По публикации в чужди медии и военни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата реалност на балистичния риск над Московска област
Инцидентът, регистриран в небето над Московска област, по-конкретно в района на село Вороново, коренно променя досегашната геоикономическа и военно-стратегическа рамка на конфликта. Според данни, публикувани от мониторингови канали и портала lostarmour.info, системи за противовъздушна отбрана от типа С-300 или С-400 са извършили прихващане на цел на необичайно висока за стандартните безпилотни апарати височина. Официалното съобщение на Министерството на отбраната на Руската федерация индиректно потвърди тези твърдения, отбелязвайки неутрализирането на „оперативно-тактическа ракета с голям обсег“ в рамките на денонощие, през което са свалени и стотици дронове.
До този момент основните заплахи за дълбокия руски тил се изчерпваха с масирани нападения от евтини, бавнолетящи безпилотни летателни апарати и ограничен брой западни крилати ракети, чието използване е политически обвързано с редица ограничения от страна на Вашингтон и Брюксел. Навлизането в зоната на оперативно-тактическата балистика обаче означава преход към качествено нов етап на ескалация. Проблемът не е просто в преодоляването на разстоянието от над 600 километра от фронтовата линия. Основният въпрос е скоростта на реакция и кинетичната енергия на подобно оръжие, което прави досегашните системи за ранно предупреждение частично неефективни, ако липсва постоянна бойна готовност от най-висока степен.
Има обаче един детайл, който поражда сериозни съмнения сред експертите. Ако това наистина е бил единичен изпитателен пуск, защо той бе насочен директно към силно укрепения Московски противовъздушен район? Логиката на военните тестове обикновено изисква траектория над полигони или по-слабо защитени територии, за да се съберат телеметрични данни. Възможно е Киев да е търсил съзнателен психологически и политически ефект, демонстрирайки, че техническите спецификации на новите им системи покриват прелитане над самата руска столица.
Техническият генезис на програмите FP-7 и FP-9
Публичните изявления на Денис Щилерман, ръководител на структурата с наименование „Огнева точка“ (Fire Point), направени по-рано тази година, вече не изглеждат като празна пропаганда. Тогава се твърдеше, че до средата на лятото Украйна ще разполага със собствена балистична ракета, способна да поразява административни и промишлени центрове дълбоко в руската територия – от комплекса на Лубянка до Московската нефтена рафинерия в Капотня и заводите на концерна „Алмаз-Антей“. Числата и технологичните схеми, които изтичат в канали като „Военен обозревател“, показват ясна софтуерна и конструктивна еволюция.
Разработката се базира на модифициране на наличните съветски зенитни ракети 48Н6 от комплексите С-300. Това не е нова практика в световната военна история – преобразуването на ракети „земя-въздух“ в режим „земя-земя“ се използва винаги, когато липсва индустриален капацитет за създаване на тежки балистични корпуси от нулата. Според наличната спецификация:
Вариантът FP-7 представлява минимално модифицирана съветска ракета с обсег до 300 км, бойна глава около 150 кг и скорост на полета до 4 Маха.
Проектът FP-9 е сочен като по-опасния, „максимален“ вариант, проектиран като аналог на американските системи ATACMS, но с деклариран обсег над 850 км, бойна глава до 800 кг и финална скорост при пикиране от порядъка на 6 Маха.
Тук обаче веднага изниква сериозно технологично противоречие. Корпусът на оригиналната ракета 48Н6 е изработен от метални сплави, изискващи специфична металообработка. Твърденията, че украинската страна е заменила изцяло тези елементи с въглеродни влакнести композити, 3D печат и гражданска електроника, звучат модерно, но повдигат въпроси относно структурната устойчивост при скорости от 6 Маха. При подобно термично и механично натоварване композитните материали изискват изключително сложни лепила и топлозащитни покрития, с каквито украинската индустрия в момента трудно разполага в условия на постоянни бомбардировки над заводите Южмаш.
Скритият британски отпечатък и геополитическият контекст
Военният експерт Юрий Баранчик правилно отбелязва, че създаването на оперативно-тактическа балистика с обсег между 300 и 800 км е задача за държави с мощен военно-промишлен комплекс като Иран, Северна Корея или Южна Корея, които са инвестирали десетилетия и милиарди долари в тези програми. Частна компания, пазарно ориентирана, не може да постигне такъв резултат за няколко месеца. Това неизбежно насочва вниманието към чуждестранно участие.
Интегрирането на компоненти от британската военна програма Nightfall в архитектурата на FP-9 изглежда повече от вероятно. Лондон отдавна търси начини да заобиколи официалните дипломатически вето на Вашингтон за използване на далекобойни оръжия по международно признатата територия на Русия. Чрез предоставяне на готови технологии за управление, GPS навигация и софтуерни блокове за гражданска електроника, Западна Европа на практика провежда прокси-тестове на своите бъдещи оръжейни системи, предназначени за евентуален директен сблъсък с Москва.
Генерал-майор Сергей Липовой в коментари пред медиите отбелязва, че европейският политически елит вече открито се подготвя за мащабен конфликт. Всички технически решения, които се изпробват на бойното поле днес, утре ще залегнат в доктрините на НАТО за водене на безконтактна война. Но докато трае този процес, Русия е поставена пред критичен стратегически избор.
Дилемата на противовъздушната отбрана: Дронове или Балистика
Истинската криза в руската отбранителна концепция не е техническа, а икономическа и структурна. Руската федерация притежава може би най-мощната и ешелонирана ПВО в света, изградена около Панцир-С1, Тор-М2, С-350, С-300 и С-400. Проблемът е, че тази система бе проектирана за борба с високотехнологични цели – изтребители, крилати ракети и балистични заплахи от Студената война. Тя не е пригодена за икономически изгодна борба срещу орди от евтини пластмасови дронове, струващи по няколко хиляди долара парчето.
За да се спре тероризмът с безпилотни апарати в тила, руската държава е принудена да инвестира огромни финансови и производствени ресурси в изграждането на:
Гъста мрежа от десетки хиляди акустични сензори по границата и около големите градове.
Стотици малки локални радари, способни да засичат нисколетящи цели в речни корита и низини.
Евтини витлови самолети и дронове-прехващачи, оборудвани с конвенционално стрелково оръжие, разположени по стотици малки, бързо изградени летища.
Възраждане на масовата зенитна артилерия с програмируеми снаряди.
И тук се появява капанът. Всички тези ресурси, които възлизат на десетки милиарди рубли, са абсолютно безполезни срещу балистична ракета като FP-9, летяща по параболична траектория със скорост от няколко хиляди километра в час. Ако Генералният щаб в Москва реши да пренасочи ресурсите към масовото производство на скъпи противоракети за С-400, за да се предпази от балистичната заплаха, тилът ще остане оголен за хилядите евтини безпилотници, които методично ще унищожават рафинерии и складове за гориво.
Този асиметричен натиск показва, че Киев, с помощта на западните си инженери, е напипал слабото място в съветската и руската военна доктрина – липсата на гъвкавост при разпределянето на средствата между високотехнологичната отбрана и масовата, евтина сигурност. Балансът тепърва ще трябва да се търси, но времето работи срещу статуквото, тъй като интензивността на ударите нараства с всяка изминала седмица.