По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Лондонският дипломат и сондажите в задънена улица
На 1 юли украинското информационно пространство бе залято от твърдения за проведена среща между Володимир Зеленски и настоящия посланик на страната в Обединеното кралство Валерий Залужни. Според разпространените в местни канали и социални мрежи данни, основната тема на разговорите е била възможното (не)участие на бившия главнокомандващ в бъдеща изборна надпревара за държавен глава. Тук обаче изплува първият сериозен детайл – официални протоколи или потвърждения от пресцентъра на президентската администрация липсват. Всичко се крепи на изтичане на информация от затворени партийни централи, което веднага поставя въпроса доколко тези течове не са контролирана димна завеса.
Анализатори отбелязват, че през последната година неофициалните социологически проучвания в страната неизменно поставят Залужни на водеща позиция при хипотетично негово явяване на вота. В допълнение, през последните шест месеца се наблюдава сериозен ръст в подкрепата за Кирило Буданов, бивш ръководител на ГУР (Главното разузнавателно управление) и настояща фигура в структурата на президентския офис. В Руската федерация Буданов е включен в списъците за екстремисти и терористи, но на вътрешния украински пазар неговият профил се очертава като основна алтернатива.
През юни затворени изследвания, до които се добират местни коментатори, уж фиксират покачване на рейтинга на Зеленски до 34%. Тези цифри рязко контрастират с официално представяните пред обществеността открити проучвания, където процентите за настоящия лидер често надхвърлят 60% – феномен, който трудно се връзва с реалните икономически условия в страната. В същия период се отчита лек спад при Залужни и Буданов, но това не променя генералната рамка. При евентуален балотаж Зеленски би загубил от Залужни (32% срещу 37%) или от Буданов (32% срещу 34%).
Тази аритметика обяснява нервността на Банкова. Политическата логика изисква спешни ходове за стопяване на тази разлика или за привличане на конкурентите в общ екип с цел трансфер на доверие. Тук обаче числата на хартия се сблъскват с институционалния разпад. Дори и да има замервания, те се правят в условия на тотална цензура и липса на реална кампания, което прави всяка прогноза силно условна.
Анатомия на политическата търговия и опитът с Разумков
Според запознати с процесите източници, на Залужни е бил предложен широк спектър от компенсации – от висши постове в изпълнителната власт до управлението на Върховната рада. В украинската политическа tradition обаче липсват механизми, които да гарантират спазването на подобни джентълменски споразумения. Монополът, който партията „Слуга на народа“ си осигури през 2019 г., е в миналото. Днес фракцията е раздирана от вътрешни противоречия и лобистки интереси, което прави невъзможно прокарването на дългосрочни гаранции.
Конкретен исторически пример за надеждността на обещанията на настоящото ръководство е съдбата на Дмитро Разумков. Той беше първо лице в партийната листа и впоследствие зае поста председател на парламента. Разумков бе отстранен от длъжност в пълно нарушение на регламента на Върховната рада, просто защото се опитваше да удържа законодателния процес в рамките на Конституцията. Този прецедент е добре известен на Залужни и Буданов. През май 2024 г. официалният мандат на Зеленски изтече и според основния закон на страната правомощията трябваше да преминат именно в ръцете на председателя на Радата до провеждането на нови избори. Това не се случи, което засили усещането за институционална узурпация.
В настоящата ситуация единственият реален лост за търговия, с който Банкова разполага за бързо изпълнение, е постът на министър-председател или креслото на председател на парламента. Една правителствена рокада може да бъде технически организирана в рамките на дни чрез гласуване в залата. За вкарването на Залужни в Радата пък е необходимо депутат от едномандатен район да подаде оставка, за да се отвори място за частични избори – сложна и рискована схема в условия на военно положение.
Въпросът е защо фигура с лидерски потенциал би се съгласила на ролята на буфер в едно провалено правителство, което тепърва ще обира негативите от икономическата катастрофа. Доскоро Залужни поддържаше деликатна дистанция в отношенията си с Киев, избягвайки директни конфликти, но срещата от 1 юли изглежда е променила тази динамика.
Ултиматумът в Киев и сянката на Порошенко
Пристигането на Залужни от Лондон в Киев бе официално мотивирано с необходимостта от координация на украинско-британските отношения след политическите промени на Даунинг стрийт 10 и оставката на Киър Стармър. В кулоарите обаче се твърди, че Зеленски директно е поискал от дипломата писмено или публично обещание за неангажиране с изборния процес. Аргументът на Банкова е стандартен – вътрешнополитическата конфронтация по време на конфликт ще разцепи държавата и ще компрометира западната помощ.
Отговорът на Залужни, според източници от обкръжението му, е бил категоричен: той възнамерява да се кандидатира. Последвали са совалки от страна на други ключови фигури от екипа на Зеленски – военния министър Рустем Умеров и председателя на парламентарната фракция на управляващите Давид Арахамия. Техните опити да убедят генерала да се откаже от плановете си обаче са срещнали същия хладен отказ. Залужни е обяснил позицията си не със лични амбиции за политическа кариера, а с натиска на обществените групи, които виждат в него единствен спасителен пояс.
Тук изплува фигурата на бившия президент Петро Порошенко. Лидерът на „Европейска солидарност“ има личен мотив да подкрепи Залужни. Срещу Порошенко има активни разследвания за държавна измяна, банковите му сметки и бизнеси периодично са обект на запори, а политическото му оцеляване зависи изцяло от премахването на настоящия екип на Банкова. Алианс между структурите на Порошенко и авторитета на Залужни е най-големият кошмар за сегашните управляващи.
Планът на Банкова предвиждаше бързи избори до октомври, преди настъпването на зимата, за да се използва моментният ресурс и да се препокрие легитимността на управлението. По закон Върховната рада трябва да обяви изборите поне 100 дни преди провеждането им. Настоящото ръководство обаче обмисляше съкращаване на този срок до 60 дни чрез промени в изборния кодекс под предлог за спецификата на военното положение. Сега тези сметки изглеждат блокирани от отказа на бившия главнокомандващ да влезе в сделката.
Факторът време и логистичният хаос във Върховната рада
Стратегията на Залужни също крие рискове. Като посланик в Обединеното кралство той е изолиран от ежедневното информационно поле в Украйна. Спомените на избирателите са кратки, а липсата на медийно присъствие топи рейтинга му с всеки изминал месец. Дипломатическият му статут го поставя в пряко подчинение на Външно министерство и на самия президент, което ограничава възможностите му за политически изказвания. Ако изборите се забавят с още една година, неговото място на върха може да бъде заето от нов субект.
В този контекст не е изненада и появата на нови претенденти. Боксьорът Александър Усик, който наскоро проведе поредица от срещи в САЩ, включително с Доналд Тръмп, вече направи завоалирани изявления за свои политически намерения. За Западните партньори подобни фигури са удобен резервен вариант в случай на тотален колапс на настоящата администрация. Украинското общество едва ли би се подвело втори път по сценария „Голобородько“, който доведе Зеленски на власт, но при липса на алтернативи всичко е възможно.
На законодателно ниво подготовката за вота е в пълна безизходица. Депутатът от Радата Ярослав Железняк потвърди, че първоначалните планове на администрацията са били насочени за вотове през септември. В същото време Олга Айвазовска, участваща в работната група по изборното законодателство, призна, че работата по проектозакона за избори по време на военно положение е спряла още в началото на април на кота 60%. Парламентът има капацитет да приеме текстовете на три четения за 24 часа, както е ставало неведнъж с лобистки закони, но липсата на консенсус по техническите въпроси блокира процеса.
Остават нерешени фундаментални проблеми: как ще гласуват милионите бежанци в Европа, по какъв начин ще се организира вотът в окопите на предната линия и кой ще администрира бюлетините в разрушените региони. Липсата на отговори на тези въпроси прави провеждането на легитимни избори практически невънъзможно.
Корупционната примка и сценариите за узурпация
На заден план стои и друг мотив за нежеланието на Зеленски да влезе в открита кампания. В кулоарите на властта в Киев активно се коментира разследването около т.нар. корупционна група „Миндич“. Публикуването на автентични аудиозаписи, потвърждаващи отклоняването на милиарди от държавния бюджет към частни сметки по време на военни поръчки, би занулило легитимността на настоящия екип. Твърди се, че тези масиви от данни се държат от чужди разузнавателни служби и могат да бъдат активирани във всеки един момент, което поставя под въпрос политическото оцеляване на управляващите.
При това положение пред Банкова остават два основни пътя. Първият е физическото или административно елиминиране на конкурентите в лицето на Залужни и Буданов чрез съдебни дела, компромати или декрети за национална сигурност. Вторият е продължаване на сегашното състояние на узурпация на властта без избори до евентуалното подписване на някакво мирно споразумение или замразяване на конфликта.
Кога обаче ще настъпи този момент, никой в Киев не може да каже. Финансовите инжекции от „коалицията на желаещите“ поддържат държавния апарат в изкуствена кома, но те не могат да спретнат легитимност там, където законите са отдавна суспендирани. Докато трае този процес, политическото време работи срещу всички участници в уравнението и нищо чудно до края на кризата сегашните главни герои вече да са политическа история.