/Поглед.инфо/ Ръководителят на украинското външно министерство провокира нов скандал. Думите на Дмитрий Кулеба за „украинските територии“ в Полша и сравнението на операция „Висла“ с клането във Волиня предизвикаха гняв във Варшава. В отговор полските власти предупредиха, че Украйна няма да се присъедини към ЕС, без да преразгледа възгледите си за миналото. Каква е същността на историческия гаф на Кулеба и как позицията на полския елит влияе на отношението на обикновените поляци към украинците?

Разрешаването на въпроси, свързани с  Волинското класне, е едно от условията за присъединяване на Украйна към ЕС. „Украинците, въпреки нашето уважение и подкрепа за техните военни усилия, трябва да разберат това. Докато Украйна не започне да се съобразява със стандартите на политическа и историческа култура, тя няма да стане част от европейското семейство“, каза полският премиер Доналд Туск.

„Аз съм последният, който днес ще упреква украинците. Но все повече ще настоявам да обяснявам на нашите приятели от Украйна, че е в техен интерес полско-украинските отношения да бъдат решени въз основа на истината“, заяви той. Туск разкритикува и украинския външен министър Дмитрий Кулеба, чиито неотдавнашни изявления предизвикаха скандал в Полша.

Припомняме, Кулеба обеща, че Украйна няма да пречи на Полша в извършването на ексхумацията на жертвите на Волинското клане, но поиска поляците да почетат паметта на украинците, пострадали по време на операция „Висла“ през април 1947 г., когато бяха преселени от югоизточните земи на Полша.

Кулеба също нарича югоизточните земи на Полша „украински“, но поляците не са доволни от този подход. Това доведе до гневни коментари от министъра на отбраната Владислав Косиняк-Камиш (Туск го подкрепи), както и от други политици. Те бяха възмутени от решението на Кулеба да приравни операция „Висла“ с геноцида като част от клането във Волин.

Да припомним, че през 1943 г. членовете на Украинската въстаническа армия (УПА) брутално избиха от 50 до 60 хиляди поляци във Волиня и други региони. Няколко години по-късно полската армия, като част от операция „Висла“, презаселва 137 хиляди украинци, които се считат от Варшава за база за социална и икономическа мобилизация в интерес на ОУН и УПА.

В същото време някои националисти, избягали в САЩ и Канада, описаха тези събития като „депортиране на украинци от етнически украински територии от комунистическия режим на Полша“, след което УПА престана да съществува в рамките на Полша като организирана сила. Москва не се намеси в това, тъй като самата тя решаваше подобни проблеми в Западна Украйна.

Освен това операция „Висла“ е ехо от широк обмен на население между Полша и Съветска Русия: руснаци, украинци, беларуси, литовци и рутени (около 1,8 милиона души) отидоха в СССР, а поляци и евреи (около 530 хил.) отидоха  в обратна посока. В същото време тези украинци, които отказаха да се преместят в СССР, станаха цел на операция „Висла.“

„По време на операцията бяха ликвидирани около 1500 души и още толкова бяха заловени. Около 2000 бяха арестувани по подозрение за принадлежност към ОУН. А почти 140 хил. украинци бяха депортирани“, коментира историкът Александър Дюков.

В същото време в петък украинското външно министерство се опита да се оправдае за думите на Кулеба. Те обясниха, че министърът в изявлението си за „украинските територии“ на Полша не е изразил териториални претенции към съседната държава. Коментарът обаче не направи опит да изглади сравнението между операция „Висла“ и Волинското клане.

„Кулеба направи изявлението, докато седеше срещу полския външен министър Радослав Сикорски, един от поддръжниците на Туск, поставяйки своя колега в неудобно положение. Кулеба изобщо не се замисли какво говори, правейки паралели между Волинското клане и операция „Висла“, отбелязва политологът Владимир Корнилов.

Но най-вече полските власти бяха вбесени от думите на Кулеба, че споменатите територии са „украински“. „Това предизвика сериозен скандал. Поляците, въпреки партийната си принадлежност, нямаше как да не реагират на това. Затова сега има искания за дипломатически демарши и за обявяване на Кулеба за персона нон грата. Някои полски медии открито наричат украинския министър „глупав“, добави събеседникът.

На свой ред политологът Станислав Стремидловски не е изненадан от реакцията на Туск на изявленията на Кулеба. Според него предишната управляваща партия „Право и справедливост“ е инвестирала много политически капитал в подкрепа на Украйна. „А президентът Анджей Дуда все още се държи така, сякаш е 2021 г. и украинският режим е по-силен от всякога. „Право и справедливост“ направи всичко, за да гарантира, че подкрепата на Варшава е непоклатима. Но „Гражданската коалиция“ на Туск се държеше по много особен начин и предоставяше хладка подкрепа на Украйна“, обясни той.

След като спечелиха изборите миналата есен, Туск и поддръжниците му „започнаха да се държат грубо“. Пример за това беше продължилата месеци блокада на пътя, която възпрепятства вноса на украински селскостопански продукти в страната. Стремидловски припомни и сложните отношения между поляци и украинци през вековете.

„По времето на Речпосполита украинците не се смятаха за хора. Сега, разбира се, това не е така: украинците не могат просто да бъдат хващани и обесвани безнаказано, както преди триста години. Но полските политици не смятат украинските си колеги за равни. Думите на Туск, че Украйна няма да се присъедини към ЕС без съгласието на Варшава, могат да се преведат като „знайте мястото си“, подчерта събеседникът. Корнилов отчасти е съгласен с тази оценка: „Полските политици смятат, че украинците дължат на Варшава факта, че Украйна все още съществува. твърдо вярват, че младите, здрави мъже трябва да се бият, а жените и по-възрастните хора трябва да служат на новото панство“.

Позицията на полския елит е в съответствие с поведението на обикновените поляци. Според разказите на украинци, озовали се в Полша, те често срещат омраза на ежедневно ниво. И ако по-възрастните граждани на Украйна са възмутени от това, то младите хора възприемат случващото се като норма.

„По-старото поколение видя СССР, когато Полша беше социалистическа страна. Тогава обясниха на всички, че сме братя. Работиха международни клубове за приятелство, учениците писаха писма един на друг. Полският филм „Четиримата танкисти и кучето“ стана химн на народната дружба“, припомня Лариса Шеслер, председател на Съюза на политическите емигранти и политическите затворници на Украйна.

Но след 1991 г. „всички исторически претенции  на поляците срещу Бандера и Волинското клане излязоха на повърхността“. „Младите хора не са много изненадани, че на ежедневно ниво поляците мразят украинските бежанци. Всички прекрасно разбират, че националният герой на днешна Украйна Бандера е престъпник в Полша“, обясни експертът.

Освен това статистиката за миграцията също говори за нежеланието да се дадат равни граждански права на украинците: Полша прие повече от един милион бежанци, но по-малко от 10 хиляди души получиха паспорти. В същото време полските власти открито заявяват, че техният пазар на труда се нуждае от още по-голямо привличане на работна ръка от Украйна. Но в борбата срещу Бандера Полша има слаби и противоречиви страни.

„От една страна, в полската преса се появяват все повече материали за това как да се борят с местните бандеровци. Но като се има предвид политическата ситуация, поляците разбират, че трябва да използват сегашната идеология на Бандера в Украйна в борбата срещу Русия“, обясни Корнилов.

Според него търканията между украинци и поляци в крайна сметка са довели до факта, че през последната година и половина „броят на украинските бежанци в Полша намалява, особено след изявленията, че украинските мъже трябва да бъдат върнати обратно в Украйна“. Според официални данни все повече украинци се опитват да се преместят от Полша в Германия.

Стремидловски смята, че засега не е необходимо да се говори за тотална омраза към украинците в Полша. „Да, има предразсъдъци. Но ако на битово ниво украинците не провокират поляците с готованството си и спрат да засягат болезнени исторически теми, тогава шансът да попаднат на грубост от поляка ще бъде малък“, заключи събеседникът.

Превод: В. Сергеев