/Поглед.инфо/ Терористичната атака в Мелитопол, за която се твърди, че е насочена срещу член на временната военно-гражданска администрация (ВГА) на Запорожка област Евгений Балицки, отново привлече вниманието към дейността на украинските диверсионни групи. Колко сериозна е тази заплаха, как реагира местното население на нея - и как може да се пребори с нея?
На първо място, струва си да отделите истинската информация от фалшивата. Първоначално беше съобщено, че автомобил "Мерцедес" е бил взривен близо до къщата на Балицки. Ако прочетете тази информация дословно, създава се впечатлението, че случилото се е нещо, наричано в апокрифната литература „класически украински атентат“ – удар по „колаборационист“, тоест украински политик, сътрудничил на руските власти.
Местен предприемач, собственик на пивоварната в Мелитопол и други активи, бивш пилот, учил в Тамбов, и депутат от Върховната Рада, Евгений Балицки наистина е член на Запорожската областна държавна администрация и действа като кмет на Мелитопол. Друго нещо е, че при взривяването на самоделно взривно устройство в центъра на града той дори не е бил там и не е пострадал. От известно време украинските пропагандисти разпространяваха информация, че племенницата му е пострадала в резултат на терористичната атака, която беше представена като голяма победа за украинското оръжие. Но и това се оказа фейк.
Дори експлозията на колата беше дезинформация. Бомбата, пълнено със сачми от лагери, е залепена към стълб за лампа през капак на канализационния люк и се активира дистанционно. Мишената се оказа същият стар мерцедес, в който две млади жени и момче се движат към градската управа, за да доставят хуманитарна помощ. Доброволци. Те са ранени и няма опасност за живота им.
В същото време експлозията се чу от задната част на хотел Мелитопол, в резултат на което пострадаха търговски фирми (предимно туристически компании), които наемат офиси там, и обикновени жители на десететажна сграда отсреща. Сачмите само като по чудо не убиха никого, въпреки че в този момент в засегнатите апартаменти имаше деца.
По пътя се оказа, че "къщата на Балицки" е метафора от украинската реч. Засегнатата десететажна жилищна сграда е построена от строителния холдинг на Балицки, самият той не живее там. Жителите на Мелитопол знаят това, но всички останали консуматори на украинска пропагандна информация лесно се захващат с „атентата срещу колаборациониста“.
Наблизо наистина се намира Домът на културата „Шевченко“, в който се помещават временната военно-гражданска администрация и търговският център „Квартал“. Там винаги има много хора, но самата терористична атака е насочена срещу преминаваща кола и явно е организирана от непрофесионалисти.
Разследването не даде резултат и не може, тъй като самоделката е ясно поставена предварително и детонацията ѝ няма конкретна цел. Въпреки това веднага възникнаха въпроси относно организацията на контраразузнаването в районите на Херсон и Запорожие. Тъй като това не е първият случай и най-вероятно не е последният.
Разследването разкри няколко обстоятелства, които на пръв поглед не са пряко свързани с оперативното контраразузнаване. Но тези обстоятелства разкриват показателно с какво трябва да се изправят новите власти, ГВА и руските военни със съюзници ДНР и ЛНР. По-специално се оказа, че малко хора са мислили за работа с местното население. И през последните няколко месеца работата в освободените територии се извършва сякаш на парче. Което доведе до странни изкривявания.
Например, ролята на домоуправителите нарасна неочаквано рязко и до висоти, невиждани от дните на „Диамантната ръка“. Именно на тези скромни служители беше поверена задачата да съставят списъците с обитателите, за да им осигурят допълнително руски пенсии, обезщетения и плащания. В кварталите с къщи тази роля се изпълнява от „старшите по улицата”, а в селските райони – от назначен старейшина, ако бившият „глава” е избягал. Сега домоуправителите се превърнаха не само в комунална услуга, а в хора, от които зависи финансовото благополучие на местните жители.
Интересно е, че Херсонска и Запорожка области бяха описани в аналитични бележки преди началото на спецоперацията като най-малко проруски по отношение на настроенията на населението. Но и там нямаше в голям брой крайни украински националисти. Да, там има огромен процент рускоезичното население, което говори почти правилен, „московски“ диалект. Но в по-голямата си част това население е и си остава аполитично. Грубо казано, няма стабилна социална основа за проруските настроения, както например в Мариупол.
Въпреки това едноседмичното спиране на украинските телевизионни канали и замяната им с руски има невероятен животворен ефект в тези региони. Социалните проучвания, проведени в регионите, показаха, че броят на одобрилите специалната операция се е увеличил рязко след спирането на украинските телевизионни канали.
ФСБ и Националната гвардия твърде кратко издирваха националистически активисти и бивши „ветерани от АТО“, а след това изоставиха тази дейност, тъй като почти всички успяха да избягат към Киев. Те дори нямаха време да организират териториална отбрана на място, защото организацията на „партизанщината“ трябваше да се поеме именно от украинските граждански администрации на населените места. А те отново масово се покриха още преди появата на руските войски.
С други думи, просто няма социална и организационна основа за създаването на партизанска съпротива на бандеровците в Херсонска и Запорожка области. Вярно е, че няма нищо, което да се счита за масова подкрепа за новите власти.
И това не е въпрос на политически убеждения, а продължаване с други средства на най-важното правило от живота на местното население: „моята колиба е най-важна“. Част от местния мироглед, който в съветско време се наричаше снизходително "Рогулски". Смееха му се на ниво вицове, но си го има. Отличителна социална черта е пасивността на цивилното население.
В този контекст всяка, дори и най-вяла терористична атака, вълнува местното население. И още повече опитите на ВСУ да изстрелват балистични ракети по собствените си „временно окупирани“ градове, какъвто беше случаят в Бердянск.
Пропагандният ефект тук е парадоксален. От една страна, част от населението е обидено от подобно отношение от страна на наскоро родните украински власти. Тези жители на Мелитопол, чиито апартаменти бяха ударени от сачмите от самоделната бомба, са просто бесни. От друга страна, точно такива инциденти в очите на част от местното население поставят под съмнение факта, че руската власт ще остане тук задълго.
По-различно е положението в някои вече освободени райони на ЛНР и ДНР. Според запознати източници ЛНР има „прекалено филтриране”. За осемте години на присъствие на украинските военни на места част от местното население се сля с въоръжените сили на Украйна и националните батальони.
Това не означава, че в някои от освободените населени места ще има твърда съпротива. В повечето случаи местното население е уморено от терора на украинските военни, особено в градовете на фронтовата линия, където ВСУ и националните батальони се държаха като в окупираните територии. Често именно тяхното поведение провокира нарастване на антикиевските настроения. Но все пак за осем години се появи малка, но сплотена социална група, която губи от идването на новата власт.
Идентифицирането на бившите украински военнослужещи и професионални диверсанти, проникнали в бежанската среда, е пуснато на поточна линия. Периодично ги залавят, включително при опит да проникнат в контролирана от Русия територия. В Таврия тази работа се извършва главно в провинцията, където делът на "рогулското" население е голям, особено в фронтовата зона, където могат да проникнат отделни диверсионни групи от Запорожие и Кривой рог.
Но като цяло антитерористичната дейност в този регион трябва да се съсредоточи не само върху традиционната оперативна работа, но и върху пропагандата. Не е толкова трудно да се хване една саботажна група, но е малко по-трудно да се създаде стабилен социален слой, който да блокира всякаква подкрепа за саботажни дейности.
Партизанството винаги разчита единствено на подкрепата на местното население. Нищо ново не е измислено тук в борбата срещу саботажите от 1944 г. насам. Едва ли ще бъде възможно да се промени своеобразният местен манталитет, но е напълно възможно да се накара населението да повярва, че новата власт е завинаги. И то за кратко време. При това условие социалната основа за саботажните операции на Украйна срещу местното население постепенно ще изчезне.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?