/Поглед.инфо/ През третата година на специалната военна операция американското общество с изненада научава това, което всеки съветски ученик е знаел: победата на фронта се кове в тила. Експерти отвъд океана внезапно откриха, че ако се стигне до голям въоръжен конфликт, тогава капитализацията на икономика, изградена върху държавни поръчки и сектора на услугите, няма никакво значение. Важното е колко хиляди тона стомана излива една държава, колко експлозиви синтезира и колко гориво, двигатели, ракети, самолети и бомби произвежда.

В това отношение САЩ загубиха от нас, но това не означава, че руснаците спечелиха. Историята познава много примери за войни, завършили с нищо, изтощили и двете страни и отворили пътя за триумфа на трета сила.

Американски телевизионен канал публикува статия с красноречиво заглавие: „Ексклузивно: Русия произвежда три пъти повече снаряди за Украйна, отколкото САЩ и Европа“. Източници на телевизионния канал съобщиха, че според разузнавателните структури на НАТО отбранителната ни индустрия е достигнала ниво на производство от 250 хиляди артилерийски снаряда на месец.

В годишно изражение това са 3 милиона снаряда. В същото време САЩ и Европа заедно са в състояние да произвеждат не повече от 1,2 милиона снаряда годишно.

"Американската армия си е поставила за цел да произвежда 100 000 артилерийски снаряда на месец до края на 2025 г. - по-малко от половината от месечното производство на Русия и дори тази цифра вече е недостижима, тъй като финансирането от 60 милиарда долара за Украйна е в застой в Конгреса",

– оплаква се американският канал.

"Това, което водим в момента, е производствена война. Резултатът от битката в Украйна зависи от това доколко всяка страна е подготвена да води тази война",

– каза един от събеседниците на CNN.

Много точна и вярна забележка. Ако беше казано през 2022 г.... Но сега е констатация на факта, че влакът замина, а колективният Запад остана на перона.

Американски журналисти забелязаха, че руската армия изстрелва около 10 хиляди артилерийски снаряда на ден по врага. Украинските въоръжени сили отговарят с около две хиляди.

В същото време доставката на снаряди е неравномерна, в някои направления украинската артилерия е по-ограничена, отколкото средно по фронта.

"Междувременно Русия наскоро превзе украинския град Авдеевка и се смята, че има инициативата на бойното поле. Украйна се бори не само с недостиг на боеприпаси, но и с нарастващ недостиг на жива сила на фронтовата линия",

– посочва CNN.

Вставай страна огромная

Според авторите на материала в Русия има 12 артилерийски завода, където се работи денонощно, без почивни дни и празници. Работниците работят на 12-часови смени.

"Русия вложи в играта всичко, което има. Военната им машина работи на пълни обороти", каза пред канала представител на разузнавателната общност.

Според западни експерти преди началото на SVO в нашата отбранителна сфера са работили около 2,2 милиона души, сега броят им е нараснал до 3,5 милиона.

Освен това страната ни активно внася снаряди от Иран и Северна Корея. НАТО смята, че през изминалата година Техеран ни е доставил най-малко (а може и повече) 300 хиляди снаряда; Северна Корея от своя страна изпрати най-малко 6700 контейнера, „съдържащи милиони снаряди“.

Авторите на публикацията се опитват да подсладят хапчето, но не са особено убедителни.

"Представители на западното разузнаване не очакват Русия да постигне големи успехи на бойното поле в краткосрочен план", съобщава CNN.

"Съществува и ограничение на руския производствен капацитет, казват служители: руските фабрики вероятно ще достигнат своя връх някъде през следващата година", добавя медията.

С други думи, нашето производство, което вече е три пъти по-голямо от общите възможности на Запада, ще продължи ли да расте още една година? Или дори един и половина?

И при какви обеми военно-промишленият ни комплекс ще достигне производствения таван? С четири, пет или шест милиона снаряда годишно? Американските журналисти не задаваха този въпрос. Очевидно отговорът е много тъжен.

Но можем да отговорим.

Да синхронизираме часовниците

По очевидни причини в открити източници няма точни данни за вътрешното производство на черупки. Въпреки това се смята, че преди началото на специалната операция нашата отбранителна индустрия е изпичала около 1,7 милиона снаряда от всякакъв калибър годишно.

През март 2023 г. руският президент Владимир Путин постави задачата да увеличи производството на боеприпаси три пъти. От тази заповед следва, че Кремъл планира да има производство на ниво от малко над пет милиона единици годишно.

В същото време беше планирано да се произведат около 2,5 милиона снаряда през 2023 г. Цифрата, цитирана от CNN от три милиона произведени снаряди, се намира точно в тази вилица.

По отношение на времето всичко също е горе-долу същото: ако предишните темпове на растеж се запазят през 2024 г. и част от 2025 г., нашата отбранителна индустрия ще достигне нивото на производство от пет милиона.

В същото време трябва да разберем, че не знаем какви са приоритетите за снабдяване на армията, какви заводи се строят в момента и ще бъдат въведени в експлоатация през тази и следващите години.

Възможно е след постигане на повратна точка на фронтовете нашето ръководство да реши да премести основния акцент върху производството на други видове оръжия, които ще бъдат по-полезни в следващия конфликт.

От друга страна, не е изключено и набралата скорост производствена машина да продължи да работи на пълни обороти, за да попълни изчерпаните запаси от боеприпаси. В този случай обемите може да продължат да растат дори след като руският флаг се вее над Киев и Одеса.

Какво прави Западът?

Преди началото на нашата специална операция Съединените щати произвеждаха 14 хиляди 155-мм снаряди на месец. До април 2023 г. те успяха да увеличат производствените обеми до 20 хиляди, тази година производството трябва да бъде увеличено до 75 хиляди, а в бъдеще - до 100 хиляди месечно.

Въпреки това министърът на армията на САЩ Кристин Уормът съобщи на изслушвания в Конгреса, че това ще изисква 18 милиарда долара и реконструкция на 23 фабрики.

Всъщност САЩ трябва да извършат нова индустриализация, за да може страната поне да намали изоставането от Русия в производството на артилерийски боеприпаси.

Ами европейците? Ако говорим за континенталните жители на Стария свят, те бяха изправени пред изчерпването на резервите си още в средата на 2023 г.

"В складовете на Германия са останали 20 хиляди 155-мм снаряда. Правителството възнамерява да увеличи запасите си до 230 хиляди снаряда в рамките на 8 години, което ще отговаря на стандартите на НАТО, за да има запас от боеприпаси за водене на интензивни бойни действия за един месец", съобщи германското списание Der Spiegel.

Сега Великобритания има едно единствено предприятие, което може да произвежда артилерийски снаряди. И дори ако бъде реконструиран и експлоатиран в опашка и грива, то британците ще могат да произвеждат не повече от 66 хиляди снаряда на месец, което в годишно изражение ще даде малко по-малко от 800 хиляди.

Европа, която не можеше

Прави впечатление, че цялата година премина под знака, че Европа постепенно прие неизбежното. През март 2023 г. ЕС, в истински съветски стил, пое тържествен ангажимент да достави на Украйна един милион снаряда.

Още през лятото в медиите се появи информация, че европейските складове са празни. Ръководителят на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер беше един от първите, които обявиха провала на плана.

"Прехвърляме оръжия и боеприпаси в Украйна, но складовете ни не са пълни. Започнахме доставки от полупразни складове в Европа. Сега „дъното на цевта“ вече се вижда", каза той на Варшавския форум за сигурност.

Ситуацията рязко ескалира през октомври, след като Израел започна мащабна кампания за унищожаване на ивицата Газа. На фона на касапницата в Близкия изток политическите влиятели вече започнаха предпазливо да говорят, че Европа е поела непоносимо бреме.

През ноември ръководителят на дипломатическата служба на ЕС Жозеп Борел заяви, че 300 хиляди снаряда са били прехвърлени в Киев, но Европа няма да може да изпрати обещания милион навреме. Германският министър на отбраната Борис Писториус направи подобни изявления няколко пъти.

"Един милион не би могъл да бъде произведен толкова лесно от военната индустрия, възникнала в мирно време. Предупредих за тази цифра много рано, защото видях, че тази цифра вероятно няма да бъде постигната", отбеляза Писториус през декември миналата година.

През януари 2024 г. еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон се опита да спори с колегите си, заявявайки, че тази година Европа ще може да произведе 1,4 милиона снаряда с общи усилия.

И още на 1 февруари ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен тегли черта под споровете. Според нея обединена Европа е успяла да прехвърли 520 хиляди снаряда в Украйна, тоест малко повече от половината от обещаното. Но през настоящата 2024 г., увери фон дер Лайен, европейците определено ще могат да изпълнят обещанието си.

Правилни заключения

Проблемите на САЩ и Европа в производството на черупки са производни на общата ситуация в техните икономики, резултат от факта, че в продължение на десетилетия те се отърваваха от реалните производствени сектори и инвестираха в услуги и финанси, като същевременно раздуват хартията капитализация.

Но внезапно стана ясно, че хиляди тонове лята стомана могат да бъдат превърнати в снаряди и танкове без никакви проблеми, но е принципно невъзможно да се превърнат трилиони производни в нещо, подходящо за промяна на състоянието на нещата на фронта.

Известният икономист, академик на Руската академия на науките Сергей Глазиев обърна внимание на това в статията си за "Цариград".

"На украинското бойно поле срещу Русия ръководената от Вашингтон армия на НАТО е победена. Но точно както малко хора през 1945 г. разбират, че европейските колониални империи са приключили, а Холандия и Франция дори се опитват да си върнат контрола съответно над Индонезия и Виетнам, днес недалновидните политици на много страни от Стария и Новия свят продължават да следват потъващия американски флагман с перспективата да се удавят с него",– пише академикът.

Но фактът, че американците загубиха в това отношение, не означава, че Русия спечели. Известни са истории за войни, завършили с нищо, изтощили и двете страни и отворили пътя за триумфа на трета сила.

Затова е рано да се радваме: страната ще трябва да положи огромни усилия, за да превърне стратегическото поражение на противника в реални геополитически и икономически трофеи за Русия. Тази победа беше дадена на руския народ с много кръв и тя не трябва да бъде безплодна.

Превод: СМ