Излетял до границите на Китай, бомбардировачът изстрелва безпилотния разузнавателен самолет и потегля назад, докато дронът отлита, за да изпълни мисията. Китайската система за противовъздушна отбрана не забелязва нарушение на границите си. И това не е изненадващо, защото Д-21 лети със скорост 3.3 пъти тази на звука на височина 27 километра.
Първоначално полетът върви по план. След като снима обекти над тренировъчния полигон, дронът трябвало да се обърне и да се придвижи към Тихия океан, за да пусне касета с шпионски материали на определеното място на срещата. Уви, навигационната система на робота се срива и Д-21 продължава в своето пътуване.
Както пише Михаил Николски в книгата "Черната птица на Кларънс Джоунс", скоро дронът се озовава във въздушното пространство на СССР. Изразходвайки горивото си, тритонният апарат планира и каца без значителни щети в дивата степ на Казахстан - на територията на ракетния полигон “Тюра-Там”, по-известен като космодрума Байконур.
За разлика от китайските военни, съветските контраразузнавачи се оказват по-професионални - дронът е намерен и доставен първо на космодрума, а след това в конструкторското бюро “Туполев”, където е наречен Обект „Р“. Оказва се, че D-21 е направен от титан, а отгоре е покрит със специален черен еластичен филм. В шпионското отделение, което между другото се самоунищожава със специален заряд, се намира камера с голямо фокусно разстояние - 400-600 мм.
Американският безпилотен разузнавателен самолет за големи височини служи като основа за проекта на съветския дрон “Врана”. След разпадането на Съветския съюз бившият ръководител на програмата за създаване на дронове Бен Рич, който посети Москва, получи няколко подробности за изчезналия разузнавач.
След объркването Д-21B извършва още три разузнавателни полета, от които само един е успешен. Програмата най-накрая е покрита на 23 юли 1971 г., а две години по-късно дронът е изтеглен от експлоатация.
Превод: В.Сергеев
