/Поглед.инфо/ В последните години Кавказ и Централна Азия се превърнаха в център на засилен геополитически интерес. Един от най-обсъжданите инфраструктурни проекти в региона е така нареченият Зангезурски коридор – планиран транспортен маршрут, който трябва да премине през южната част на Армения, като свърже Азербайджан с неговия анклав Нахичеван и чрез него с Турция. Този коридор има потенциал не само да промени баланса в Южния Кавказ, но и да засили ролята на Турция като ключов играч в регионалната политика и икономика. Паралелно с това Анкара активно развива връзките си с държавите от Централна Азия, известни като „стан“-държавите – Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. Общите културни и езикови връзки, съчетани със стратегически интереси и богатите енергийни ресурси на региона, превръщат тези страни в естествено поле за турска експанзия и сътрудничество.
Зангезурският коридор се появява като резултат от новата геополитическа карта след Втората война в Нагорни Карабах през 2020 година, когато Азербайджан, с подкрепата на Турция, възстанови контрола върху значителни територии. Идеята за коридора е заложена в тристранното споразумение между Азербайджан, Армения и Русия, което сложи край на бойните действия. За Баку този проект означава директна връзка с Нахичеван, без да се налага преминаване през територията на Иран, а за Анкара – възможност да получи сухопътен достъп до Каспийския регион и отвъд него.
Турция разглежда Зангезурския път като стратегически инструмент за намаляване на зависимостта си от традиционните транспортни маршрути през Русия и Иран, което би ѝ позволило да засили своята икономическа и политическа автономност. Именно поради това проектът среща сериозна съпротива. Армения и Иран го възприемат като заплаха за собствената си роля на транзитни държави, докато Русия, макар и формално ангажирана с гарантирането на сигурността в региона, проявява колебливост, защото е наясно, че подобна връзка би укрепила турското и азербайджанското влияние в сфера, която Москва традиционно смята за своя зона на влияние.
Погледнато по-широко, интересите на Турция в Централна Азия се простират далеч отвъд самия коридор. Регионът е богат на природни ресурси и заема стратегическо място между Русия, Китай, Иран и Афганистан. Казахстан и Туркменистан са сред водещите износители на нефт и природен газ, а Турция, която е силно зависима от внос на енергия, има стремеж да осигури достъп до тези ресурси и да се превърне в енергиен транзитен хъб към Европа. От икономическа гледна точка важна роля играе и инициативата за т.нар. „Среден коридор“ – транспортна ос, която трябва да свърже Турция с Китай през Кавказ и Централна Азия, представлявайки алтернатива на северния маршрут през Русия и южния през Иран и Пакистан.
Освен чисто икономическите интереси, Анкара активно залага и на културната и политическа близост. Чрез общото тюркско наследство тя изгражда мостове със страните от региона, като подкрепя Организацията на тюркските държави, в която членуват Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан, а Туркменистан и дори Унгария участват като наблюдатели. Това сътрудничество укрепва идеята за „тюркски свят“ – пространство, обединено от общ произход и стратегически интереси. В този контекст Турция се стреми да намали влиянието на Русия и Китай и да се позиционира като алтернативен център на власт в Евразия.
Зангезурският коридор се явява ключово звено за постигането на тези амбиции. Чрез него Турция би могла да получи пряк сухопътен достъп до Каспийско море, а оттам и до Казахстан, Туркменистан и останалите „стан“-държави. Това би съкратило времето и разходите за транспорт, би намалило зависимостта от руската инфраструктура и би позволило на Анкара да засили икономическите връзки в рамките на Организацията на тюркските държави. Наред с това коридорът ще подпомогне културното и политическо влияние на Турция, като я превърне в своеобразен мост между Европа и Централна Азия.
Въпреки значимия потенциал, пред проекта стоят сериозни предизвикателства. Армения се опасява, че коридорът може да отслаби нейното стратегическо значение и дори да застраши териториалната ѝ цялост. Иран открито заявява своето несъгласие, тъй като подобна връзка би отслабила ролята му на транзитна държава. Русия, макар и формално да е съгласна с идеята, се страхува, че турското влияние ще засенчи нейното в Кавказ и Централна Азия. Китай, в рамките на своята инициатива „Един пояс, един път“, също може да погледне с резерви на засилването на турската роля, тъй като предпочита транспортни маршрути, които остават под негов контрол.
В заключение може да се каже, че Зангезурският път е далеч повече от инфраструктурен проект – той е геополитическа артерия с потенциала да промени регионалния баланс и да отвори нови хоризонти за Турция в Централна Азия. За Анкара този коридор е ключ към създаване на непрекъсната връзка с тюркските държави и към превръщането ѝ в енергиен и търговски хъб между Азия и Европа. Успехът на проекта обаче зависи от сложната динамика между Русия, Иран, Китай и местните актьори, както и от вътрешнополитическите процеси в Армения и Азербайджан. Ако бъде реализиран, той ще представлява историческа възможност за Турция да засили своето влияние в Централна Азия и да оформи нова геополитическа ос в Евразия.