Астрономите водени от Джейн Грейвс от Кардифския университет в Уелс публикуваха изследването си в журнала "Natural Astronomy''.
Те са засякли фосфин, използвайки телескопа "Джеймс Клерк Максуел" в Хаваите, както и обсерваторията в Атакама, Чили.
Учените от МИТ са провели продъжителни и сериозни анализи, за да видят дали нещо друго би могло да е произвело фосфина. Те стигнали до извода, че за отровния газ няма друго обяснение освен присъствието на живот.
"Много е трудно да се докаже обратното", заяви Клара Суса-Силва, изследовател в Департамента за Земята, атмосферните и планетарни науки в МИТ, в изявление от университета.
"Сега астрономите ще мислят за всички възможни начини да оправдаят фосфина без наличието на живот и аз приветствам това. Направете го, моля, защото сме на края на възможностите си да покажем абиотични процеси, които биха могли да създадат този фосфин", заяви Суса-Силва.
"Това значи, че или има живот, или това е някакъв вид физически или химически процес, който не сме очаквали на скалисти планети", добави съавторът на изследването Януш Петковски.
"Наличието на фосфин е необяснимо след продължителното изследване на стабилна химия и фотохимически пътища, като в момента няма абиотични производствени пътища в атмосферата, облаците, повърхността или под повърхността на Венера, както и от светлината, волканичната или метеоритна дейност", се казва в изследването.
"Фосфинът може да идва от незнае протохимически или геохимически процес, или по аналогия с биологическото производство на фосфин на Земята, което идва от наличието на живот", се добавя в него.
Открието за Венера идва на фона на интереса, които има от няколко години за възможността от живот на Марс.
Наречена на римската богиня на любовта и красотата, Венера е втората планета след Слънцето и е сходна по големина и структура на Земята, но гъстата й атмосфера задържа жега, правейки я най-горещата планета в Слънчевата система, като температурите на повърхността могат да се вдигнат достатъчно, че да разтопят олово.
Докато повърхността е негостоприемна, все пак има тясна част от планетарната тамосфера - около 30 до 37 мили над повърхността, където температурите са по-ниски, казват от университета.
Учените теоретизират, че това е единственото място, където животът би могъл да оцелее. И точно там е засечен фосфинът, казват те.
"Този фосфинов сигнал е перфектно позициониран, където други са установили, че зоната може да е годна за живот", казва Петковски.
Суса-Силва заяви, че биомолекули са открити в планетарната атмосфера преди, но също, че тези молекули са "свързани с хиляда други неща освен живот".
"Причината фосфинът да е специален е, че без живот е много трудно да се появи на скалисти планети. Земята е била единствената планета, на която сме откривали фосфин, защото на нея има живот. Досега", казва Суса-Сива.
Според нея, животът може да е отишъл на небето на Венера в невъобразимо далечното минало.
"Преди много време, Венера най-вероятно е имала океани и е била годна за живот като Земята", твърди тя.
"Докато планетата става все по-негостоприемна, животът е трябвало да се адаптира и сега може да се намират в този тесен отсек на атмосферата, където може би все още живеят. Това може да покаже, че дори една планета на границата на гостоприемната зона може да има атмосфера с локално гостоприемен обръч", заяви учената.
Сара Стюърт Джонсън, планетарен учен и глава на лаборатория към Джорджтаунския университет, която не е била свързана с изследването заяви:
"Има много вълнение заради фосфина като биосигнален газ на екзопланетите напоследък", заяви тя относно търсенето на живот на други светове.
"Колко яко е да го открием на Венера. Тя е била ингрориана дълго от НАСА, което е тъжно", каза Джонсън.
Дейвид Грийнспуун от Планетарния научен институт в Тъксън, Аризона, който също не е част от проучването, но отдавна твърди, че в облаците на Венера може да има живот, заяви, че това е много вълнуващо.
Работата трябва да се следи каза той, но добави "че това може да е първото наблюдение, което сме правили и което разкрива извънземна биосфера, при това на най-близката до нас планета в целия космос".
Биологът от Института Соулк в Калифорния, Джералд Джойс, който експериментира със създаването на живот в лабораторията е скептик=
Въпреки предишните спекулации от авторите, това едва ли може да се приеме като биосигнал".
Друг скептик, Пол Бърн от Севернокаролинският държавен университет заяви, че е "скептичен, че това е живот, въпреки, че нямам по-добро обяснение".
Съавторите на изследването също включват други учени от МИТ и Кардиф, както и от Манчестър, Кембридж, Лабораторията МРС, Киото, Имперският колеж, Кралската обсерватория в Гринуич и други.
Превод: СМ