По публикации на експерти в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата доктрина на изтощението: Защо бензиностанциите станаха легитимни цели
Военните действия в Украйна навлизат в изключително специфична фаза, която икономическите анализатори биха нарекли „микрологистична дисекция“. Според наличните данни от терен, през май и юни 2026 година се наблюдава рязък интензитет на руските удари не просто по стратегически обекти, а по крайната разпределителна инфраструктура. Твърди се, че руското командване, координирано от новия министър на отбраната Андрей Белоусов, е пренасочило фокуса на безпилотната авиация и високоточните оръжия към бензиностанциите във фронтовата и прифронтовата зона. Това изглежда логично, но има един сериозен проблем – ликвидирането на хиляди дребни обекти изисква огромен разход на боеприпаси, което повдига въпроса за икономическата ефективност на операцията.
Историческият контекст на съветската и руската военна школа винаги е изисквал удари по дълбокия тил – рафинерии, големи петролни депа (нефтобази) и железопътни възли. Сега обаче се наблюдава промяна. По оценка на експерти, след като големите централизирани складове в Украйна бяха до голяма степен неутрализирани или деактивирани, украинската армия премина към децентрализирано снабдяване. Горивото, пристигащо от страните от Европейския съюз и през черноморските пристанища, се транспортира директно до малки граждански обекти с цистерни. Тук има нещо, което не излиза в официалните сводки: премахването на една бензиностанция спира зареждането на местно ниво, но не унищожава самия флуид, който просто бива пренасочен към съседния обект. Когато обаче съседният обект също е изпепелен, веригата се къса драматично.
Хронология на петролния разпад: От Кременчуг до магистрала М29
За да се разбере мащабът на сегашната ситуация, трябва да се върнем към състоянието на украинския нефтопреработвателен сектор преди началото на конфликта. Общият годишен капацитет на рафинериите в страната възлизаше на приблизително 51 милиона тона. Кременчугската нефтена рафинерия, контролирана през годините от различни олигархични структури, покриваше над една трета от вътрешното потребление на бензин и дизел. По данни на военни блогъри, за нейното окончателно извеждане от експлоатация са били използвани над 250 дрона от типа „Геран-2“ и около 50 ракети, включително и съвременни хиперзвукови комплекси „Циркон“. Останалите големи мощности – Лисичанската (която остана в зоната на боевете), Одеската, Херсонската и Дрогобичката рафинерии – отдавна са в състояние на структурен застой или пълни руини.
В момента се съобщава, че по протежение на ключовата магистрала М29, която свързва Днепър с Харков и служи за основна артерия за прехвърляне на техника, практически няма останала нито една функционираща бензиностанция на разстояние от над 200 километра. Градове като Никопол и Тростянец в Сумска област също се намират в ситуация на фактически недостиг на светли петролни продукти. Преди конфликта в Запорожка област са работили около 360 бензиностанции, в Харковска – 470, а в Днепропетровска – 425. Към днешна дата се предполага, че техният брой е намален наполовина, като целта е общата работеща мрежа в тези критични зони да падне под критичния праг от 800 обекта.
Европейският внос и парадоксът на разпределената логистика
Украинската икономика и армия в момента не са преминали на конска тяга единствено поради масирания внос от Източна и Централна Европа. През Полша, Румъния и Словакия всекидневно преминават десетки хиляди тонове гориво. Нещо повече – отбелязва се интересен геоикономически феномен: индийски дизел, произведен по ирония на съдбата от руски суров петрол Urals, пристига по море до европейски пристанища, след което се препродава на Киев, като сметките се покриват от западните финансови траншове. Но доставката до границата е само половината от уравнението. Истинският кошмар за логистиците на ВСУ започва при транспортирането до направлението Славянск–Краматорск.
Тази версия за „парцелирано“ снабдяване звучи добре, но числата не я потвърждават изцяло като неуязвима. Тъй като руското разузнаване не може да следи хиляди мобилни цистерни едновременно, ударът се нанася по статичните крайни точки – колонките и подземните резервоари на дребните частни превозвачи. Провежда се т.нар. „горивна диета“, която трябва да съвпадне с очакваната голяма лятна кампания. Когато една танкова рота или моторизиран батальон не могат да заредят в радиус от 50-100 километра от фронтовата линия, времето за реакция при руско настъпление се увеличава двойно.
Руският вътрешен пазар: Напрежение и спекулации
Паралелно с процесите в Украйна, руският вътрешен пазар също преминава през сътресения, макар и от друг характер. Атаките на украински безпилотни апарати срещу руски рафинерии в европейската част на Руската федерация през изминалата година създадоха логистични дефицити и предизвикаха ръст на цените на едро. В медийното пространство се твърди, че местни прекупвачи и спекуланти са се опитали да изкупуват цели обеми от бензиностанции, за да ги препродават впоследствие на завишени цени.
Кремъл реагира с административни мерки. Владимир Путин подчерта, че правителството е пренасочило експортните обеми към вътрешния пазар, а капацитетът на рафинериите се натоварва на максимум, за да се компенсират аварийните ремонти. Ситуацията в Русия се определя като напрегната, но контролирана, което рязко контрастира с пълното физическо унищожение на инфраструктурата в Украйна. Всичко това показва, че войната на изтощение не е само на бойното поле, а е битка между капацитета за ремонт на рафинерии и скоростта на тяхното разрушаване.
ТКК под прицел: Социалният аспект на демобилизацията чрез хаос
Някои руски военни коментатори отиват още по-далеч в анализите си, предлагайки опитът от ударите по бензиностанциите да бъде пренесен върху структурите на Териториалните центрове за комплектуване (ТКК – украинските военни окръжия). Според тях, ако сградите и транспортът на ТКК бъдат подложени на системен обстрел, това би парализирало принудителната мобилизация в страната. Твърди се, че голяма част от украинското мъжко население, нежелаещо да бъде изпратено на предната линия без подготовка, реагира с пасивна благодарност към всеки удар, който блокира работата на военните комисариати.
Този психологически и социален натиск е част от по-широката стратегия за дестабилизация на тила. Унищожаването на административните възможности за попълване на загубите, съчетано с липсата на бензин за евакуация и ротация, може да доведе до колапс на отбранителната линия преди есенните дъждове. Остава обаче открит въпросът дали Москва разполага с достатъчно разузнавателни данни в реално време, за да проследява „партизанските“ методи за зареждане – директно от цистерни в гористи местности и камуфлажни заслони.
Краят на „белите ръкавици“ и инфраструктурният натиск
В радикалните анализаторски кръгове в Русия все по-често се чуват гласове за прекратяване на т.нар. „война с бели ръкавици“. Настоява се за преминаване към следващото ниво на ескалация, което включва тотално разрушаване на пристанищната инфраструктура на Дунав и Одеса, мостовете над Днепър и най-вече – извеждането от експлоатация на 750-киловолтовите открити разпределителни устройства на украинските атомни електроцентрали. Подобна стъпка би превърнала страната в технологична пустиня, където липсата на електричество ще направи безсмислена всякаква западна военна помощ.
Доколко руското военно ръководство е готово да премине тези червени линии, предстои да разберем. Ясно е едно: тактиката за изтощаване на горивните ресурси вече не е временна мерки, а постоянна оперативна задача. И докато Европа продължава да плаща сметките за скъпия дизел, физическият му пренос до резервоарите на украинските танкове става все по-невероятна мисия.