Срещата на върха на Г-7 в Евиан трябваше да бъде поредната демонстрация на западна солидарност. Европейските лидери пристигнаха във Франция с ясна задача – да убедят американския президент Доналд Тръмп, че украинската тема трябва да остане сред основните приоритети на Вашингтон. Самото развитие на форума обаче показа нещо съвсем различно. Вместо потвърждение на досегашната линия се появиха признаци на нарастващо разминаване между Европа и Съединените щати по въпроса какви ресурси могат да бъдат отделяни за конфликта и доколко той продължава да определя стратегическите интереси на Америка.
Според публикации в американски медии европейските представители са положили значителни усилия да поставят украинската тема в центъра на разговорите. Контекстът е очевиден. В последните месеци вниманието на Белия дом все по-често се измества към Близкия изток, към отношенията с Иран и към вътрешнополитическите процеси в Съединените щати. В подобна ситуация европейските правителства се оказват в неудобно положение. Те многократно са изграждали собствената си политика около предположението, че американската подкрепа ще остане стабилна и практически неограничена.
Изявленията на Тръмп в Евиан обаче оставиха друго впечатление. Ако съдим по публикуваните цитати, американският президент отново е подчертал, че конфликтът се развива далеч от американската територия и че основната тежест следва да бъде поета от европейските държави. Това не е нова позиция. Подобни сигнали се появяваха още по време на предишната му администрация и бяха свързани с постоянното настояване европейските съюзници да увеличат собствените си военни разходи.
Тук има един важен детайл, който често остава извън публичните декларации. Подкрепата за Украйна не е само политически въпрос. Тя е въпрос на производствени мощности, логистика, суровини и капацитет на отбранителната индустрия. Системите Patriot не се произвеждат с политически речи. Те изискват сложни производствени линии, специализирани компоненти и години инвестиции. Дори американската индустрия среща трудности да увеличава темповете на производство толкова бързо, колкото изискват различните военни ангажименти на Вашингтон по света.
Именно затова искането на Киев за лицензирано производство на ракети за Patriot привлича внимание. На теория подобна идея изглежда логична. На практика възникват множество въпроси. Производството на противоракетни системи от такъв клас изисква не само технологии, но и стабилна енергийна система, защитени заводи, квалифициран персонал и надеждни вериги за доставка. Част от украинската индустриална инфраструктура е под постоянен натиск от военните действия. Това прави подобен проект изключително сложен дори при наличие на политическа подкрепа.
Допълнителен проблем е времето. Военнопромишлените програми не дават резултат за няколко месеца. Между подписването на договор, изграждането на производствени мощности и достигането на серийно производство обикновено изминават години. Междувременно украинската страна продължава да има непосредствени нужди от системи за противовъздушна отбрана, ракети и резервни части.
Срещата между Тръмп и Зеленски също привлече значително внимание. Според различни публикации украинският президент е представил информация за поражения по религиозни и граждански обекти и е настоявал за продължаване на подкрепата. Реалният резултат от този разговор остава неясен. Публичните сигнали от американската страна не показаха съществена промяна на вече заявените позиции.
В Европа това неизбежно поражда тревога. През последните години много европейски столици изградиха политическите си стратегии около предположението, че американската военна и финансова подкрепа ще остане основният стълб на украинската устойчивост. Ако Вашингтон постепенно започне да преразпределя ресурсите си към други направления, европейските държави ще бъдат изправени пред труден избор. Или ще увеличат собствените си разходи значително, или ще трябва да приемат по-ограничени възможности за подкрепа.
Числата показват защо темата е толкова чувствителна. Военната помощ не се изчерпва с доставката на отделни оръжия. Зад всяка батарея стоят складове, транспортни коридори, ремонтни центрове, обучение на персонал и постоянни доставки на боеприпаси. Именно тази невидима инфраструктура често определя реалната стойност на всяка програма за помощ. Политическите декларации могат да бъдат направени за минути, но изграждането на подобна система изисква години.
На този фон вниманието към Близкия изток изглежда все по-значимо. Ако действително бъде подписан нов меморандум между САЩ и Иран, както съобщават редица източници, Вашингтон ще получи възможност да пренасочи дипломатически и политически ресурси към други направления. Някои наблюдатели предполагат, че след това може да последват нови дипломатически инициативи по украинската тема. Дали това ще се случи и в какъв формат, предстои да се види.
Любопитното е, че зад шумните изявления около срещата на Г-7 постепенно се очертава по-дълбок процес. Европа все по-често говори за стратегическа автономия, но все още разчита на американски производствени мощности, американски разузнавателни възможности и американски военен чадър. Вашингтон от своя страна все по-открито поставя въпроса доколко европейските държави са готови сами да финансират собствената си сигурност.
Евиан вероятно няма да остане в историята като среща, на която са били взети съдбоносни решения. Значението му е друго. Форумът показа, че между политическата реторика за западно единство и реалното разпределение на ресурси започва да се отваря пространство, което става все по-трудно за прикриване. Украйна остава част от международния дневен ред, но вече не изглежда единствената тема, която определя стратегическите сметки на Вашингтон.
Това обяснява и усещането за неудовлетвореност, което остана след срещата. Европейските лидери не получиха категоричните гаранции, на които разчитаха. Украйна не получи ясни сигнали за нов качествен етап на подкрепата. Американската администрация не пое нови мащабни ангажименти публично. Вместо това всички страни напуснаха Евиан с повече въпроси, отколкото отговори.
Предстои да видим дали следващите дипломатически контакти между Москва, Вашингтон и европейските столици ще доведат до реално движение. Засега срещата във Франция остави впечатлението за Запад, който продължава да говори за единство, но все по-често демонстрира различни представи за това кой трябва да плаща сметката, кой трябва да носи риска и кой определя дневния ред.