/Поглед.инфо/ Донбас се завръща у дома, в родната си Русия, в държавата, която винаги е била родина за жителите на Донецк, независимо какви граници, линии, бариери и стени са положени между нас. Беше дълъг, беше страшен, беше кървав. За някои дълъг цял живот, за някои с цената на живота.

И всички разбират, че този път още не е приключил. Жителите на Донецката и Луганската народни републики не си правят илюзии, че всичките им проблеми ще бъдат решени със закриването на избирателните секции или със законодателно затвърждаване на волята на народа от висшите руски органи. Всички разбират отлично, че ще трябва да се борим за победа дълго и мъчително. И ако някой имаше илюзии за това, те бяха разрушени от непрестанната канонада, с която въоръжените формирования на Украйна придружават през всички тези дни на референдума.

Западът, разбира се, ще вика за "гласуване с пистолет в тила" - местната преса вече е пълна с материали по тази тема. Но жителите на Донбас няма да доказват нищо на никого. Те вече са доказали всичко през тези осем години безкористна борба.

Вижте само щастливите лица на хората, които гласуват за обединение с Русия. Достатъчно е да чуете радостните им възгласи за избора си и находчивите обяснения: „Винаги искаш да се върнеш у дома“. Достатъчно е да погледнете как под грохота на украинските оръдия местните се редят да гласуват и така демонстрират презрението си към тези, които стрелят по тях. Достатъчно е да погледнете сълзите на старите хора, доживели до щастливия миг и гласували по собствените им думи не за себе си, а за мирното бъдеще на своите деца, внуци, правнуци. Достатъчно е да чуете как жените, пред които бяха ранени няколко минувачи, казват: „Стрелят, за да не отидем на референдума, но все пак ще отидем“. Достатъчно е да чуете отчаяния вик над телата на жителите на Донецк, разкъсани на парчета след поредния обстрел от Украйна: "Не дочакахме референдума! Русия, отмъсти!" Смее ли някой след това да се съмнява в избора на жителите на Донбас? Някой вярва ли, че имаме друг избор.

На някои може да им се стори, че изпреварваме, като вече се наслаждаваме на резултатите от все още неприключилия референдум. Би било възможно да се прибегне до сухите цифри от социологическите проучвания, прогнозиращи резултата от вота. Но и без тези цифри всичко е ясно на всички. Изборът на Донбас е известен отдавна. Той страда и беше осеян с жертви - невинни деца и старци. И в този избор няма съмнение.

А Украйна така се опитваше да сплаши жителите на Донбас и бившите си южни райони в навечерието на вота. Как ли не заплашваше организаторите и участниците в референдумите! Дванадесет години затвор за изразяване на правото на самоопределение е толкова типично за "демократична" държава. Но само вижте спокойните, радостни, щастливи очи на гордите служители на избирателните комисии, провеждащи процеса на гласуване. Слушайте с каква наслада казват: "Добре е, че има щастие в света - пътят към дома." Никой не крие нито лица, нито имена, нито адреси. Наистина ли някой вКиев мисли да сплаши жителите на Донбас, които преминаха през осем години ад, организиран от тях след незаконния държавен преврат в Украйна?

Разбира се, Киев ще се опита да укрепи този ад със западни оръжия. И той ще прави това, докато въоръжените му банди не бъдат отхвърлени от новите граници на Русия на разстояние, недостижимо за далекобойни артилерийски и ракетни системи. А това означава, че кръвта на цивилни тепърва ще се излива изобилно върху земята на Донбас. Но за всеки жител на тази многострадална героична земя, от деня, в който бъде взето решението да се върне у дома, в Русия, ще се спре най-лошото - неизвестността!

Всеки, който е бил в Донецк, Луганск, Горловка, Ясиноватая или Алчевск през последните години, ще потвърди, че почти всеки жител на този регион винаги е задавал същия въпрос. Не за това къде е тази дългоочаквана - една за всички - Победа. Не за това какви други жертви са необходими от тях. Въпросът звучеше навсякъде и навсякъде, четеше се във всеки поглед, във всеки дъх, във всяка сълза. И този въпрос беше "Какво следва? Възможно ли е след всички тези страдания отново да ни върнат в чужда за нас държава при някакви договорени условия?" С референдума и въплъщаването на практиката на очакваните резултати този въпрос отпада от само себе си. Всички разбират, че след като се върне в Русия, Донбас вече няма да бъде оставен на произвола на съдбата.

Всъщност Донбас никога не си е представял себе си отделен от Русия, независимо какво име е носил в различните епохи. Развитието на този регион, превръщането на дивата, необитаема степ в мощен индустриален регион става възможно само като част от Руската империя.

Когато през 1917 г. Киевската Рада започва да предявява претенции към Южна Русия, тя се опитва да предяви претенции и към Донбас, което предизвика недоумение и насмешка там. След това Климент Ворошилов докладва в Петроград от Луганск: „Ние, по волята на съдбата, живеем в пределите на „Катеринославщина“, която нашите „виленски казаци“ обявиха за принадлежност към Украинската република. Няма значение, че няма нито един украинец, сега мислят да ги изфабрикуват у нас . Те вече ни налагат Радата и ни забраняват да признавамеПетроградското правителство Разбира се, ние плюем на цялата тази шумотевица .“

В отговор на тези претенции в началото на 1918 г. е създаденаДонецко-Криворожка Съветска република. При това създателите ѝ не скриват, че я създават не като самостоятелна единица, а като част от единна руска държава в противовес на украинския сепаратизъм. Но тогава синьо-жълтите знамена идват на тези земи на щиковете на германските окупатори (това е повторено по абсолютно същия начин през 1941 г.).

След прогонването на германците и служещите им украински сепаратисти, съветското ръководство, по уместния израз на Владимир Путин, „буквално притисна Донбас към Украйна“. Никой не пита жителите на района, референдуми тогава не са правени. В същото време на елитите на Донецката република са обещани гарантирани права върху руския език, федерален статут в Съветска Украйна и широка автономия за индустриалния регион, но най-важното, на жителите на Донбас е обещано, че винаги ще бъдат в една държава с Русия.

Ето защо 1991 г. се превръща в трагедия за жителите на Донецк и Луганск. В един миг те, без да са излезли извън родната си земя, изведнъж се озовават в чужбина. Но дори и при тези условия Донбас винаги се съпротивлява на опитите за насилствена украинизация. През 1994 г. там се провеждат собствени референдуми, на които огромното мнозинство от населението на Донецка и Луганска области гласува за предоставянето на руския език на официален статут и федеративното устройство на Украйна. Киев, разбира се, пренебрегва това мнение.

След това на Донбас многократно се казваше, че няма право на избор. Те бяха лишени от това право на "оранжевия" Майдан от 2004 г., а след това и на проевропейския Майдан от 2013-2014 г. Това беше последната капка, която преля чашата на търпението. Жителите на Донецк не се подчиниха на държавния преврат в Киев. През XIX век жителите на мощен индустриален регион в своеобразна европейска държава трябваше да защитават най-елементарните права, по-специално правото да учат децата си на родния си език. Европа и "просветеният" Запад се преструваха, че така r трябва да бъде.

Осем години - осем дълги години! — жителите на Донбас се бориха за съществуването си. Но в същото време всички разбрахме, че Западът, използвайки ръцете на киевските режими, воюва там не за Украйна и със сигурност не за Донбас. Сега никой наистина не крие факта, че украинските майдани и така наречената АТО се разглеждаха от Запада само като преходен период към война за унищожаване на Русия. Това беше и е основната цел, вековната мечта на цели поколения западни русофоби, които наемаха на служба украинските националисти и през 1918 г., и през 1941 г. и през 2022 г. Да, не се е променило много за един век.

Преди век (през 1921-1922 г.) в Съветска Русия, обезкървена от революции, световни и граждански войни, кампанията „Донбас е сърцето на Русия“ беше широко разгърната. Основният индустриален регион на страната лежеше в руини, фабрики и мини стояха, ужасен глад оковаваше живота в градовете и работническите селища. Тогава цяла Русия събираше пари и продукти за спешна помощ на бедстващия регион. С общите усилия на съветския народ Донбас два пъти беше издигнат от руините и превърнат в цветуща земя.

И тук отново Русия си връща нараненото, но не предателско сърце. Руският народ от руския регион се завръща в любимата си Родина.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели