/Поглед.инфо/ След новината, че Международният наказателен съд (МНС) в Хага е приел делата на Украйна и Крим, няколко дни в Киев царува всеобщо ликуване. Впечатлението беше, че украинците вече са спечелили процеса и празнуват победата си.

Външният министър Дмитрий Кулеба нарече това "историческо решение" и добави: "Международното правосъдие не е бързо, но е неизбежно. Ще дойде денят, когато руските престъпници със сигурност ще бъдат изправени пред правосъдието."

Активисти на различни политически сили в Киев веднага започнаха да се надпреварват кой от тях заслужава признание за това „историческо решение“. Например, София Федина, депутат от Европейската партия за солидарност, започна да твърди, че това решение „е наследството на политиката на петия президент на Украйна Петро Порошенко“. В същото време тя призова да не се отпускат, тъй като „московската федерация е твърде ужасен и опитен враг“.

Бившият главен прокурор на Украйна Юрий Луценко приписва заслугата на себе си, доказвайки, че лично е убеждавал съдиите от МНС в необходимостта да се развива това дело. А настоящите прокурори просто са продължили начинанието му: „Хубаво е, че в тази гигантска работа се е запазила приемствеността на енергичното отстояване на украинските интереси по време на смяната на ръководството и така наречените реформи на Генералната прокуратура на Украйна. И днес е налице пробив. На който чука на вратата – на него му отварят. Процесът над руските престъпници става по-близък“.

Като цяло украинските политици от всички цветове и партии още от първите минути след решението на Хагския трибунал вече бяха идентифицирали и извършителите и бъдещите присъда срещу тях.

Вярно е обаче, че след като първоначалната еуфория отмина, някой в Киев се осмели да прочете определението на прокурора и тогава се появиха първите признаци на паника. Оказа се, че „не всичко е толкова просто“.

Първият, който би тревога, е бившият боевик от батальона Азов и бивш народен депутат на Украйна Игор Луценко. Постът му във Фейсбук изглеждаше като студен душ за всички тези активисти, които вече празнуват своята „победа“:

„Познайте коя категория е застрашена от присъди от МНС? Точно така, само ние, доброволците и мобилизираните ... Защото Русия и близко не признава юрисдикцията на МНС. МНС няма никакви механизми за влияние върху нея, така че няма да принуди никого да носи отговорност ... С кого ще се занимаваМНС НАИСТИНА? (Подчертано в оригинала. - Бележка на автора) Правилно. Точно с нас. " Удивително прозрение!

Същият бивш генерален прокурор на Украйна се опита да увери съименника си, че опасенията му са напразни, тъй като по време на посещенията си в МНС през 2016 г. той „е трябвало дълго време да доказва, че самата Украйна ще даде правна оценка на отделните престъпления на нашите военнослужещи на нашата територия“.

Но тук веднага става очевидно, че бившият главен прокурор няма юридическо образование. Изглежда, че той наистина наивно вярва, че личните му преговори вече са определили решенията на процеса, който дори не е започнал. Но в Европа юридическите органи работят по различно, отколкото в Киев. И Украйна се е убеждавала в това неведнъж.

Например през 2000-те години Киев също беше уверен, че ще спечели „незначителното дело“ в Международния съд по иска на Румъния, която претендира за крайбрежния шелф на украинския остров Змийски.

Украйна можеше спокойно да откаже да приеме юрисдикцията на този съд и да продължи да използва шелфа, както беше правила дотогава. Тя обаче беше уверена в победата си в този очевиден случай. В резултат на това тя беше принудена да отстъпи почти десет хиляди квадратни километра черноморски води на Румъния.

И след това украинските адвокати, отговорни за това неочаквано поражение, започнаха да убеждават обществеността: „В дипломацията и в международното право човек не може да оперира с категориите„ победи “и„ загуби “. Изглежда, че ще чуем тази фраза от устите на киевските власти и след делото, прието за разглеждане в Хага - твърде много аналогии има.

Всъщност Украйна и Русия първоначално бяха равнопоставени в отношенията с Международния наказателен съд: и двете страни първоначално подписаха Римския статут, определящ работата на този орган, а след това дълго време отказваха да го ратифицират.

Тогава обаче пътищата на нашите държави се разминаха. През 2016 г. руският президент издаде указ да не се признава Римския статут и съответно да се откаже признаването на юрисдикцията на МНС. Така че решенията на този орган са наистина юридически нищожни за Москва.

Украйна обаче беше задължена от своите западни господари да признае статута, налагайки това задължение в Споразумението за асоцииране с Европейския съюз. А Върховната Рада дори е приела законопроект за ратифицирането на Римския статут на първо четене. Нещо повече, в желанието си да „накаже руските агресори“ с всички средства, Киев вече се е съгласил да признае юрисдикцията на МНС за всички събития на територията на Украйна.

През февруари 2015 г. тогавашният министър на външните работи Павел Климкин тържествено предаде на Хага изявлението на Върховната рада по тази тема. Освен това, изглежда, украинските политици дори не са забелязали, че признават правото на Трибунала в Хага да разглежда военни престъпления, извършени в Украйна от 20 февруари 2014 г. Това означава, че думите на Юрий Луценко, че МНС няма да разглежда зверствата на украинските военни и доброволците, нямат под себе си никакво основание.

Напротив, ако внимателно прочетете изявлението на прокурора Фату Бенсуда за началото на процеса по украинското дело, ясно се вижда, че става въпрос за разглеждане на „престъпления, извършени от двете страни в конфликта“. Освен това МНС многократно е заявявал, че ще използва докладите на ООН като основа за разследване на отделни престъпления.

А в тях са изброени подробно много жестокости на украинските военни и правоприлагащи органи, включително обстрел на цивилни обекти, смърт на цивилни лица, изтезания, екзекуции, незаконни арести и т.н. И най-важното е, че тези доклади описват конфликта в Украйна като вътрешен, а не международен.

Разбира се, човек не може да си създава някакви специални илюзии относно справедливостта на Международния съд в Хага. Виждали сме неведнъж „избирателността“ при приемането на някои решения на подобни съдебни органи.

Руските служители многократно са изтъквали неефективността и двойните стандарти на МНС. Поразителен показател за това е изкуственото допълнение към въпроса за военните престъпления в Донбас и случая с Крим, където не е имало военни действия или смърт на цивилни.

В тази връзка не може да се изключи, че ако този съд предприеме някакви декларативни действия срещу руските граждани, Москва ще отговори по същия начин, както Вашингтон, който наложи санкции срещу членове на МНС. Припомнете си, че горепосочената прокурор Бенсуда също попадна под тези санкции.

Но независимо от това как ще се развият отношенията между МНС и Русия, Украйна при всички случаи ще трябва да признае решенията на този съд, който трудно ще пренебрегне очевидните военни престъпления, извършени в Донбас от украински бойци. Например Le Figaro вече признава, че сред епизодите, които ще бъдат разгледани в Хага, ще има и „извънсъдебни задържания на хора от украинските доброволчески батальони“.

Трябва също така да се помни, че първоначалният иск до МНСот Киев е подаден не във връзка със събитията в Крим или Донбас, а във връзка с екзекуциите на хора на Майдана през 2014 г. И въпреки че в момента Бенсуда каза, че не вижда причина да разглежда тези събития в рамките на процеса, възможно е самият съд да има различно мнение.

Ще бъде любопитно да видим как организаторите на екзекуциите се озовават на подсъдимата скамейка. В самия Киев този случай отдавна е потулен. И едва сега, само една от организаторите на погромите на Майдана, Татяна Черновол, получи официално обвинение, което украинските власти най-вероятно ще приберат тихоичко в някое чекмедже.

Причините за това поведение на Киев са разбираеми: по време на процеса ще стане ясно, че убийствата са извършени не от Янукович и със сигурност не от Русия, а от самите организатори на Евромайдана.

Съдът може да отиде по-далеч, като разгледа клането на мирни активисти в Одеса на 2 май 2014 г. - вече в докладите на ООН това ужасно събитие се споменава отделно и редовно, както се посочва липсата на подходящо разследване на това престъпление срещу човечеството.

Нека повторим, в самото обжалване на Върховната Рада ясно се посочва, че Международният съд е призован да разследва престъпления, извършени в цяла Украйна, което означава, че може да се включи и делото по „Одеския Хатин“.

Така Украйна празнува началото на процеса в Международния наказателен съд, който ще може да определи вината само на Украйна и нейните боевици. Юрисдикцията на Русия е изключена и още повече, че всички решения по отношение на бойците от ДНР и ЛНР, които все още са извън международното правно поле, ще останат само декларации.

Но Киев ще трябва да отговори - той сам го поиска. И тук отново чуваме вечното "А нас пък за кво?"

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели