/Поглед.инфо/ Днес е годишнината от двата украински майдана, които се състояха с разлика от 9 години. На 21 ноември 2004 г. ЦИК на Украйна обяви победата на Виктор Янукович на президентските избори. В нощта на 21 срещу 22 ноември привържениците на победения Виктор Юшченко започнаха безсрочен протест на Крещатик, който завърши с назначаването от Върховния съд на неконституционен трети тур на изборите, в резултат на когото два месеца по-късно, на 23 януари , 2005 г. Юшченко става президент.

На 21 ноември 2013 г. на същото място, на Крещатик, започнаха да се събират привърженици на „европейския избор“ на Украйна, недоволни от факта, че правителството на Николай Азаров реши да отложи подписването на споразумение за асоцииране с Европейския съюз. Точно три месеца по-късно, на 21 февруари 2014 г., президентът Янукович напусна Киев. Властта в столицата (и през следващите няколко дни в цялата страна) премина в ръцете на бунтовниците.

По правило двата майдана са разделени и дори противопоставени един на друг, като се акцентира върху факта, че първият е мирен, а вторият е началото на гражданска война и разпадането на украинската държавност.

Всъщност „мирният“ характер на първия Майдан се обяснява с факта, че киевските власти доброволно се отказаха от използването на сила. Президентът Кучма не се кандидатира на тези избори и не пожела да даде съответните заповеди на правоприлагащите органи. Освен това околните очакваха, че борбата, която надхвърля конституционното поле, ще компрометира и двамата кандидати, което ще позволи на Кучма да запази властта в ръцете си поне още един мандат.

В същото време един от лидерите на Оранжевата революция, който стана министър на транспорта след нейната победа, Евгений Червоненко, веднага след провъзгласяването на Юшченко за президент, заяви, че има на разположение няколкостотин бойци, въоръжени с късоцевни и ловни оръжия, готови да открият огън по служителите на реда в случай на опит за разпръскване на Майдана.

Тези твърдения никога не са били потвърдени или опровергани от никой от лидерите на Майдана, правоприлагащите органи не са проверили тяхната истинност.

Само този последен факт подсказва, че Юшченко е имал какво да крие. Защото ако Червоненко се беше хвалил напразно, най-лесно щеше да е, да се заведе дело за опит за въоръжен преврат по неговите доклади, да се докаже, че няма нищо подобно и да се затвори въпросът.

В допълнение, развитието на събитията на Майдана през 2014 г., където в критичен момент се появиха въоръжени бойци, откриха огън по правоприлагащите органи, което доведе до деморализация на властите и тяхната капитулация пред Майдана, косвено потвърждават изявленията на Червоненко. И накрая, насаме, други хора също казаха, че на Майдана през 2004 г. е имало оръжия и протестиращите са били готови да ги използват.

Така че и двата пуча (2004-2005 г. и 2013-2014 г.) бяха подготвени и извършени по една и съща схема. Просто Янукович, за разлика от Кучма, се опита да използва умерена сила, за да сдържи Майдана.

Това беше именно за възпиране, а не за разпръскване, тъй като както през декември 2013 г., така и през януари-февруари 2014 г. полицейски сили навлизаха няколко пъти в Майдана и извършваха почти пълна чистка, но всеки път в последния момент бяха извиквани обратно от властите.

Така, ако първоначално Кучма сдаде властта без съпротива, то Янукович се опита, като се затвори с полицейски кордони, да изчака Майдана, да изчака протестиращите да се уморят, да започне пролетната полска работа, заради която селяните да напуснат, летните ваканции, които биха лишили студентите от Майдан, и по принцип времето за дачи и ваканции, когато по-голямата част от доброволните и наетите участници няма да стигнат до Майдана.

Предполагаше се, че след това бойците, които се крият зад цивилното население, чиято численост не им позволява да се надяват на ефективна конфронтация с органите на реда без прикритие с жив щит, също ще се разпръснат или ще бъдат разпръснати.

И двете реакции на властите бяха погрешни (и през 2004-2005 г., и през 2013-2014 г.). Всъщност беше невъзможно да се съгласим с Майдана, нито пък да изчакаме. Само бързо насилствено разпръскване и след това дългосрочна информационна работа, насочена към възстановяване на адекватността на наистина мирната част на Майдана, с грубо потискане на всякакви опити за дестабилизиране на ситуацията и наказателно преследване на обществените лидери на Майдана , можеше да направи възможно потушаването на метежа, разчитайки единствено на вътрешни сили.

Подчертавам, че потушаването на Майдана трябваше да се основава именно на вътрешния потенциал.

Досега много украински противници на Майдана смятат, че откритата помощ от Русия можеше да бъде решаващият фактор. Но не е. Опитът на същата Беларус показва, че Русия може да се прикрие от външна агресия, да осигури финансова, политическа, икономическа, дипломатическа, информационна, техническа подкрепа, дори може да изпрати инструктори, но не за силите за сигурност, които по правило си вършат работата много добре, ако получат заповед, а за да се овладее ситуацията в информационното пространство, което във всяка страна, подготвена за Майдан, е завладяно от силите на Майдана, обхватът на информационното влияние на които става напълно ясен едва след началото на преврата.

Русия предостави на правителството на Янукович финансова, икономическа и дипломатическа подкрепа. Янукович не поиска други видове помощ, поне докато не загуби властта.

Напротив, официалните представители на киевските власти до последния ден твърдяха, че въпреки Майдана няма да променят външнополитическата си ориентация и продължават да се стремят към интеграция в ЕС. Те очакваха от Европейския съюз само по-адекватни условия, които не унищожават украинската икономика.

Смазването на Майдана с руска военна сила би било не само неуместно, но и опасно. Виждаме, че дори сега, след осем години гражданска война в Украйна, значителна част от населението, включително и в източните региони, бъркайки режима с родината, защитава нацисткото украинско правителство.

То защитава, въпреки факта, че мнозинството украински граждани признават, че властите са елиминирали върховенството на закона като такова, нарушават конституцията на всяка стъпка, насърчават извънсъдебни репресии срещу своите опоненти и са напълно нацистки по природа.

През 2014 г., когато броят на онези, които вярваха, че Майданът ще доведе до бърза интеграция на страната в ЕС, след което ще дойде райският живот, беше много повече от сега, силовото участие на Русия в потушаването на Майдана щеше да бъде сто процентно потвърждение на желанието на привържениците на „евроинтеграцията“ Москва да въвлече Украйна в новия СССР и да й попречи да се присъедини към европейските ценности, европейските пенсии и други блага на цивилизацията.

Мнозина с право отбелязват, че броят на привържениците на „европейската интеграция“ по време на падането на Янукович не надвишава броя на нейните противници и от това те заключават, че откритата военна подкрепа за Русия би изиграла решаваща роля роля.

Те не отчитат факта, че украинските сили за сигурност, въоръжени само с несмъртоносни средства, се справяха с Майдана по този начин, докато самите власти капитулираха и им наредиха да напуснат Киев.

Но основното дори не е това. Факт е, че във всяка страна, в която се организира Майдан, информационната и идеологическа подготовка на действието се извършва поне десетилетие преди преминаването към активна фаза. Нейната точка е насочена към младите хора, които по правило нямат достатъчно опит, за да сравнят адекватно миналото, в което младите хора не са живели, и красивата картина на безгрижно бъдеще, нарисувана от западните пропагандисти.

На младите хора беше казано, че старите хора „избират лъжичка“ (проведоха акции „скрийте паспорта на баба си - не й давайте да гласува“), че поколенията не само на дядовците, но и на бащите им са били безнадеждно разглезени от съветската пропаганда и просто не разбират своето щастие, което се крие в ориентацията към Запада.

Западната пропаганда убеждаваше, че буквално всеки ще стане богат и известен, достатъчно е само да приеме "универсалните ценности". По-старите поколения и Русия в тази картина на света представляваха „прокълнатото минало“, а младостта и Западът представляваха „светлото бъдеще“.

Майданите се подготвят като преврати, защото гласовете на младите никога не са достатъчни, за да доведат прозападни политици на власт тук и сега. Освен това с течение на времето, натрупвайки опит, вчерашната младеж става по-умна и не е толкова лесно да ги плените със стандартни лозунги.

Следователно дори идването на следващите поколения млади хора, възпитани в западен дух, не пречупва веднага ситуацията в обществото. Нужни са десетилетия, а Западът не можеше и не искаше да чака толкова дълго.

Но разчитането на младите има още една цинична сметка. По-старите поколения винаги защитават своето потомство, осъзнавайки, че тяхната хиперреволюционност е временна, че след няколко години мнозинството ще се грижи за семействата си, ще работи и ще забрави за Майданите.

Следователно насилието срещу младежта на Майдана предизвиква по-силен протест в обществото, отколкото може да се предположи въз основа на нейния брой и политическа тежест. Някои от по-старите поколения, които дори не споделят възгледите на децата си, излизат не за сваляне на правителството, а за защита на членовете на семейството.

При тези условия настъплението на силите за сигурност на съседна държава срещу Майдана би позволило незабавно да се придаде на кризата характер на свещена война за бъдещето на нацията. Лозунгът "чуждите срещу нашите деца!" от телевизионни екрани, на банери на протестиращи, в социалните мрежи – това е силен стимул за мобилизиране на обществото около Майдана.

Залагането на инфантилната част от обществото води до инфантилизиране на цялото общество. Този процес започва преди Майдана и в резултат набира скорост и бързо обхваща по-голямата част от населението на страната на Майдана. Майданът откъсва обществото от миналото, но не го потапя в обещаното „светло бъдеще“.

Обществото започва да прилича на група деца, играещи в пясъчник. Всеки "строи" нещо свое, не може да се обедини (още не знае как да го направи), всеки си пречи и затова след минути вече се удрят с лопати, засипват се с пясък, поставяйки кофи на главите си.

Спомнете си "Повелителят на мухите". Група деца без контрол от възрастни на пустинен остров почти моментално се превръща в кръвожадно стадо. Това е точно описание на едно общество, засегнато от майданския инфантилизъм.

Днешните украинци са жестоки като деца. Те живеят в детински свят, където убийството е приемливо решение на всеки (дори и най-простия) проблем. Ето защо детските групи никога не остават без контрол от възрастни. Мозъкът на детето не е достатъчно социализиран.

Човечеството наистина е устроено по такъв начин, че всяко ново поколение в младостта си е революционно, частично отрича постиженията на бащите и се опитва да изгради нов, по-справедлив свят, а в зряла възраст постепенно стига до консерватизъм, осъзнавайки, че за да следващите поколения, за да създадат нещо ново, е необходимо да се запази съществуващото.

В реалния живот тези поколения се балансират взаимно. Западната пропаганда вбива клин между тях, лишавайки държавата от младежта – нейното бъдеще. И тогава по-възрастните поколения постепенно се инфантилизират, защото техният живот е към своя край, а младите са бъдещето на всяко общество и инстинктът ти подсказва да го пазиш на всяка цена.

Инфантилизацията на цялото общество става като възстановяване на връзката между поколенията. Без да имат друг начин да възстановят единството на обществото, по-възрастните поколения неусетно възприемат идеите на по-младите. Но възстановявайки формалното единство, такова общество става инвалидизирано, спира да се развива, започва да деградира и в крайна сметка се разпада заедно с държавата си.

Виждаме всичко това на примера на Украйна, и двата майдана бяха инфантилни революции. Само по време на първия - все още имаше достатъчно възрастни в обществото, така че "повелителите на мухите" да не започнат да убиват, докато, когато вторият победи - инфантилното съзнание напълно доминираше в Украйна. Оттук и резултатът.

На нашите граници се появи общество, което мечтае за световна ядрена война, която трябва да унищожи Русия. В същото време самите те не се страхуват да умрат в ядрен огън, защото детското им съзнание води всички войни за забавление. Затова придават по-голямо значение на думите, отколкото на действията.

Казаха, че в Луганск се е взривил климатик, а Донецк се обстрелва и сякаш те не са виновни за нищо. И бидейки заловени, те, като деца, молят за прошка, така че, когато се върнат в родината, да направят същото. Освен това и в двата случая те са съвсем искрени и не чувстват фалшивост в позицията си.

Те гледат на събитията по света и в собствената си страна като на приказка по телевизията, когато детето едновременно вярва, че събитията се случват точно сега и в реалността, а от друга страна знае, че ако стане съвсем страшно, телевизорът може бъде изключен, като по този начин убива източника на страх. Ето как предлагат да оцелеят в ядрена война: когато стане страшно, изключете телевизора.

Учените твърдят, че мозъкът на възрастно шимпанзе е развит на нивото на петгодишно дете. Американците със своите майдански технологии за инфантилизиране на населението на цели страни (включително и собствената си) превръщат земята в „планета на маймуните“, населена с хора с ниво на развитие на възрастно шимпанзе.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com





Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели