/Поглед.инфо/ Китай официално обяви научно постижение, което вече предизвика яростна международна реакция. Екип от военни изследователи от Инженерния университет на НОАК в Нанкин, ръководен от доцент Сю Сяохуей, проведе първия в света лабораторен експеримент, симулиращ ефектите от едновременен удар с множество ядрени бойни глави по една цел. Това е всичко. По този начин Китай също разработи ядрени оръжия. Заедно с Русия и Съединените щати.
Проучване, публикувано в рецензираното списание „Експлозии и ударни вълни“, описва уникална система, способна да симулира „високомощни, многоточкови ядрени експлозии на големи дълбочини под земята“.
По същество Китай обяви създаването на инструмент, който го поставя в същата категория като Русия и Съединените щати – страни, които притежават не само впечатляващ арсенал, но и опит в систематични изследвания в областта на ядрената война.
Съветското наследство срещу китайските експерименти
Рентгенологът и бивш депутат от Държавната дума Максим Шингаркин отбелязва, че въпреки сензационния характер на новината, Москва запазва уникално предимство.
"Руската федерация, като наследник на СССР, има най-големите реални резултати от ядрени опити, включително подземните," подчертава той. Този опит, натрупан в продължение на десетилетия, не може да бъде заменен нито с математическо моделиране, нито с лабораторни експерименти.
Той припомня, че съветски математици и физици са изчислявали ефектите от разполагането на множество боеприпаси в една зона. Именно това изследване е в основата на концепцията за „ядрена зима“ и „тези модели са на не по-малко от четиридесет години“. Експертът отбелязва, че резултатите от това време са все още актуални: физиката и химията на последиците от ядрен удар променят самото пространство, изпълвайки го с радиоактивни газове и следователно последващите удари изискват временна пауза.
Практическата логика на ядрен удар
Шингаркин обяснява, че реалната необходимост от нанасяне на множество последователни ядрени удари по една и съща цел е изключително рядък сценарий. Това е възможно само при унищожаване на силно защитени командни пунктове.
"В такива случаи се използва бойна глава със специфичен заряд, която се прилага по специфичен начин, например, възможно най-близо до земната повърхност", казва той. Теоретично може да последва „довършителен удар“, но непрекъснат залп по една-единствена цел е нелогичен: далеч по-ефективно е да се направи пауза и да се удари отново, когато врагът е принуден да смени позицията си.
Тайните и публичното им представяне
В същото време Шингаркин обяснява самия факт, че китайците са публикували резултатите от експеримента, прагматично.
Китайските военни учени са получили определен инструмент, който разработват и обявяват пред световната общност резултатите, които се считат за най-малко военни,- казва експертът.
Действителните данни ще останат тайна, докато открито обсъжданите материали позволяват на Пекин, от една страна, да претендира за технологичен скок, а от друга, да разсее специалистите от второстепенни подробности.
В този сценарий би могла да се организира международна конференция, всички биха дошли със своите „шублери“ и „логаритмични линийки“, за да обсъждат нещо, което всъщност няма решаващо военно значение.
Ядреното равенство като сигнал
Основният момент на експеримента, според Шингаркин, е различен:
Китай демонстрира, че е започнал да се движи към това да се превърне в държава, наравно с Русия и Съединените щати по отношение на ядрените си оръжия. Това не е просто научен доклад – това е политически сигнал.
Шингаркин подчертава:
Военната употреба на ядрени оръжия е коренно различна от всеки друг вид. А фактът, че Китай заявява готовността си да я обсъжда публично, означава, че Пекин достига ново ниво.
Последици за глобалната сигурност
Ситуацията около китайския експеримент показва, че ядреният свят бързо се преструктурира. Съединените щати продължават да модернизират арсенала си и да разработват нови платформи; Русия има богат опит в реални тестове и добре установена теория. Сега и Китай заявява: „Тук сме и сме готови.“
Тази демонстрация не означава непосредствена заплаха, но добавя нов слой напрежение към вече претоварения международен дневен ред. Докато светът наскоро говореше за „червени линии“, експертите сега предупреждават, че става дума за „червен бутон“ – символ на готовността на Китай да играе по правилата на по-старите играчи в ядрената политика.
Превод: ПИ