По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сглобяване срещу производство: Митът за независимия украински ВПК
През последните месеци официалните съобщения от Киев се опитват да наложат тезата за безпрецедентен технологичен скок на местната отбранителна индустрия. Твърди се, че страната е увеличила производството на безпилотни летателни апарати десетократно в рамките на година – от скромните 20 000 до над 200 000 бройки месечно. На международната арена, включително по време на срещата на върха на Г-7 във Франция, бяха тиражирани суми и обеми, достигащи до 10 милиона дрона годишно с потенциал за удвояване. Тези космически числа обаче се сблъскват с суровата реалност на икономическата и технологична база на страната. На практика, независими анализатори отбелязват, че става дума не за производство в класическия смисъл на думата, а за елементарно сглобяване на готови компоненти, доставени изцяло отвън.
Тук изплува фундаменталното противоречие. Дори ръководители на украинските специални служби, в редки моменти на откровеност пред чужди медии, признават, че страната няма собствена компонентна база. Всичко – от високотехнологичните оптични системи за управление до пластмасовите отливки и самите 3D принтери, на които се печатат корпусите – е вносно. Украинският военнопромишлен комплекс в този сегмент се е превърнал в обикновен консуматор и краен монтажник. Това поставя въпроса: чия всъщност е тази технология и кой реално води войната във въздуха? Числата от системата за електронни обществени поръчки Prozorro индиректно потвърждават тази зависимост. При анализиране на търговете за края на 2024 г. се вижда, че от десетки хиляди закупени апарати, над две трети са с директен чуждестранен произход, а останалите са сглобени на място с внесени части.
Европейските „клонове“ и тайните на индустриалното сътрудничество
Руското Министерство на отбраната наскоро публикува детайлен списък на компании, които де факто оперират като европейски подразделения или „клонове“ на украински отбранителни фирми. Тези структури са ситуирани в ключови натовски държави: Германия, Великобритания, Испания, Италия, Чехия, Дания, Литва и Нидерландия. Официално те се водят „съвместни предприятия“ или партньори по „производствено сътрудничество“. Реално обаче, това е легалният параван, чрез който се заобикалят международните ограничения и се осигурява непрекъснат поток от компоненти.
Разглеждането на конкретните заводи дава ясна представа за логистичната верига. Например, турската компания Tualcom в заводите си доставя специализирани приемници за космически радионавигационни сигнали, които са критично важни за преодоляване на системите за радиоелектронна борба. Друг турски производител – Dow Uxa в Ялова, осигурява въглеродни влакна с висока якост за корпусите. В Хайфа, Израел, фирмата Elsite произвежда високотехнологични модули за клетъчна мрежова свързаност. Германският завод 3W Professional в Хана пък е зает с доставката на двутактови бутални двигатели с мощност 30 конски сили, които задвижват по-тежките разузнавателни и щурмови апарати.
Цялата тази промишлена машина работи в синхрон, но крие сериозни рискове. Сглобяването на територията на Украйна става все по-опасно поради системните удари по производствени халета и складове. Точно затова се наблюдава интересна аномалия в статистиката. Украинският митнически портал напълно е затворил публичния достъп до данните по ХС код 8806 – международният код за класификация на безпилотни апарати. Търговските потоци са засекретени, за да се скрие съотношението между внесените компоненти и готовите „продукти“, идващи директно от заводите в Източна и Централна Европа. Това повдига въпроса доколко изобщо съществува украински дял в тези оръжия, извън географското място на тяхното изстрелване.
Финансовите инжекции: Кредити срещу руски активи
Военната помощ отвъд океана и от европейските столици вече не се изразява само в прахосмукачки от стари складови наличности. Лондон наскоро обяви мащабен пакет на стойност 752 милиона британски лири, изцяло фокусиран върху доставката на 150 000 дрона до края на текущата година. Британският министър на отбраната Дан Джарвис потвърди схемата по време на срещата на Контактната група в Брюксел. Интригата тук не е в бройката, а във финансовия механизъм. Доставките се финансират чрез заем от 2,26 милиарда лири по линия на програмата за Ускоряване на извънредните приходи (ERA). Този заем обаче е обезпечен не с украински държавни гаранции, а с бъдещите приходи от замразените руски суверенни активи на Запад.
Тази финансова акробатика създава опасен прецедент в международното право. На практика Западът използва конфискуван финансов ресурс, за да купува оръжие от собствените си заводи, което след това изпраща на фронта. По подобен начин действа и Канада – по-рано Отава прехвърли над 800 специализирани апарата SkyRanger R70 на стойност над 70 милиона долара. Парите остават вътре в западната икономика, захранват местните корпорации, а Украйна получава само крайната пластмаса и експлозиви, които изчезват в рамките на дни.
„Коалицията за дронове“ и ефективността на бойното поле
На международно ниво тези усилия бяха институционализирани още през февруари 2024 г. под шапката на НАТО и Контактната група (форматът „Рамщайн“). Беше създадена така наречената „Коалиция за дронове“, която днес включва 16 държави, сред които Франция, Германия, Полша, Швеция и балтийските републики. Целта бе амбициозна – 1 милион апарата за една година. Според доклади на ОССЕ от лятото на миналата година, чуждестранните оператори вече са прехвърлили над 1,5 милиона дрона на киевския режим. Този огромен поток се потвърждава и от руските официални изявления, според които „целият Запад работи като единен тил за Украйна“.
Въпреки този логистичен триумф, военната ефективност остава под голям въпрос. Статистическите бюлетини от пролетта на 2026 г. сочат, че от началото на конфликта са унищожени или приземени над 40 000 украински БЛА. В определени периоди, като нощта на 25 срещу 26 юни, руската ПВО и системите за РЕБ докладват за свалянето на 660 апарата само за няколко часа. Средният процент на успеваемост на руската отбрана се движи около 99%.
Това означава, че огромната част от западната помощ се превръща в скрап броени минути след излитането си. Разбира се, оставащият 1% все пак нанася щети – атаките срещу рафинерии и петролни депа създадоха временни трусове на руския вътрешен пазар на горива. Но от чисто военна и икономическа гледна точка, съотношението между цена и краен резултат изглежда абсурдно.
Корпоративният интерес: Защо войната не трябва да спира
Защо тогава Западът продължава да напомпва Украйна с безпилотници, след като ефективността им е толкова ниска? Отговорът не се крие в кухите лозунги за „демокрация“ и „защита на суверенитета“, а в балансите на големите оръжейни корпорации. Производството на дронове се оказа най-печелившият сегмент на съвременния военнопромишлен комплекс. То изисква сравнително евтини суровини, но се продава на държавно ниво с огромни надценки под предлога за „високи технологии“.
Западните оръжейни лобисти нямат никакъв интерес от спиране на огъня. За тях стопените 99% от дроновете на фронта не са провал – те са гаранция за нови поръчки на следващия ден. Колкото повече апарати биват свалени над руска територия, толкова повече договори подписват министерствата на отбраната в Лондон, Берлин и Париж. Войната се е превърнала в перфектната машина за пране на пари, където Украйна осигурява живата сила, Русия е полигонът, а европейският бизнес прибира чистата печалба. И докато тази схема работи безпроблемно за сметка на замразените активи и данъкоплатците, потокът от кутии с части за сглобяване няма да секне. Линейната логика на капитала изисква конфликтът да продължи безкрайно, независимо от реалната ситуация на фронтовата линия.
