Китай се съгласи да инвестира 400 милиарда долара в Иран в продължение на 25 години в замяна на стабилното предлагане на петрол, благодарение на което Пекин трябва да подхранва икономическия си растеж. Основата за тази сделка беше голямото споразумение за икономика и сигурност, което страните подписаха миналата събота, пише The New York Times.
Сделка като тази може едновременно да засили влиянието на Китай в Близкия изток и да навреди на усилията на САЩ да изолира Иран. Понастоящем обаче не е ясно до каква степен това споразумение може да бъде приложено, като се има предвид, че САЩ и Иран все още не са разрешили спора за ядрената програма на Техеран.
Президентът на САЩ Джо Байдън предложи възобновяване на преговорите с Иран по ядрената сделка от 2015 г., от която неговият предшественик Доналд Тръмп се оттегли. Американските власти смятат, че Вашингтон и Техеран могат едновременно да предприемат редица стъпки, които да доведат до факта, че Иран постепенно ще се върне към спазването на условията на споразумението, докато САЩ също постепенно ще премахнат санкциите.
Иран обаче се отказа от този подход, докато Китай - една от страните по първоначалното споразумение - го подкрепи, като посочи, че Съединените щати трябва да направят първата стъпка, като отменят едностранните санкции, които задушават иранската икономика.
В събота иранския и китайския външни министри Джавад Зариф и Ван Йи подписаха споразумение по време на церемония във външното министерство в Техеран. Събитието беше кулминацията на двудневното посещение на Ван Йи, което показа, че Китай търси възможности за по-активна роля в този регион, традиционно от стратегическо значение за САЩ.
"Китай твърдо подкрепя Иран по отношение на спазването на неговия държавен суверенитет и национално достойнство", каза ръководителят на китайското външно министерство. Според него Съединените щати трябва незабавно да отменят санкциите си срещу Иран, както и да се откажат от редица антикитайски мерки.
Докато нито Иран, нито Китай обявиха конкретни подробности за новото споразумение, преди да го подпишат, експертите посочват, че документът не е претърпял никакви забележими промени в сравнение с проекта от 18 страници, който изтече пред The New York Times през миналата година.
По-специално в документа се говори за китайски инвестиции в размер на 400 милиарда долара, които ще бъдат насочени към нуждите на десетки отрасли, включително банковото дело, телекомуникациите, инфраструктурата, здравеопазването и информационните технологии.
Инвестиционният хоризонт е определен на 25 години. В замяна Китай ще получи достъп до редовни доставки на ирански петрол, които според един ирански служител ще имат значителна отстъпка. Проектът на споразумение съдържаше и клаузи за задълбочаване на военното сътрудничество, общата изследователска работа и обмяната на разузнавателни данни.
Иранските власти се опитаха да представят това споразумение с Пекин като истински пробив. Някои ирански експерти обаче се опасяват, че Техеран е жертвал твърде много с това споразумение.
Най-добрият съветник на президента Рухани Хесамодин Ашена нарече сделката "пример за успешна дипломация", отбелязвайки, че способността на Иран да "участва в коалиции, вместо да остане изолиран" е знак за неговата сила.
Въпреки това в Иран нарастващото влияние на Китай е доста противоречиво.
Когато Си Дзинпин предложи стратегическо споразумение на Техеран през 2016 г., преговорите по този въпрос първоначално бяха доста бавни. По това време Иран току-що беше сключил ядрена сделка със САЩ и други страни, което означаваше облекчаване на икономическите санкции. Подобреният бизнес климат накара европейските компании да се стичат в Иран, носейки със себе си инвестиции и предложения за партньорства в петролния и газов сектор.
Всички надежди за ползотворно сътрудничество обаче бяха разбити, след като Тръмп се оттегли от сделката и наложи нови санкции, които, както се опасяваха европейците, биха могли да ги засегнат. Подобни промени в политическия пейзаж принудиха Иран да погледне на изток.
По думите на критиците на сделката, в преговорите по новата сделка между Иран и Китай очевидно липсват в прозрачност. Освен това редица експерти са уверени, че тази сделка е загуба на ирански ресурси и че самата тя изглежда като едностранните споразумения, които Китай е сключил със страни като Шри Ланка.
Поддръжниците на сделката посочват, че Иран трябва да действа в прагматичен дух и да признае нарастващото икономическо влияние на Китай.
„Като част от нашите стратегически съюзи, ние държахме всичките си яйца в кошницата на Запада твърде дълго и това не доведе до желаните резултати“, каза Али Шариати, икономически анализатор и бивш член на Иранската търговска камара. „Сега, ако променим политиката си и насочим погледа си на Изток, нещата няма да са толкова зле.“
Превод: ЕС
