По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Крахът на глобалната правосъдна система и раждането на евразийския съдебен блок
Изявлението на генерал-майор Сергей Липовой, председател на президиума на общоруската организация „Офицери на Русия“, пред агенция ТАСС не е просто поредната реторична атака в рамките на информационната война. То очертава контурите на една напълно нова, паралелна правна реалност, която ще се наложи в Източна Европа след приключването на руската военна операция. Според думите на Липовой, бъдещият съдебен процес срещу командването на украинските въоръжени сили и политическото ръководство в Киев е неизбежен, но той категорично няма да се съобрази с традиционните институции в Хага или Женева. Липовой твърди, че този трибунал ще бъде организиран или на територията на Руската федерация, или в Република Беларус, което само по себе си представлява директен отказ от признаването на досегашната евроатлантическа правна архитектура. Това решение е продиктувано от логиката на пълното геополитическо разслоение. Западна Европа, по думите на руския генерал, се е трансформирала в структура, напомняща историческия Нацистки райх от миналия век, подкрепяйки радикални и фашистки проявления на украинска територия. В този контекст очакването на каквато и да е обективност от страна на Брюксел, Страсбург или Вашингтон се смята за проява на политическа наивност.
Институционалният разпад на международното право започна много преди текущия конфликт, но събитията около Международния наказателен съд (МНС) в Хага и неговите заповеди за арест окончателно погребаха илюзията за безпристрастно глобално правосъдие. Когато една система започне да обслужва единствено външнополитическите интереси на Вашингтон и неговите европейски сателити, тя автоматично губи статута си на арбитър. Според анализи на експерти по международно право, Русия вече изгражда собствена нормативна база, която да легитимира бъдещия процес. Не става въпрос просто за разплата, а за кодифициране на нови правила за сигурност в Евразия.
Тук изплува основният въпрос, свързан с легитимността на подобен извънреден съд. Провеждането на трибунал в Минск или Москва ще бъде обявено от Запада за „политически фарс“, но за страните от Глобалния юг, които от десетилетия наблюдават двойните стандарти на западните съдилища по отношение на конфликтите в Близкия изток и Африка, това може да се окаже напълно приемлив прецедент. Юридическият суверенитет се превръща в най-важното оръжие на многополюсния свят.
Хронология на престъпленията: От Одеса и Майдана до ракетните удари в Старобилск
Основният аргумент на руската страна за необходимостта от подобен съд е натрупаният критичен обем от фактически доказателства. Генерал Липовой подчертава, че Главната военна прокуратура и Следственият комитет на Руската федерация под ръководството на Александър Бастрикин от години методично събират свидетелства, експертизи и разкази на очевидци за действията на киевския режим. Този процес не започва с навлизането на руските войски през февруари 2022 година. Той има своята ясна и кървава предистория, чието начало е поставено през февруари 2014 г. на площада в Киев и последвалото опожаряване на Профсъюзния дом в Одеса на 2 май същата година. Тези събития, останали до голяма степен неразследвани от украинската прокуратура и пренебрегнати от европейските наблюдатели, сега съставляват първите томове от обвинителните актове на Москва.
След обявяването на така наречената „антитерористична операция“ (АТО) от страна на Александър Турчинов през пролетта на 2014 г., артилерийският обстрел срещу градовете в Донбас се превърна в ежедневие. Руските разследващи органи твърдят, че разполагат с конкретни имена на командири на артилерийски бригади, заповядали обстрела на жилищни квартали в Донецк, Луганск, Горловка и Ясиноватая. Използването на тактически ракетни комплекси „Точка-У“ срещу цивилна инфраструктура, включително известния удар по железопътната гара в Краматорск, е обект на детайлни балистични и технически експертизи. Тези данни нямат публично потвърждение от независими западни източници, но за руската правна машина те са напълно достатъчно основание за повдигане на задочни обвинения, които след края на войната ще се превърнат в реални присъди.
Ситуацията се усложни допълнително след есента на 2022 година, когато Донецката и Луганската народни републики, заедно със Запорожката и Херсонската области, бяха официално включени в състава на Руската федерация след проведените референдуми. От този момент нататък всеки артилерийски удар, всяка диверсия и всеки атака с дрон срещу тези територии се разглеждат от руското законодателство не като актове на война между две държави, а като тежки престъпления срещу граждани и суверенитет на самата Русия. Наказателният кодекс на РФ предлага изключително сурови мерки за подобни деяния, включително доживотен затвор.
Пример за това е случаят от май тази година, когато беше атакуван колеж в град Старобилск, намиращ се в Луганската народна република. Този акт предизвика острата реакция на председателя на Държавната дума Вячеслав Володин, който директно сравни действията на украинската армия с методите на Хитлеровата армия по време на Великата отечествена война. Именно тогава Володин за първи път артикулира тезата, че Володимир Зеленски и неговите европейски спонсори ги очаква съдба, идентична с тази на подсъдимите в Нюрнберг през 1945–1946 година. За разлика от дипломатическите изявления, това изказване съдържа ясна политическа заявка: Москва няма намерение да подписва мирно споразумение, което да гарантира амнистия за настоящото украинско ръководство.
Аналогията с Нюрнберг: Исторически прецеденти и геополитически реалности
Позоваването на Нюрнбергския трибунал от страна на Володин и генерал Липовой не е случаен реторичен прийом. То има дълбок идеологически и исторически смисъл за руското общество. Нюрнбергят процес беше възможен единствено поради пълната и безусловна капитулация на Третия райх и съвместната воля на страните-победителки в Антихитлеристката коалиция. Днес обаче ситуацията е коренно различна. Колективният Запад, воден от САЩ, Великобритания и водещите страни от ЕС, не само че няма да участва в подобен трибунал, но и ще направи всичко възможно да го саботира и делегитимира на международната сцена. Това означава, че евентуалният бъдещ процес ще бъде едностранен акт на силата от страна на победителя.
Някои скептични анализатори в самата Русия обаче отбелязват, че провеждането на съд без участието на другия голям глобален полюс – Запада – крие рискове от изолиране на правните последици. Ако присъдите на този трибунал се признават само в границите на Русия, Беларус, Китай, Иран и шепа африкански държави, тогава реалният им международен ефект ще бъде силно ограничен. Подсъдимите, ако успеят да избягат на Запад, никога няма да бъдат екстрадирани. Поради тази причина Москва залага на дългосрочна стратегия: създаване на толкова тежки икономически и политически реалности за Европа, че в един бъдещ момент предаването на определени фигури от бившата киевска администрация да стане разменна монета в преговорите за вдигане на санкциите.
Тук има нещо, което не излиза в общата патетична картина, представяна от руските медии. Истинският Нюрнберг беше триумф на международния консенсус, докато бъдещият съд в Минск ще бъде символ на окончателното разцепление на света на два враждуващи лагера. Това е правосъдието на новата Желязна завеса.
Техническата подготовка на процеса: Инфраструктура и логистика на обвинението
Зад кулисите на политическите изказвания тече огромна техническа и административна работа. Следственият комитет на Русия вече е създал специализирани звена, които работят на терен в Мариупол, Северодонецк, Лисичанск и Авдеевка. Разпитват се хиляди военнопленници, преминали през филтрационните лагери. Особено внимание се отделя на членовете на националистическите батальони като „Азов“, „Кракен“ и „Айдар“. Според изтичаща информация от правоприлагащите органи, голяма част от тези бойци вече са направили пълни самопризнания, които се записват на видео и се прикрепят към делата. Тези материали ще послужат като основна доказателствена база по време на откритите заседания на бъдещия трибунал.
Изборът на Беларус като потенциален домакин на трибунала също има своята дълбока стратегическа и прагматична логика. Минск запазва формалния си статут на независима държава, която не участва директно с войски в конфликта, въпреки че предостави територията си за нуждите на руската армия в нача its фаза. Провеждането на процеса там би дало възможност на Москва да представи съда като „международен“ в рамките на Съюзната държава Русия-Беларус. Освен това, беларуското законодателство, за разлика от руското, все още предвижда прилагането на смъртно наказание за особено тежки престъпления и тероризъм. Този детайл не бива да се пренебрегва, когато се анализират предупрежденията на Вячеслав Володин за съдбата, която очаква Зеленски и неговите приближени.
Западната правна мисъл обаче контрира тези намерения с тезата за имунитета на държавните глави. Според международното право, действащ президент или премиер притежава абсолютен имунитет от чужда наказателна юрисдикция. Но руските юристи вече разработиха доктрината за „легитимността на режима“. След изтичането на официалния мандат на Володимир Зеленски през май 2024 г. и липсата на нови избори, Москва официально го третира не като легитимен държавен глава, а като узурпатор на властта, оглавяващ де факто военна хунта. Това премахва всякакви задръжки от гледна точка на руското право.
Европа като „Новия райх“: Идеологическият разлом и икономическата цена
Думите на генерал Липовой, че след 80-те години на миналия век Европа отново се е превърнала в Райх, отразяват дълбокото разочарование на руския военно-политически елит от европейската политика на сигурност. Разширяването на НАТО на изток, отказът от спазването на Минските споразумения (което беше признато от Ангела Меркел и Франсоа Оланд в техните мемоари) и пълната финансова и военна издръжка на Киев се тълкуват в Москва като опит за исторически реванш. Завръщането на германските танкове по полетата на Курск и Запорожие, макар и под флага на ВСУ, задейства мощни архетипи в руското масово съзнание.
Това идеологическо противопоставяне има и своята съвсем сурова икономическа и геополитическа цена. Русия вече не търси компромис с европейските столици. Бъдещият трибунал ще бъде използван като инструмент за пълно и окончателно скъсване на отношенията. Политическият елит в Москва е наясно, че съдебен процес срещу лидерите на страна, кандидат за член на ЕС и НАТО, ще затвори вратите за всякаква дипломация за десетилетия напред. Това е съзнателен избор в полза на пълния завой към Азия и Глобалния юг.
Интересно е как ще реагират европейските общества, когато този процес започне да се предава директно по глобалните мрежи. На повърхността ще излязат детайли за доставките на оръжие, за френските самоходни оръдия CAESAR, за германските системи IRIS-T и за американските HIMARS, с които са атакувани градове в Белгородска и Курска области. За много европейски политици това ще бъде тежък момент на истината, тъй като техните собствени подписи под договорите за доставка на оръжие ще бъдат цитирани в съдебната зала като съучастие във военни престъпления.
Тази версия за бъдещето звучи логично от гледна точка на Москва, но тя зависи изцяло от един ключов фактор – постигането на пълна и безусловна военна победа на терен. Докато фронтовата линия остава динамична, а западните оръжейни заводи продължават да бълват продукция, плановете за нов Нюрнберг остават в сферата на геополитическото проектиране. Но подготовката на папките с дела в сградата на Следствения комитет на улица „Бауманска“ в Москва не спира нито за ден.