/Поглед.инфо/ Украйна започна да се настанява в американската политика не отвчера. Тя го направи постепенно. Първо, чрез тенденциозния избор на подчертаване на информационния фон в телевизионните новини (Много репортажи от Майдана и почти нула от Донбас), след това чрез сходството на сюжетните обрати и героите (Вземете лова срещу Доналд Тръмп, в който с минимални въображение можете да видите паралели със съдбата на Юлия Тимошенко и паралели със съдбата на Виктор Янукович), по-късно взаимната корупция (Имаме усещането, че сагата с Хънтър не е напълно разказана), но 2022 г. даде обобщение. Украинският фактор се превърна в ключов фактор в американската политика.

Но през пролетта изразът „51-вият щат на САЩ“, който съпартийците на Тръмп, недоволни от свръхподкрепата на Киев, често използват по отношение на Украйна, изглеждаше просто като сатира. Като нещо гротескно. Абсурд, който никога няма да се сбъдне. Но още през декември всичко беше поставено на мястото си от числата. След като и двете камари на Конгреса се съгласиха да отпуснат още 45 милиарда долара (37 бяха поискани от Байдън), общият размер на американската помощ нарасна до 100 милиарда долара. Мнозина от тези, които днес къпят Зеленски в овации (Мнозина от тях може да са му баба и дядо), все едно следвайки заветите на Рузвелт, приспособяват според днешните условия неговата крилата фраза. „Той със сигурност е кучи внук, но той е нашкучи внук.“ Като се има предвид голямата разлика във възрастта.

И тази показна любов, и този неумерен ентусиазъм се основават на здрава материална почва. Според доклад, подаден до Федералната избирателна комисия на САЩ, само един от дългия списък от големи изпълнители на Пентагона - “Локхийд Мартин” (Той произвежда така рекламирания от Украйна ХИМАРС) - е инвестирал в предизборните кампании на почти 150 конгресмени. Само през първото тримесечие на 2022 г. “Локхийд” похарчи 3,3 милиона долара за федерално лобиране. Конгресмените отвърнаха с взаимност. 20 от тях са инвестирали в акции на оръжейния гигант. Украйна и войната са много изгодни.

Разбира се, Зеленски искаше повече.

Дори уважавани вестници писаха, че той моли Байдън за ракети АТАКМС с голям обсег, изтребители Ф-16 или Ф-15 и танкове “Ейбрамс”. Не му дадоха. Поне все още.

Няма съмнение, че ако Вашингтон наистина иска да бръкне по-дълбоко в бездънния военен бюджет, току-що подписан от американския президент, тогава ръката ще опипа и танковете. 858 милиарда долара са обещани за отбрана през 2023 г. При Байдън военните разходи растат средно с 4,3% годишно. През предходните няколко години те нарастваха четири пъти по-бавно. По-точно те растат на фона на Украйна. В крайна сметка въоръжаването на ВСУ от САЩ започна преди 24 февруари 2022 г.

Първата стъпка, между другото, вече е направена. Редакцията на “Блумбърг” научи, че Пентагонът сериозно обмисля възможността за прехвърляне на бойни машини “Брадли” в Украйна. Не е танк, но вече има оръдие (макар и леко) и вериги. Точно както със системите за ПВО. Започнаха със “Стингър”, които се стрелят от рамо, после ИРИС-Т, а сега ще прехвърлят в Украйна батарея “Пейтриът” за 1 млрд долара. Апетитът на военните корпорации и техните лобисти идва с войната. Не ги интересува обаче какво ще ядат хората.

Уесли Кларк, бившият главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа, нарече стратегията на Белия дом „подхранваща се задънената улица“, водеща до изтощението на Украйна. В смисъл, че никой наистина не вярва в украинския успех във Вашингтон. Но Кларк е военен. За него мярката е победата на бойното поле. Демократите доскоро изглежда имаха друго разбиране. Те бяха доволни от самия процес, при който основните разходи за изграждане на антируска опора изобщо не бяха поети от Щатите. Освен това Украйна изглеждаше универсално лекарство за всяко главоболие. Когато се смеси в определени пропорции с належащите проблеми в САЩ, уж ги неутрализираше. Но това е в миналото.

Тъй като украинската съставка в американската политика ставаше все повече и повече, тази политика все повече приличаше на експлозивна смес.

Гуляйполе все пак не е географско или етническо понятие. Става въпрос повече за практики и подходи в рамките на адаптирани традиции. Сега Вашингтон, по аналогия с вица за двамата украинци и тримата хетмани, има своя собствена светска философия. И републиканецът, и демократът смятат само своите за честни авторитети. Диалогът между групите се превръща в поредица от крясъци. Има ли проблеми с мигрантите по южната граница? Твърде ли много внимание се отделя на Киев? Влошава ли се нивото на престъпността? Зеленски и приятелите му получиха ли пари вместо полицаите от Чикаго и Ню Йорк? Расте ли инфлацията? Отпечатани ли са твърде много непокрити долара?Всичко ли е поукраинската причина?

„100 милиарда долара за Украйна. Нека погледнем това в перспектива. Това са повече от 200 милиона долара тази година от всеки окръг за Конгрес”, образно и лаконично обясни на съгражданите същността на случващото се в своя “Туитър” конгресменът от Кентъки Томас Мейси. И добави: „Какво може да направи вашият конгресмен за вашия район с 200 милиона долара? Колко дълго децата във вашия район ще плащат лихвата по този дълг?“

Между другото, изчисленията вече са в разгара си. Например милиардите, които Белият дом е похарчил за Украйна, биха могли да построят седем стени на Тръмп по южната граница, всяка с дължина 720 км. Достатъчно, за да огради Мексико п от Тихия до Атлантическия океан. Макроикономическите показатели също можеха да изглеждат различно. Печатницата, нажежена до бяло от коронавируса и “парите от хеликоптер” продължава да засилва инфлацията. В края на годината икономиката на САЩ, сякаш правейки прогноза за себе си, изпрати още един тревожен сигнал.

Основните индекси на Нюйоркската фондова борса загубиха тази година от 9 до 34%. Бенчмаркът С&П 500 се понижи с 20% през 2022 г.

По-зле през последните години беше само Голямата рецесия, която започна през 2008 г. Преди точно 15 години.

Въпреки това, в такова мрачно празнично настроение, дори тези, които вярват в Дядо Коледа, не се надяват на Украйна като спасителен пояс. Всички ще трябва да изплуват със собствени сили.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com