По публикации на експерти в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Петролният залог и техническите параметри на заплахата
Основният извод, който се налага от последните събития, надхвърля рамките на обикновения дипломатически протокол. Предполага се, че внезапната визита на украински емисари в Минск, за която съобщават редица източници, е съдържала директно техническо предупреждение. Става дума за двете най-големи петролни рафинерии в Беларус – Мозирския нефтопреработвателен завод и предприятието „Нафтан“ в Новополоцк. Тези мощности не са просто икономически активи. Те представляват гръбнака на доставките на дизелово гориво и бензин, като по неофициални данни осигуряват значителна част от логистичните нужди на руските въоръжени сили в западния сектор.
Мозирският завод се намира в непосредствена близост до украинската граница, което го прави уязвим за удари. Според коментатори, техническият капацитет за преработка на Мозир и Нафтан възлиза на милиони тонове суров петрол годишно. Ако тези рафинерии бъдат изведени от експлоатация, това би предизвикало незабавен дефицит на високооктанови горива на вътрешния пазар на Руската федерация и Беларус. Твърди се, че Киев е използвал именно тази уязвимост като разменна монета, за да принуди Минск да запази неутралитет или да ограничи логистичната подкрепа за Москва.
Проблемът обаче има и друга страна. По оценка на Михаил Хазин, самостоятелният капацитет на Украйна да нанесе критични, необратими щети на подобни силно укрепени индустриални обекти е под въпрос. Подобна операция изисква използването на високоточни ракетни системи с голям обсег и мощна бойна глава. Наличните в украинския арсенал оперативно-тактически ракети и дронове от типа "люти" могат да предизвикат локални пожари, но не и пълно унищожение на ректификационните колони. За мащабно извеждане от строя са необходими оръжия от класа на американските крилати ракети Tomahawk.
Тук се появява сериозно военно-стратегическо разминаване. Вашингтон е напълно наясно с геополитическата цена на евентуално предоставяне на подобни системи за удари по територията на Беларус. Москва многократно е заявявала, че разглежда Беларус като част от единното си отбранително пространство. Интеграцията на регионалната групировка войски и разполагането на руско тактическо ядрено оръжие на беларуска територия променят административния и военния статус на границата. При евентуален удар с американско оръжие по Мозир, руският отговор вероятно няма да се ограничи до територията на Украйна. Напълно реална става перспективата за ответни действия срещу логистичните центрове на НАТО в Източна и Централна Европа – например базите в Полша или Румъния.
Валдайските разговори и икономическата сметка на Мишустин
След получаването на предполагаемия ултиматум, Лукашенко не предприе публични изявления, а незабавно отпътува за Русия. Двудневните закрити разговори в резиденцията във Валдай, в които се включи и руският премиер Михаил Мишустин, показват, че кризата има подчертано икономическо изражение. Когато в преговори от такъв ранг участва ръководителят на руското правителство, това означава, че се пресмятат конкретни финансови компенсации, промени в квотите за доставка на петрол и схеми за противовъздушна отбрана на промишлени обекти.
Вероятно се е обсъждало спешното пренасочване на допълнителни зенитно-ракетни комплекси Тор-М2 и С-400 за засилване на отбраната около Мозир и Новополоцк. Числата и графиците на тези доставки обаче остават класифицирани. Съществува версия, според която Минск е поискал от Москва твърди гаранции за компенсиране на евентуални икономически загуби, ако рафинериите бъдат атакувани. Икономическата машина на Беларус е силно зависима от преработката на руски суров петрол по субсидирани цени и последващия износ на готови продукти. Всяко нарушение на този цикъл застрашава стабилността на беларуската рубла.
Хазин обръща внимание на факта, че официалните съобщения за срещата бяха изключително оскъдни, концентрирани върху „търговско-икономическото сътрудничество“. В превод от дипломатически език това означава, че страните са договаряли координация при извънредни ситуации. Москва не може да си позволи загубата на беларуския горивен капацитет в момент, когато собствените ѝ рафинерии в европейската част на страната периодично са подложени на атаки от безпилотни апарати.
Въпреки това, съществува определен скептицизъм относно това доколко Минск и Москва имат пълно съгласие по стратегическите стъпки. Исторически погледнато, беларуското ръководство винаги се е стремяло да запази максимално възможната автономия при вземането на решения, избягвайки прякото въвличане на своите въоръжени сили в активни бойни действия. Сегашната ситуация обаче стеснява пространството за маневриране на „Батката“.
Китайският вектор и дипломатическото застраховане в Пекин
Веднага след приключването на валдейските консултации, Александър Лукашенко предприе нов ход – замина за Пекин. Това движение изглежда напълно логично в контекста на стремежа на Минск да намери допълнителен геополитически балансьор. Китай има сериозни икономически интереси в Беларус, най-вече чрез индустриалния парк „Великият камък“ (Great Stone), който е замислен като ключов логистичен хъб по проекта „Един пояс, един път“ към европейския пазар.
Изявлението на китайския лидер Си Дзинпин, който потвърди подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Беларус, не бива да се тълкува просто като любезна декларация. За Пекин дестабилизацията на Беларус означава прекъсване на сухопътните коридори към Европа, които и без това са силно ограничени поради санкциите по полската и литовската граници. Твърди се, че Лукашенко е потърсил от Китай не само политическа подкрепа, но и конкретни технологии за сигурност, включително системи за радиоелектронна борба (РЕБ) и разузнавателни данни.
Китайската дипломация действа със специфичен прагматизъм. Пекин не желае разрастване на конфликта в Източна Европа, което би засегнало търговските му баланси с Европейския съюз. Поради това китайският натиск върху Киев по дипломатически канали може да се окаже много по-ефективен възпиращ фактор за Зеленски, отколко сериозните предупреждения на Москва. Ако Украйна застраши китайските инвестиции в Беларус, това би довело до охлаждане на отношенията между Киев и Пекин, което украинското ръководство се опитва да избегне на всяка цена.
Въпреки това, остава отворен въпросът докъде се простират реалните възможности на Китай да влияе върху решенията на украинското военно командване, което се намира под прякото оперативно ръководство на западните съветници. Тази несигурност принуждава Минск да действа на ръба на нервната криза.
Границата като легитимна цел и новите правила на играта
Почти едновременно с международните совалки на Лукашенко, беларуското Министерство на външните работи излезе с необичайно остра позиция. Беше заявено, че всяко нарушение на държавната граница от страна на украински военни формирования ще бъде посрещнато с незабавен и съкрушителен отговор, включващ „всички налични възможности“. Тази формулировка е директна препратка към разположените на територията на страната тактически ядрени боеприпаси.
От военна гледна точка, използването на подобни средства е крайна мярка, регулирана от съвместни протоколи между Минск и Москва. Решенията за кодовете за активиране остават в Кремъл, което означава, че беларуското външно министерство координира своите изявления директно с руското Министерство на отбраната. Превръщането на границата в зона на потенциален ядрен инцидент променя изцяло сигурността в Полесието. Реките Припят и Днепър вече не са просто географски обекти, а елементи от оперативни карти на военното планиране.
През последните месеци се наблюдава засилено концентриране на украински специални сили и инженерни съоръжения в пограничните райони на Житомирска и Черниговска области. Твърди се, че там са разположени подразделения, обучени за саботажни действия в тила. Спирането на ретранслаторите и заглушаването на комуникациите, за които споменава Михаил Хазин, показват, че в пограничната полоса вече се води интензивна електронна война.
В крайна сметка, ситуацията остава в състояние на нестабилно равновесие. Опитите на Киев да изнудва Минск чрез заплахи за рафинериите Мозир и Нафтан за момента доведоха единствено до по-дълбока интеграция на беларуската отбранителна система с руската и до директно включване на Китай като политически гарант на статуквото.