/Поглед.инфо/ Президентът на Съединените американски щати Джо Байдън наскоро изнесе първото си обръщение за външната политика на символично посещение в Държавния департамент на страната, съобщава турското издание Daily Sabah. За всеки, който гледа речта, съобщението беше ясно. Байдън призна, че Съединените американски щати са се оттеглили от световната сцена и вината за това е на бившия президент на страната Доналд Тръмп.
Въпреки че речта му не е направила много за очертаване на политиката, която ще води, с изключение на провъзгласяването на края на американската подкрепа за саудитската кампания в Йемен - тя обобщи мрачното настроение в Белия дом на Байдън.
Администрацията смята, че Съединените щати са изпуснали процесите, а Байдън изглежда отчаян да влезе отново в играта.
Възобновеният интерес на администрацията му към конфликта в Либия и надеждата му да се върне към някакъв вариант на Съвместния всеобхватен план за действие (иранската ядрена сделка) с Иран трябва да се разглеждат като част от тази кандидатура за възстановяване на загубената мантия на лидерството на Съединените щати.
Байдън недвусмислено се готви за по-активна роля в конфликтите в региона, пише турското издание.
Президентът Джо Байдън обаче е изправен пред трудна битка при препроектирането на подхода на Съединените щати към Близкия изток. САЩ избягват региона толкова дълго, че повторната ангажираност ще бъде продължителна и трудна работа и може дори никога да не доведе до резултатите, които Вашингтон се надява да види.
Трудностите вече се появяват. Иран, който беше силен обект на бившата администрация, не е склонен да се върне към спазването на Съвместния всеобхватен план за действие.
И от двата края на споразумението, някогашната договорка изглежда е била обезсилена. Липсата на доверие е налице както в Техеран, така и във Вашингтон.
В Либия Байдън е изправен пред потенциален провал. Въпреки целия си ангажимент за укрепване на НАТО и съживяване на трансатлантическото партньорство, Либия се оказа стратегическо блато за алианса.
Франция подкрепя открито бунтовното военно въстание, водено от генерала-пучист Халифа Хафтар (използваните изразни средства са част от реториката на турското издание, бел.р) и участва в словесна война с Турция.
Италия, друга членка на НАТО, е принудена да играе с двете страни на конфликтните страни, за да осигури решаващите си икономически интереси.
Алиансът няма ясен фокус в Либия, като вместо това страните-членки преследват различни и често непримирими програми. Това рискува да доведе конфликта под по-строг контрол от Европейския съюз, което допълнително ще намали способността на Съединените щати да реагират на глобални кризи. Изглежда, че Либия също е преминала през орбитата на намаляващото американско глобално влияние.
Подновеният ангажимент на Съединените щати с Турция може да обърне някои от тези тенденции. И в двата случая за Съединените щати би било добре да привлекат съществуващата стратегическа експертиза на Турция. Турция има какво да предложи на Вашингтон.
Анкара и Техеран, въпреки съществуването на коренно различни философии относно конфликтите в региона, намериха начин да изградят смислен диалог.
В Либия Турция участва в цялостна мисия за изграждане на военен капацитет от името на Правителството на националното съгласие (ПНС).
Наскоро администрацията на президента Байдън направи първите си увертюри за Турция. Американският съветник по националната сигурност Джейк Съливан и говорителят на президента Реджеп Тайип Ердоган, Ибрахим Калън проведоха телефонен разговор, за да обсъдят някои от гореспоменатите теми.
Това е първата стъпка. По-високият контакт от администрацията на Байдън на висше ниво, който със сигурност ще последва, може да доведе до материализиране на обновения регионален диалог. Ако президентът е сериозен по отношение на многостранността като решение на регионалните конфликти, тогава Турция трябва да бъде консултирана.
Иранският въпрос
Връщането към Съвместния всеобхватен план за действие беше едно от предишните обещания на президента Байдън за външната политика. Във всеки отделен коментар относно потенциалните външнополитически приоритети на Байдън се съдържаше препратка към Иран.
И все пак с Байдън начело, стимулът за завръщане към Съвместния всеобхватен план за действие изглежда е загубен. И двете страни са уморени от въздействието на годините на президенството на Доналд Тръмп.
Докато по време на мандата на Байдън като вицепрезидент беше договорен Съвместният всеобхватен план за действие, кампанията на Тръмп за "максимален натиск" върху Техеран създаде нова фактическа реалност.
Изглежда иранците вече не се интересуват от спазването на предишното споразумение, освен ако не видят, че Вашингтон предприема първата стъпка, което в сегашната конюнктура е съвсем малко вероятно.
От друга страна, турско-иранските отношения продължават да дават резултати. Докато Анкара и Техеран често се намират помежду си в противоположни страни в конфликтите в региона, и двете страни виждат, че сътрудничеството замества конфронтацията.
Иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф посети наскоро турската столица, където и той и турският му колега Мевлют Чавушоглу обсъдиха връщането към Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 година.
Линията от Анкара до Техеран е отворена. Байдън може да се възползва от това. Вместо да привлече европейските заинтересовани страни от Съвместния всеобхватен план за действие да преговарят заедно със САЩ, защо да не добави и Турция?
Турция е против едностранните санкции срещу Иран от първия ден. Нещо повече, в унисон с интересите на Съединените американски щати, Турция по-скоро би предпочела да стане така, че ядрената програма на Иран да не стане факт.
Американски официални лица разговаряха и говориха за консултации с регионални партньори при договаряне на нова сделка с Иран. Какъв по-добър партньор може да бъде консултиран от Турция?
За разлика от повечето съюзници на Америка в региона, които по един или друг начин са в открит конфликт с Техеран - отношенията на Турция с иранците са нюансирани. Байдън трябва да види това в своя полза. Желанието на Иран да изслуша Турция може да се окаже безценно за Байдън.
Либия
Позицията на Съединените щати спрямо Либия е, че рискува да дестабилизира басейна на Източното Средиземноморие. Миналата седмица Ричард Милс, изпълняващ длъжността посланик на Съединените щати в Обединеното кралство, призова всички "външни страни", които той изреди като "Русия, Турция и Обединените арабски емирства (ОАЕ)", да прекратят военното си участие в северноафриканската страна.
Въпреки че посланикът правилно спомена ОАЕ и Русия, Турция не може просто да бъде групирана сред тези страни. Турция, за разлика от всички останали участващи страни, се намира в Либия по искане на международно признатото правителство (позиция на редакцията на турското издание Daily Sabah, бел.р.).
Политиката в Либия също така разкри мрачното състояние, в което се намира НАТО, което отново отслабва позициите на Съединените американски щати.
С френския президент Еманюел Макрон, открито третиращ Турция като противник и обединяващ сили със страни подобни на Русия и ОАЕ, за да подкрепи Хафтар, САЩ ще открият трудна ситуация, в която да се ориентират.
Позицията на САЩ обаче трябва да е ясна. Съединените щати не могат да хвърлят тежестта си заедно с руските наемници и напразните и обречени френски амбиции. По-скоро те трябва да последват турския пример в подкрепа на Правителството на националното съгласие, (силите в Бенгази, подкрепяни от Турция, бел.р).
Отново, надграждайки платформата, на която Турция вече се радва в Либия, президентът Байдън може да действа, за да прочисти чуждестранната намеса, която тормози страната. Макрон може и да не е толкова склонен да продължи усилията си, ако срещне тежка ръка от Вашингтон.
Освен това Байдън вече обеща да се противопостави по-ефективно на руската намеса. И накрая, ОАЕ никога не биха посмели да се изправят срещу САЩ, ако бъде съобщена ясна позиция.
Съединените щати могат да спечелят много от позициите на Турция в Либия и Иран. Досега президентът Джо Байдън не е споменал Турция като един от най-близките съюзници на Съединените щати. Би било добре да помни, че повишаването на връзките с Анкара е в интерес на САЩ.
Превод: СМ