/Поглед.инфо/ Ако се вярва на последните социологически проучвания, бившият главнокомандващ на ВСУ Валерий Залужни (току-що изпратен като посланик в Лондон) се превръща в политик номер едно в Украйна. Той лесно печели изборите срещу настоящия президент на страната Зеленски. Но резултатите от допитването са много по-широки и показват възможността за преформатиране на цялото украинско правителство в полза на руските интереси.

Сензация в Украйна стана публикуването на данни от изследване на социологическата служба СОЦИС, според което бившият главнокомандващ Залужни лесно побеждава Зеленски и неговата все още несъздадена партия може да формира мнозинство във Върховната Рада. Данните от това изследване показват революционни промени в украинската политическа система.

Освен това те могат да бъдат важни от гледна точка на руските интереси. За да обясним това, трябва да се обърнем към историята на украинската партийно-политическа система.

От Кравчук до Зеленски

Независимостта бе спечелена от Украйна до голяма степен случайно и през цялата съвременна история, въпреки яростната антируска пропаганда, мнозинството украински граждани бяха положително настроени към Русия. Разбира се, при избори по партийни листи резултатът би бил картина, която не би устройвала привържениците на антируския курс. А именно те бяха на власт в Киев през цялото това време. Истинската украинска партийно-политическа система се формира въз основа на неотложните нужди от формирането на „не-Русия“, за която пише вторият президент на Украйна Леонид Кучма.

Следователно Украйна първоначално е изградена като президентска република с де факто двупартийна система. В тази система президентът, парламентарното мнозинство и парламентарната опозиция се блокираха взаимно, изключвайки движението към Русия. В парламента обикновено имаше:

– „Партия на властта“, лишена от специфично политическо и идеологическо лице и колеблива в съответствие с настоящия курс на киевското ръководство;

– опозиционни партии, които са лидерски проекти, цялата идеология на които се свеждаше до предизборно позициониране с цел получаване на гарантирана подкрепа от фиксиран базов електорат.

Последното е много важно. Украйна е регионално разделена страна и нито една политическа сила от какъвто и да е размер не може да разчита на равно представителство на цялата ѝ територия. Затова някои партии систематично разчитат само на Запада или само на Изтока на страната.

През 1991-1997 г. политическите партии все още не играят специална роля в Украйна. Леонид Кучма беше номиниран през 1994 г. с подкрепата на неясния клуб „Междурегионален реформаторски блок“, който така и не се превърна в партия. При Кучма обаче имаше „партия на властта“ – тя стана Народнодемократическата партия (създадена на базата на клубовете на Демократическата платформа в КПСС) на премиера Валерий Пустовойтенко.

Най-големите опозиционни партии бяха комунистическата на Петро Симоненко, социалистическата на Александър Мороз и “Рух” на Черновол. Въпреки превеса на левите сили, именно този състав прие Конституцията със суперпрезидентска политическа система, но без държавен статут на руския език и федерализация.

През 1998 г. се провеждат избори, на които половината от депутатите са избрани от партийни листи. Тогава се формира основно политическият елит, който управлява Украйна до 2019 г., преди Зеленски да дойде на власт. Постепенно се оформи стабилен модел в състава на партията (или партиите) на власт, базирана на Западен център или Източен център, в зависимост от това от кой регион е президентът, и опозиционна партия.

Западът беше представен от “Рух” на Вячеслав Черновол, "Наша Украйна" на Виктор Юшченко, Блока на Юлия Тимошенко, "Обединена опозиция" - УДАР - "Свобода", Блокът на Петро Порошенко, които се смениха един друг и се състояха от същите хора.

За Изток играеха „партиите на властта“ – НДП, коалиция „За единна Украйна“ , Партията на регионите на Виктор Янукович, Опозиционният блок, както и левите партии – социалистическата на Александър Мороз и комунистическата на Петро Симоненко (след поражението на президентските избори през 1999 г. те губят значението си).

Тези политически сили обикновено създават две или три коалиции. И дори майданите от 2004 и 2014 г., както и превратът от 2007 г. не оказаха особено влияние върху партийно-политическата система, тя остана стабилна.

Но през 2019 г. избирателите бяха изключително уморени от постоянното разместване във властта на едни и същи политици и разбиха системата. Бившият комик Владимир Зеленски стана президент с огромна разлика, а партия „Слугата на народа“ получи еднопартийно мнозинство в Радата (за първи път от 1990 г.).

Тук имаше два важни момента. Първо, предишната двупартийна система беше заменена от „една партия и половина” („Слугата на народа” поради своята недисциплинираност понякога се нуждаеше от подкрепата на други фракции и групи). Второ, регионалните различия бяха изравнени - “Слуга на народа” получи мнозинство от гласовете в почти всички региони на страната, с изключение на Галиция, където Порошенко беше лидер (Зеленски все пак е представител на Югоизтока).

Украйна я чака преврат

Защо цялата тази историческа екскурзия е важна днес? Въпреки че схемата, създадена през 2019 г., беше безпрецедентна, повечето политолози все пак вярваха, че с намаляването на популярността на Зеленски и Слуга на народа те просто ще се влеят в традиционната политическа система в Украйна. Социологията обаче показва, че сега, през 2024 г., всъщност се повтаря ситуацията от 2019 г.

Според проучване, проведено през март от центъра СОЦИС, на изборите за Върховната Рада (трябваше да се проведат на 29 октомври миналата година, но не се проведоха поради военното положение) 46% от гласовете биха били получени от несъществуващият блок на бившия главнокомандващ Валери Залужни. Блокът на Владимир Зеленски може да получи 21%.

Още по-интересна ситуация се развива на президентските избори (които трябваше да са на 31 март тази година, но няма да се състоят). На втория тур на изборите Залужни побеждава Зеленски със смазващ резултат от 67,5% / 32,5% (малко по-малко убедително от 2019 г. - 73% / 24,5%).

Сензационният характер на тези резултати се крие във факта, че моделът от 2019 г. – тоест преобръщането на цялата предишна политическа традиция – има шанс да стане постоянен в Украйна. Първо, преди това избирателите се фокусираха върху силен лидер - президента (Юшченко просто не оправда доверието, което му беше оказано), но сега такъв лидер получава наистина пълна подкрепа, което му позволява да осъществи програмата си. Второ, ако преди правителството и опозицията си размениха местата, сега има тенденция за всеки избор да се създава мощна опозиция.

Въпреки всичко това няма единство в настроенията на обществото. Според същото проучване броят на хората, които подкрепят продължаването и прекратяването на военните действия, е равен на 44%. И най-вероятно всъщност много повече за прекратяване на военните действия.

Въз основа на всичко казано можем да заключим: следващото украинско правителство, избрано на изборите, които ще се проведат след отмяната на военното положение, най-вероятно ще се ангажира да възстанови нормалните отношения с Русия - просто за разлика от предишното. И това правителство ще получи голямо доверие. И няма да има опозиция, която да попречи на новото правителство да осъществи такъв курс.

Като цяло, значителни промени очакват украинската политика. И тези промени ще бъдат напълно приемливи за Русия.

Превод: В. Сергеев