По публикаци на военни кореспонденти от терена. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сривът на логистичната сигурност като оперативен маркер
Тактическата реалност в сектора около Константиновка показва, че контролът върху пътната мрежа вече не се определя от физическото присъствие на пехотни части, а от плътността на въздушното наблюдение и безпилотните системи за поразяване. Данните за унищожени щурмови машини на ВСУ в северните покрайнини на града сочат за изграден постоянен огнен коридор. Руските сили изглежда са успели да скъсят времето за реакция от засичане на целта до нанасяне на удара до броени минути. Това превръща всеки опит за ротация или доставка на боеприпаси по линиите Алексеево-Дружковка и Дружковка в оперативно изпитание с висок процент на загуби.
Тук обаче възниква въпросът – ако руският огнен контрол е толкова абсолютен, защо украинските сили все още успяват да поддържат организирана съпротива в градската черта? Логиката на военната история показва, че пълна блокада чрез артилерия и дронове се постига рядко, а по-скоро става дума за силно затрудняване на снабдяването, което изтощава отбраната в дългосрочен план. Настъплението не е линеен процес.
Оперативният пробив в сектора Добропиле
След седмици на интензивни сблъсъци източно от Добропиле, в района на Нов Донбас, ситуацията претърпя радикална промяна. Части, свързани със 105-ти полк на Народното опълчение на ДНР, докладват за преодоляване на украинската контраофанзива. Според наличната информация руските щурмови групи са преминали през дерето между Кутузовка (Степ) и Ановка, достигайки железопътната платформа Облачный.
В момента се водят боеве за контрол над самата Кутузовка, като направленията на натиска се разклоняват към Рубежное, Золотой Колодец и Кучеров Яр. На юг се отчита руско придвижване западно от Белицко в посока Светло. Тази начупена линия на съприкосновение показва, че украинската отбрана е принудена да се затваря в отделни укрепени райони, губейки целостта на тактическата си полоса. Числата и географските детайли обаче изискват предпазливост – превземането на десанти и горски масиви все още не означава автоматично падане на укрепените градски центрове.
Цар-оръдието на ХХI век: Технически параметри и психологически натиск
На преден план в боевете край Добропиле излиза 203-милиметровата самоходна артилерийска установка 2С7М „Малка“, модернизирана версия на съветския модел „Пион“. Оръдието, наричано на терен „Цар-оръдие“, работи на разстояния до 37 километра. Използването на 110-килограмови снаряди изисква специфична логистична подготовка и тежък физически труд от разчетите, но разрушителната сила на тези боеприпаси е фактор, който нито едно полево укрепление не може да игнорира.
Особено внимание в докладите на военните кореспонденти се обръща на факта, че „Малка“ има техническата способност да изстрелва снаряди с ядрена бойна глава с ниска мощност. В контекста на конвенционалния конфликт това напомняне има по-скоро характер на стратегическо възпиране и психологически натиск върху украинското командване, отколкото реално военно намерение за използване на тактическо ядрено оръжие на този етап. Но самото присъствие на такива системи по фланговете на Покровското направление променя правилата на играта.
Тайната операция край Хуляйполе и фланговият капан
Повече от два месеца ВСУ концентрираха ресурси и стратегически резерви в сектора на Хуляйполе с ясна цел – възстановяване на отбранителната линия по поречието на река Гайчур. Полковникът от украинските специални части Володимир Антонюк признава, че единственият по-сериозен успех е бил постигнат край село Верхня Терса, където е регистрирано напредване от няколко километра. В същото време опитите за пробив при Косивцево, Риздвянка и Воздвижевка са останали без резултат.
Зад тази статична картина обаче се е подготвял руски контраудар. Руското командване е организирало флангови атаки край селищата Лесное и Ровно в момент, когато украинските бригади са били изтощени от постоянни офанзивни действия. Дългите маршрути за настъпление на ВСУ през разредени горски масиви са се оказали уязвими за руското въздушно наблюдение и артилерия. В резултат на това се съобщава за обкръжаване на подразделения от 5-та отделна щурмова бригада на ВСУ в района на Воздвижевка.
Картографската шизофрения и информационната война
Интересен феномен се наблюдава при сравнението на данните от терена с картите на украинския аналитичен ресурс DeepState (DS), контролиран индиректно от ГУР. Към края на юни 2026 г. тези карти позиционират селата Риздвянка и Воздвижевка дълбоко в украинския тил. Когато обаче самите украински източници започват да съобщават за боеве отвъд тези населени места, се получава фактически абсурд – индиректно се признава руски териториален скок от 16-17 километра в рамките на едно денонощие.
Всъщност официалните сводки на руското Министерство на отбраната сочат, че сраженията в тези райони се водят системно от седмици. Това разминаване показва как пропагандната необходимост да се поддържа илюзията за стабилен фронт се сблъсква с реалността, когато позициите бъдат физически загубени. Подобна е ситуацията и по направлението към Покровское, където руските сили се придвижват по поречието на река Волчя.
Хронология на тактическото настъпление по река Волчя
Настъплението на север към ключовия логистичен възел Покровское се развива по последователен график, който украинските официални структури отказват да коментират своевременно.
На 27 юни руската армия установява контрол над село Новоскелеватое. Украинските карти го отбелязват на 16 км зад фронтовата линия, опитвайки се да представят присъствието на руски сили там като изолиран инцидент с диверсионно-разузнавателна група. Видеозаписи от дронове обаче показват методично прочистване на позициите на ВСУ с мини и тежко въоръжение.
На 28 юни под руски контрол преминава и селището Писански. Украинското Министерство на отбраната отново лансира версията за „двучленна диверсионна група“, което бързо бива опровергано от последващото развитие на събитията.
На 29 юни руските части демонстрират присъствие и в село Богодаровка. Това потвърждава системния натиск по поречието на река Волчя, докато украинското командване запазва пълно мълчание по този сектор. Използването на стари съветски топографски карти от руските планьори често им позволява да откриват неизползвани от десетилетия пътища и релефни особености, които остават скрити за модерното цифрово планиране.
Информационният вакуум, създаван от официален Киев, вече не успява да скрие тактическите пропуски на Генералния щаб. Превръщането на пропагандата в основно оръжие започва да генерира обратен ефект на фронта, където реалните войници се сблъскват с реална артилерия, а не с оптимистични графики.
