/Поглед.инфо/ Пентагонът официално потвърди мащабните си планове за изграждането на 450 нови ядрени силоза за междуконтиненталните ракети Sentinel, маркирайки най-голямото превъоръжаване на американската триада от десетилетия. В задълбочен анализ на Андрей Резчиков се разкрива, че след изтичането на договора СТАРТ по-рано този месец, Вашингтон премахва всички задръжки, докато Русия подготвя асиметричен и безпощаден отговор на тази провокация.
Новата ядрена архитектура на Пентагона и краят на дипломацията
Светът навлезе в нова, изключително опасна фаза на стратегическо противопоставяне. Пентагонът обяви, че ще изгради 450 изцяло нови ракетни силоза, предназначени за разполагане на перспективните междуконтинентални балистични ракети (МБР) Sentinel. Този проект не е просто техническа модернизация, а опит за пълно преструктуриране на наземния компонент на американската ядрена триада. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че подобни ходове неизбежно водят до ескалация, която Вашингтон вече не може да контролира напълно.
Проектът предвижда паралелно съществуване на новите силози със старите 400 шахти, в които все още се намират ветераните Minuteman III. Този „преходен период“ се планира да продължи до 2036 г., като целта е САЩ да не остават без наземен щит нито за миг. Критиците на проекта обаче са безпощадни: те наричат тези неподвижни шахти „цели, чакащи да бъдат ударени“. В ерата на високоточното оръжие и хиперзвуковите технологии, вкопаването на ракети в земята на предварително известни координати изглежда като стратегия от миналия век.
Технологичният колапс и „ядреният черен пазар“
Зад бляскавите презентации на Пентагона се крие една по-мрачна реалност. Експерти разкриват, че състоянието на сегашните американски ракети е катастрофално. Minuteman III, които са на въоръжение от 70-те години на миналия век, буквално се разпадат. Ситуацията е стигнала дотам, че американското военно министерство е принудено да търси електронни компоненти за своите стратегически системи на черния пазар, тъй като оригиналните производители отдавна не съществуват, а технологиите са безнадеждно остарели.
Първоначално Вашингтон планираше просто да подмени ракетите в съществуващите шахти, но се оказа, че новата ракета Sentinel физически не се побира в тях. Тя е твърде тежка и обемна за инфраструктурата от времето на Студената война. Това наложи решението за изграждане на 450 нови силоза от нулата – проект, чиято цена вече скочи с 81%, достигайки главозамайващите 141 милиарда долара. Строителството вече е в активна фаза в бази като „Франсис Уорън“ в Уайоминг, като се планира разширяване в Юта, Монтана, Северна Дакота, Небраска и Колорадо.
Изтичането на СТАРТ и новата надпревара във въоръжаването
Важен геополитически фактор е фактът, че тези действия се извършват в условията на пълна липса на международни ограничения. Последният стълб на ядрената стабилност – договорът СТАРТ – изтече в началото на февруари 2026 г. без ново споразумение. Това развързва ръцете на САЩ да увеличават не само броя на пусковите установки, но и на разположените в тях бойни глави.
Експертите на Поглед.инфо отбелязват, че САЩ традиционно залагаха на мобилността на своите подводници, но сегашният завой към наземни силози е признание за промяна в доктрината. Възможно е американските стратези да разчитат на бъдещата система за противоракетна отбрана „Златен купол“, която Доналд Тръмп активно промотира. Идеята е тази система да направи новите силози неуязвими, позволявайки на САЩ да нанесат превантивен удар, без да се страхуват от ответен такъв.
Руският асиметричен отговор: От „Посейдон“ до миниране на океана
Русия няма намерение да влиза в изтощителна количествена надпревара по броя на дупките в земята. Вместо това Москва залага на технологии, срещу които американският „Златен купол“ е безсилен. Военният експерт Алексей Анпилогов посочва, че докато САЩ строят уязвими шахти, Русия развива системи като „Посейдон“ – автономно подводно торпедо с ядрен двигател, което може да предизвика радиоактивно цунами по крайбрежието на САЩ.
Освен това, Русия разполага с „Буревестник“ – крилата ракета с практически неограничен обсег, и хиперзвуковия „Авангард“, който маневрира в плътните слоеве на атмосферата, правейки всяка ПРО система излишна. Експерти припомнят и по-радикални съветски проекти, които сега се преразглеждат – като минирането на Марианската падина с мощни ядрени заряди. Взрив в тази точка би генерирал вълна, способна да заличи цялото Източно крайбрежие на САЩ, където е съсредоточена по-голямата част от американската икономическа и политическа мощ.
Геостратегическата капка, която преля чашата
САЩ се намират в трудна ситуация, притиснати между технологичното превъзходство на Русия в хиперзвука и количествения растеж на Китай. Пекин активно увеличава своя арсенал, стремейки се към хиляди бойни глави до края на десетилетието. Това лишава Вашингтон от теоретичната възможност за „обезоръжаващ първи удар“.
Изграждането на 450-те силоза за Sentinel изглежда по-скоро като отчаян опит за закърпване на дупките в собствения им арсенал, отколкото като демонстрация на реална сила. В исторически план американците винаги са грешили по въпроса за оцеляемостта на силозите, докато Русия успешно развиваше мобилни системи като „Топол“ и „Ярс“, които са трудни за проследяване и унищожаване.
В крайна сметка, новата ядрена стратегия на Пентагона може да се окаже колосално пилеене на ресурси. Ако САЩ продължават да насочват „пистолет към главата на Русия“, Москва ще бъде принудена да приложи най-рисковите си и унищожителни решения. Светът е на прага на ера, в която конвенционалните правила вече не важат, а сигурността се крепи единствено на способността за гарантирано взаимно унищожение.