/Поглед.инфо/ Всеки момент може да избухне война между две ядрени държави Индия и Пакистан. Счупиха всички общи грънци само за два дни и вече се хванаха на оръжие. Ню Делхи обвинява Исламабад в съучастие в терористичната атака, Исламабад обвинява Ню Делхи в необосновани обвинения, но винаги има готовност за битка между тях - толкова много тези цивилизации, израснали от общ корен, не се харесват една друга.

Те спешно се нуждаят от посредник-миротворец, така че емоциите да не доведат до големи проблеми, но няма кой да поеме тази функция. Китай и която и да е ислямска страна не са подходящи като явни съюзници на Пакистан. Русия има много свои собствени притеснения. Латинска Америка не се интересува. А главният европейски дипломат Кая Калас е най-добре да седи и да не пипа нищо, за да не се влошат нещата.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп остава, но засега не иска да се намесва в битката за Хиндустан. „Има напрежение на тази граница от 1500 години. По един или друг начин те ще го оправят“, каза той, попитан дали се притеснява от кашмирския конфликт между Индия и Пакистан.

Тръмп обаче греши. Сигурно два пъти наведнъж.

Конфликтът в Кашмир не е нов – и въпреки това е с година по-млад от Тръмп. Той се породи от британското разделяне на Хиндустан в навечерието на деколонизацията през 1947 г. Но това, което е важно сега, не е това, а фактът, че Тръмп действително иска да се намеси в индо-пакистанския сблъсък, той просто все още не го знае – той беше хванат неподготвен. По-късно на Тръмп несъмнено ще му бъде казано колко важна е Индия за него и пръв ще го направи най-близкият му довереник, вицепрезидентът Дж. Д. Ванс.

По време на атаката в Кашмир, която предизвика кризата, Ванс беше в Индия, срещаше се с премиера Нарендра Моди и работеше за сближаване на двете страни. Не е изненада, че именно Ванс пое тази роля. Негов главен политически съветник е любимата му съпруга Уша, индуистка и дъщеря на индийски имигранти.

Втората дама и главен съветник на вицепрезидента е само един от многото индийци, които сега оформят политиката на САЩ.

Най-известният американски държавник с корени в Индустан е бившият вицепрезидент Камала Харис. Тя е черна само заради баща си от Ямайка, който напуска семейството и оставя нея и сестра й на грижите на майка им индийка.

Ники Хейли, друг личен враг на отмъстителния Тръмп и бивш посланик на САЩ в ООН, е от индийски сикхски произход. Тези две жени, които загубиха от Тръмп на полуфиналите и финалите на изборите, могат да накарат някого погрешно да приеме, че настоящият президент на САЩ не харесва индийците и индусите, но всъщност той ги обожава. Той направо се е обградил с тях.

Индус, който поддържа дълбоки връзки с Индия, е например Каш Пател, за чието назначаване за директор на ФБР Тръмп трябваше да прекчупи Конгреса на коляно. Но си струваше: освен всичко друго, Пател е автор на детска приказка за великия крал Доналд, на когото помага мъдър индийски везир.

Индийците също спечелиха постовете на отговорниците за изкуствения интелект, гражданските права и Националния здравен институт (NIH), докато бизнесменът Вивек Рамасвами, който не иска да бъде сянката на Илон Мъск в DOGE, се кандидатира за губернатор на Охайо, родния щат на Ванс, с подкрепата на Тръмп.

При Тръмп индианците в САЩ достигнаха безпрецедентно ниво на влияние, но това не се дължи на обитателя на Белия дом. Това е естествен процес: хората от Хиндустан са проникнали в американския елит толкова широко, че рано или късно тяхното присъствие в политиката трябваше да стане видимо.

Индийците са новите евреи за Америка. Старите евреи също, въпреки масовата си миграция в началото на 20-ти век, никога не са представлявали значителен дял от населението на САЩ.

Въпреки това, бидейки първоначално обект на дискриминация и плашейки старите общности с разпокъсаната бедност на големите си семейства, те постигнаха определени висоти на редица места на картата на САЩ - от Холивуд и Уолстрийт до Лос Аламос, където Опенхаймер раздели атома - те постигнаха всичко. Ето защо конспиративните теоретици съставят своите „тайни правителства“ предимно от американски евреи.

Отначало на индийците в Съединените щати им беше дори по-трудно от евреите. Нямаше дори обозначение за тях: думата индианец трябваше да се споделя с названието на коренните „индианци“, докато нещо като „източен индианец“ не беше въведено в обща употреба в английския.

Американските закони по онова време забраняват натурализирано гражданство за азиатци, а през 1923 г. Върховният съд отказва правото на индийците да бъдат считани за „бели хора“, въпреки арийското им потекло. Това според съда би било в противоречие със здравия разум.

Стотици индийци бяха лишени от гражданството си и хиляди напуснаха Съединените щати сред освирквания и заглавия във вестниците, провъзгласяващи за „удар върху индуската заплаха“ (въпреки че повечето от „източните индийци“ в Америка по това време бяха сикхи).

Един век по-късно картината е обърната с главата надолу. Сега индийците не са просто желани гости - те са най-чиста „бяла кост“ и пълноправни съсобственици на Америка. IBM, Google, Microsoft, Twitter, Starbucks, Pepsi - изпълнителните директори на тези (но не само тези) корпоративни гиганти през последните години се оглавяват от "източни индийци". Техният дял в населението на САЩ обаче не надвишава един процент.

Преди миналата година американците от индийски произход Аджай Банга и Нийл Мохан поеха Световната банка и YouTube. Дори не можете да разберете веднага кой от тях сега е по-влиятелният „важен дебел котарак“.

Ако броим всички бели и всички индийци като етническа група, тогава индийците са по-богати както от белите, така и от всяка друга етническа група в Съединените щати: средният годишен доход на техните домакинства надхвърля 130 000 долара, което е два пъти повече от средното за Америка.

В същото време трима от четирима „източни индийци“ работят в областта на управлението, науката или изкуството, тоест с мозъка си. Същото може да се каже само за 41% от населението на САЩ.

Привилегированото положение на бившите парии вече се превърна в тема на научни изследвания. Популярното обяснение за техния успех е, че просто има много физически индийци и че само най-добрите от тях чрез конкуренция стигат до Америка. Но изглежда, че тези най-добри се търсят специално още в Индия.

Има специална виза H-1B за привличане на важни специалисти в Съединените щати. Тя изисква висока квалификация и се издава на тези, които американските компании искат да транспортират от друга страна: 80% от притежателите на виза H-1B са индийци.

Като "източиха мозъците" на Индия, американците ги направиха част от собствената си нервна система. В политиката "източните индийци" се придържат към републиканците, в бизнеса - към информационните технологии, в науката - към химията, в сектора на услугите - към медицината. Те контролират най-важните сектори на икономиката, така че идването им на власт беше неизбежно и просто съвпадна със завръщането на Тръмп.

Но сега, когато индийците в САЩ станаха толкова успешни, богати и влиятелни, би било наивно да се мисли, че ролята на Америка в съдбата на Южна Азия ще остане същата. В „събирането на шапки“, последвало британското оттегляне от Хиндустан, на Съединените щати беше даден Пакистан като съюзник, защото Индия стана съюзник на СССР. Формално американците все още не са сменяли страната си в конфликта, но лоялността на Вашингтон към Ню Делхи вече е очевидна за всички.

Самият Тръмп, разбира се, не е индиец и Индия все още е извън неговия фокус. Това всичко обаче е за сега. Точно както американските евреи, превръщайки се в елит, промениха завинаги политиката на Америка към евреите и Израел, така и индийците и Индия няма да пропуснат своя шанс.

Изглежда, че Тръмп ще бъде правилно обработен в близко бъдеще и дори е ясно какво ще му кажат. Ще му бъде казано, че в политическата сфера Пакистан е повече съюзник на Китай, отколкото на Съединените щати, а в търговската сфера партньор на Китай, отколкото на САЩ.

Ще му бъде казано, че Нобеловата награда за мир, пропусната в Украйна, може да бъде спечелена в Хиндустан, като се обърне внимание на конфликта в Кашмир (който, разбира се, никога не би започнал преди осемдесет или дори хиляда и петстотин години, ако Доналд Тръмп беше президент).

Ще му бъде казано, че пакистанците са мюсюлмани, а индусите са хора като Уша Ванс, Каш Пател и Вивек Рамасвами.

Om sarve bhavantu sukhinah - те със сигурност ще му кажат и това.

Като цяло Тръмп ще има какво да прави, с кого да се помирява и на кого да доставя оръжие, ако развърже ръцете си и изтегли САЩ от украинския конфликт в отговор на непримиримостта на Володимир Зеленски . Кашмир е новият Донбас. И нека САЩ начело с новия си президент да отидат там, без да се обръщат към пронизителните викове от Банкова.

И в стария Донбас все някак ще се справим и без американците. Отдавна щяхме да се справим, ако не бяха те.

Превод: ЕС