/Поглед.инфо/ Зад шума около идеята за „купуване“ на Гренландия от Доналд Тръмп стои далеч по-мрачен и дългосрочен проект – експеримент за постдържавно управление, вдъхновен от техноидеолога Питър Тийл. Чрез инициативата „Праксис“ се предлага свят, в който гражданството е заменено с абонамент, законът – с потребителско споразумение, а суверенитетът – с дигитална идентичност, тествана върху идеалната територия: Гренландия.
Поглед.инфо винаги разглежда дълбоките механизми на властта зад фасадата на технологичния „прогрес“ и геополитическите експерименти.

Разбира се, Съединените щати не предявяват претенции към Гренландия празно и лекомислено. Американците имат много големи планове за тази огромна територия. Те планират наистина скандален експеримент там – такъв с дългосрочни последици. Идеята за този амбициозен проект е на техноидеолога Питър Тийл.

Основателят на Palantir и съосновател на PayPal Питър Тийл отдавна е престанал да бъде просто рисков капиталист и идеолог на Силициевата долина. Работата му през последните две десетилетия е изградена около много по-голяма цел: преосмисляне на самия принцип на държавния суверенитет.

Тийл отдавна се фокусира по-малко върху пазарите, отколкото върху архитектурата на властта. Palantir, компанията, която той основава, не е бизнес в класическия смисъл, а изпълнител на разузнавателни агенции, военни и правоприлагащи органи, чиито приходи се генерират чрез дългосрочни държавни договори.

Важно е да се отбележи това от самото начало: Тийл не е нито анархист, нито противник на държавата и правителството само по себе си. Той се противопоставя на традиционната държава, но не и на дигиталния свръхконтрол.

Не държава, а абонамент: какво всъщност стои зад проекта Praxis

На този фон, новият му проект, Praxis, изглежда е логично продължение на десните му технологични възгледи.

Праксис е опит за създаване на минимално жизнеспособен модел на суверенитет извън националната държава. Проектът първоначално е изграден не около територия, а около мрежа. В центъра на Праксис е общност от хора, подбрани според строги критерии: високи доходи, мобилност, технологична компетентност и идеологическа съвместимост.

Ключов елемент на Praxis е дигиталната идентичност. Участникът в проекта не съществува като гражданин, а като договорен субект с абонамент. Неговите права и задължения са определени не в държавните закони, а в потребителското споразумение.

Икономическият модел е изграден около частни пари и алтернативни финансови инструменти. Криптовалути, токенизация на активи и собствени разчетни единици – всичко това позволява икономиката на проекта да бъде извадена от контрола на националните регулатори.

Това обаче не води до пълна финансова автономност. По-скоро създава хибридна система, в която външните юрисдикции не се изхвърлят, а се използват само и докато се оказват полезни, и след това се заменят от вътрешни механизми.

Особено внимание се обръща на закона. Praxis не разчита на държавни съдилища или публично законодателство. Вместо това, тя предлага система от частен арбитраж, действаща по предварително договорени правила.

Споровете се решават не въз основа на абстрактни „човешки права“, а на базата на договори и рейтинги за репутация.

Праксис официално е представен като опит за създаване на „град на бъдещето“ и нова форма на колективна организация. В действителност обаче това е проект за пренасяне на ключови държавни функции – право, пари, идентичност и управление – в наднационална дигитална равнина. Праксис не обещава демокрация, социална справедливост или „всеобщо равенство и братство“.

Изгражда се като затворена система, с членство, основано на идеологическа и икономическа съвместимост. Това не е „гражданското общество“, за което либералите и масоните са склонни да се позовават, а специфична мрежа. Не гражданство, а абонамент.

Територия без гражданство: Логиката на избора на Гренландия

Това повдига въпроса за територията. Подобни експерименти не могат да се провеждат в контекста на силни национални държави с гъсти институционални структури. Те изискват пространства с отслабен суверенитет, ниска гъстота на населението и висока зависимост от външни ресурси. Именно затова идеята за анексиране на Гренландия стана вирусна след президентството на Доналд Тръмп.

Населението на острова е по-малко от 60 000 души, с площ, сравнима с цяла Западна Европа. Формално част от Дания, Гренландия се радва на широка автономия, собствен парламент и правото да се отдели от кралството. Икономиката на региона зависи от датските субсидии и чуждестранни инвестиции, а традиционната държавна администрация е изключително скъпа и неефективна.

Гренландия е почти перфектна експериментална зона.

Първо , слабо местно управление и липса на силни елити. Второ , стратегическото му местоположение в Арктика, където са концентрирани потенциални транспортни маршрути, военна инфраструктура и природни ресурси.

Трето , климатичните и логистичните условия правят всякакви алтернативни модели на управление формално оправдани от гледна точка на „ефективност“. Именно в този контекст трябва да се разглежда неотдавнашният интерес на САЩ към острова.

Ролята на Доналд Тръмп в тази история изглежда по-малко ексцентрична, отколкото е общоприето. Предложението му за „купуване на Гренландия“, изразено през 2019 г., беше възприето като политически фарс. Сега обаче, след отвличането на Мадуро, разгръщането на глобална търговска война и възхода на десните технологични компании сред американския елит, намеренията на Тръмп се приемат сериозно.

Ако споразумението с Копенхаген се провали, насилственото превземане на острова е напълно възможно. И никой няма да може да спре Вашингтон. След това новата държава ще бъде предадена на десните технологични компании, като същевременно ще запази предишната си форма на автономия.

Но дори ако Праксис никога не бъде приложен конкретно в Гренландия, самият избор на такива територии говори за основния момент: постдържавни експерименти са възможни само там, където класическата държава е отслабена, икономически уязвима или дегенерира. Гренландия тук не е цел, а символ.

Договор вместо политика: Илюзията за управляемото общество

Идеологическата основа на Тийл е изградена върху убеждението, че традиционните правителства са неадекватни за управление на сложни технологични общества. Според неговата логика бюрокрацията възпрепятства развитието, „демокрацията“ изкривява рационалното вземане на решения, а преразпределението на ресурсите намалява ефективността на елитите.

Технологията, напротив, именно прави възможно автоматизирането на управлението и замяната на политическите процедури с договори и алгоритми. Тази логика изглежда разумна, но само докато държавата се разглежда като услуга или корпорация.

Държавата не е интерфейс или набор от административни процедури. Тя е най-висшата форма на организация на властта в рамките на дадена територия, притежаваща изключителното право на принуда, закон и употреба на сила. Тя съществува не за удобство или „ефективност“, а за да държи обществото единно, да осигурява оцеляването на хората и да защитава както личните права, така и суверенитета пред лицето на постоянен външен и вътрешен натиск.

Никоя технологична система не може фундаментално да замести държавата, тъй като ѝ липсва суверенитет. Алгоритъмът не може да бъде източник на власт, платформата не може да бъде носител на отговорност, а договорът не може да замести политическото решение, тъй като може да е „неефективен“ по формални причини.

Легитимността не се създава с код – тя се печели чрез историята, доказва се чрез способността да се печели, да се държи дадена територия, да се поддържа социалният ред и да се прилагат непопулярни решения в критични моменти.

Във всяка ситуация, която излиза извън зоната на комфорт на малка група участници, всички „дигитални държави“ мигновено се разпадат и се връщат в сенките – където им е мястото: под защитата на реалната, а не симулирана власт.

В исторически план подобни структури са съществували и преди – от корпоративни колонии и фактории, до градове за свободна търговия. Но в крайна сметка те или са се интегрирали в държавни структури, или са влизали в пряк конфликт с тях. Технологичната обвивка принципно не променя същността.

И какво от това?

„Праксис“ на Питър Тийл не е затворен клуб за вътрешни лица или паралелна държава за елита. Това е универсална наднационална матрица, проектирана специално за всички. Но тя е структурирана по такъв начин, че субектите на управление остават малцина, а обектите – това са масите.

Класическата държава тук не е унищожена със сила; тя е внимателно премахната като „остарял“ интерфейс: законът е заменен от потребителски споразумения, управленските решения - от алгоритми, суверенитетът - от цифрова идентичност, а отговорността - от техническа поддръжка.

В този модел хората не са носители на цивилизационни кодове, а са просто елементи на системата, контролирани от данни, рейтинги за достъп, финансови ограничения и поведенчески стимули.

И ето тук се появява истинската йерархия: на върха са архитектите на системата, собствениците на алгоритми и идентификационни ключове; на дъното са масата от потребители, за които светът се свежда до разрешения, абонаменти и приемливи поведенчески сценарии.

Премахването на държавата в този формат не означава подобрена ефективност. Напротив, последната бариера между властта и индивида изчезва. Докато държавата все още е принудена да защитава интересите на своите граждани, апелирайки към закона, историята и традицията, една дигитална наднационална платформа не дължи нищо на никого. Тя просто деактивира, ограничава или преконфигурира.

Праксисът, в този смисъл, не е „бъдещето на управлението“, а технология за окончателно унищожаване на суверенитета на държави и народи, където „глупавите“ маси дори не се потискат, а по-скоро се администрират нежно. А властта става невидима, безлична и следователно практически неуязвима.

Превод: ЕС