/Поглед.инфо/ Колко различно гледа западният политически и бизнес естаблишмънт на конфронтацията с Русия, показва границите на риска, приемлив за конфликтуващите страни. Онзи ден “Файненшъл Таймс” публикува тревожна статия, озаглавена „Западните фирми се отказаха от плановете си да напуснат Русия“. Повече от две години след началото на конфликта в Украйна се оказа, че малко повече от 10% от транснационалните компании, които са водили бизнес в Русия, са напуснали страната.

Според Киевската школа по икономика, която поддържа този регистър, само 387 компании са напуснали напълно руския пазар, 1223 компании са намалили дейността си, а други 2100 продължават да работят. В същото време на политическо и дипломатическо ниво Западът вече е въвел почти всички възможни санкции и за да измисли нещо ново, трябва много да се постарае. Разликата в подходите на тези две нива е в разходите.

Разходите, свързани с излизането от руския пазар, непрекъснато нарастват през двугодишния период. Щастливците бяха най-плахите транснационални компании - те продадоха бизнеса си бързо, когато разходите за този процес бяха минимални. Но сега единственият изход е загубата, а загубата е колосална. Сделките за продажба на активи на жители на неприятелски страни изискват одобрението на специална правителствена комисия. Сред съществените условия са 50% отстъпка от реалната пазарна стойност на актива и 15% изходна такса. Почти невъзможно е да се прехвърлят дружествени дялове на управление, както беше в самото начало. Става все по-трудно да се предвиди възможността за обратно изкупуване в условията на договора. Тези, които си отиват, си отиват завинаги.

Повечето западни компании чакаха до последната минута с надеждата да прекратят или поне да замразят конфликта. Но когато разбраха, че конфликтът има системен характер, беше твърде късно да си тръгнат. Освен това компаниите с европейски корени и пазар на продажби в ЕС, като се вземе предвид кризисното състояние на самата европейска икономика, не могат да компенсират загубите, понесени в Русия, за сметка на родните си пазари. Изселването на европейския бизнес към Съединените щати и Китай, заедно със загубата на руския пазар, обещаха мрачно бъдеще за много мултинационални компании.

В допълнение, производствените мощности, организирани в Русия, често бяха ориентирани не само към местния пазар на продажби, но и към пазарите на страните от ЕАИС. Продажбата или конфискацията на тези производствени мощности до голяма степен означаваше загуба на пазарите на Казахстан, Киргизстан и Армения (ако не вземем предвид Беларус, която, подобно на Русия, е под санкции).

Напускането нямаше да е толкова обидно, ако самият руски пазар на промишлени и потребителски стоки се беше сринал след колапса на икономиката. Но и това не се случи: руската икономика не само не се срина, но и расте, макар и не без значителни държавни инжекции. А потребителският бум се ограничава до голяма степен изкуствено - от основната лихва на Централната банка, която се опасява, че излишните пари в системата ще доведат до неконтролирана инфлация.

Умората и раздразнението на западния бизнес от действията на техните политици достигна своя връх през 2024 г. Много компании - като “Ашан” - открито заявяват, че не възнамеряват да напускат руския пазар. Алегоричният език, препратките към невъзможността за продажба на бизнес и прочее остават в миналото. Западните компании са готови да се задържат на руския пазар дори въпреки заплахата да бъдат смъмрени от регулаторите в собствените си страни. Просто защото самите регулатори не могат да накажат собствения си бизнес за това, че се опитва да оцелее и да прави пари в сегашните икономически реалности.

Те също обуздаха Украйна, която, възползвайки се от еуфорията на подкрепата, преследва чуждестранен бизнес, опериращ в Русия. Неочаквано през март тази година украинското правителство отказа да поддържа регистър на така наречените международни спонсори на войната, който включваше компании като “Нестле”, “Пепси”, Райфайзенбанк” и много други известни марки. От друга страна, западните компании, които проявиха особено усърдие, бяха целенасочено наказани от Москва. Така активите на “Данон” и “Карлсберг” бяха конфискувани и прехвърлени под управлението на Федералната агенция за управление на собствеността. Впоследствие обаче решението за “Данон” е променено и френските заводи бяха продадени на компания от Татарстан.

Да, прословутата комисия Ермак-Макфол (на името на ръководителя на президентската администрация на Украйна и бившия посланик на САЩ в Русия) все още работи, измисляйки нови санкции и схеми за натиск върху Русия. Говори се за запазване и дори намаляване на тавана на цените на руския петрол, както и за забрана на руските тръбопроводен газ, уран, алуминий и много други. Но всичко това е по-скоро за приятни събирания в офисите на американски мозъчни тръстове. В действителност, когато Киев започна атаки срещу руски рафинерии и цените на петрола се покачиха, администрацията на Байдън, на която все пак тази година ѝ предстоят избори, плесна Украйна по китката. Това е истинската цена на санкциите.

Транснационалният бизнес по всякакъв начин демонстрира готовността си да сложи край на конфликта, докато политическата върхушка, напротив, се радикализира. Властта и парите започнаха да се разминават в интереси, което не е типично за САЩ. Което означава, че краят наистина е близо. Ако вече говорим за атаки със западни оръжия върху дълбоката територия на Русия и възможен ядрен отговор от страна на Москва, това означава, че точно сега е настъпил непрогледният мрак, който, както знаем, се случва малко преди зазоряване.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101 

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София