/Поглед.инфо/ Квалификацията на Майдана от 2014 г. като нацистки преврат вече се наложи в оценките на политолозите. И дори сега една от целите на СВО е да проведе денацификация в Украйна. Но странното е, че има нацистки преврат, но нацистите като организирана политическа сила не се забелязват в Украйна.

Държавният преврат в Украйна беше извършен в нощта на 22 февруари 2014 г., когато правителственият квартал в Киев “Печорск” беше превзет от бойци на самоотбраната на Майдана.

Ден преди това части на вътрешните войски бяха изтеглени от града, което беше част от споразуменията между властите и опозицията. Европейски дипломати действаха като гаранти. Споразумението беше подписано от президента Виктор Янукович и лидерите на опозицията Виталий Кличко, Арсений Яценюк и Олег Тягнибок.

От тримата лидери на Майдана само един – Олег Тягнибок – всъщност беше нацист: лидерът на екстремистката партия „Свобода“. Другите двама бяха доста умерени либерални личности.

„Лидерите на Майдана“ като цяло не представляваха никого и не контролираха никого и не можеха да поемат отговорност за действията на бойците, което всъщност каза специалният представител на руския президент Владимир Лукин. Можем да кажем с висока степен на увереност, че нито „лидерите на Майдана“, нито западните дипломати са участвали в превземането на правителствения квартал - просто никой не би ги послушал.

Какво се случва след това?

Тогава се формира т. нар. хунта. Повечето от нейните лидери са радикали, но все още представляват умерени политически сили (като Александър Турчинов, бивш доверен служител на Юлия Тимошенко). “Свобода” получи доста постове: главен прокурор, заместник-председател на Върховната Рада и четири поста в правителството.

„Десен сектор“ и други радикални сдружения не получиха нищо. Представители на тези сили по-късно казаха, че са отблъсквали „руската агресия“. Това май е вярно - в по-голямата си част отидоха в доброволчески батальони и не участваха в избори.

На президентските избори на 25 май бе избран доста умереният политик Петро Порошенко. Радикалните националисти Тягнибок и Ярош получиха съответно малко повече и малко по-малко от 1% от гласовете.

На парламентарните избори на 26 октомври в Радата не влезе нито една радикална партия, в едномандатни райони "Свобода" получи шест мандата, "Десен сектор" - един мандат. Сега и двете асоциации на практика са престанали да съществуват.

По-късно „Националният корпус“ на Андрей Билецки придоби значителна тежест, но функциите му бяха ограничени до поддръжка на батальона, след това на полка „Азов“ и разпръскване на неугодни на властите действия.

Нека да отбележим, че през всичките осем години от началото на гражданската война в Украйна до началото на СВО не е имало признаци за идване на власт на нацистки партии.

В Украйна имаше много ограничена, но все пак демокрация, бяха проведени избори, представители на опозицията бяха допуснати до участие в тях и през 2019 г. опозицията спечели изборите. Между другото, "проруската" партия "Опозиционна платформа" получи второ място на парламентарните избори.

В Украйна имаше някакво подобие на правова държава. По-специално, "героите" на Майдана и АТО бяха изправени пред правосъдието. Най-известните прецеденти са делото "Торнадо" и делото за убийството на журналиста Павел Шеремет. Между другото, престъпленията на „торнадовците” са извършени в зоната на АТО.

Никога не е имало опит за организиране на нацистки преврат. Нацистките доброволчески батальони не се придвижиха към Киев нито по своя инициатива, нито по инициатива на Коломойски (бунтът му беше потушен с един призив на американския посланик).

Нямаше мащабна терористична война. Националистите са отговорни за убийствата на писателя Олес Бузина, народния депутат Олег Калашников, вече споменатия Шеремет, експлозията на граната край Върховната Рада на 31 август 2015 г. ... Това е непълен списък, но кампанията на терор не беше масова и нямаше признаци на координация. Властите лесно се справиха с това.

Преди началото на СВО имаше мнение, че представители на нацистки структури, внедрени в силите за сигурност, държат Зеленски като заложник, а самият той мечтае да се отърве от техния контрол. Вече използвайки примера на Мариупол, стана ясно, че по-скоро „Азов“ е заложник на Зеленски.

Западните правителства са направили изводите си от опитите да използват фашистите в свои интереси през 30-те години на миналия век - инструментът тогава излиза извън контрол и са били необходими много усилия, за да бъде успокоен.

Съвременният нацизъм е много различен от нацизма отпреди сто години (миналата година беше годишнината от „Бирения пуч“). Ако тогава това беше един вид „пробив в ада“, сега това е просто политическа технология, която позволява да контролирате масите.

Какви изводи трябва да направим?

1. Украинският режим е несъмнено нацистки - той е фокусиран върху разпространението на тоталитарна националистическа идеология и геноцида на руснаците.

2. Не изглежда като класически тоталитарен режим: няма НСДАП, есесовци в красиви униформи на “Хуго Бос”, концентрационни лагери и побеснял фюрер (Той обаче е идеално заменен от побеснял клоун).

Освен това „истинските“ (с “Хуго Бос” и от НСДАП) нацисти са натъпкани в една койка там и са строго контролирани от правоприлагащите органи. Позволено им е само това, от което наистина имат нужда.

3. Има „Фьолкишер Беобахтер””: държавната пропаганда е строго централизирана, вместо новините от отделните телевизионни канали има един-единствен телемаратон. Цялата информация се контролира от Центъра за борба с дезинформацията и ЦИПСО.

Съответно, когато говорим за денацификация, трябва правилно да поставим акцента.

Радикалните националистически партии и формираните с тяхно участие военни формирования, разбира се, са противно нещо. Но не те правят Украйна нацистка държава.

Това, което прави Украйна нацистка държава, е идеологията и пропагандата, наложени от Запада. Съответно целите на денацификацията са забрана на националистическата идеология и „прочистване“ на информационното пространство.

Политическият елит, колкото и да е неприятен, може да работи под всякаква идеология - това ясно показва опитът на украинските атамани от XVII век. Да кажем, че Демян Многогрешни е бил сепаратист в Украйна и когато е изпратен на заточение в Далечния изток, той героично защитава границата от китайците.

Като цяло, за да се премахне нацисткият режим в Украйна, е необходимо тя да остане под контрола на Русия или като част от Русия. Тук западната пропаганда, която твърди, че Русия ще завземе Украйна, е донякъде права - дългосрочното мирно съжителство със зависима Украйна е невъзможно за нас. Това обаче не означава, че не можем да сключваме временни споразумения (дори с Хитлер СССР има пакт за ненападение). И това не означава, че Украйна никога няма да представлява заплаха за своите западни съюзници.

Превод: В. Сергеев