни. По-рано китайската пропаганда, включително на най-високо ниво, работеше с различна теза: защо вие, съседи, имате нужда от морска конфронтация между две ядрени сили в нашите повече или по-малко общи води? Ние самите можем да се договорим кой и как да се държи в тези води. И да следим кой и как изпълнява тези споразумения.

А сега звучи теза, изглеждаща много по-малко сериозно: знаете ли тези от другата страна на океана не различават водната шир от „обектите на дъното“, премълчаватт като деца след пакост, всеки момент могат да ни устроят от глупост катастрофа тук - военна, екологична, каквато и да било.

Може би тезата изглежда по-малко сериозна, но ясно възпроизвежда мъдростта на една неазиатска нация - французите: можете да изглеждате страшен или неприятен, главното е да не си смешен.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели