/Поглед.инфо/ Киев понася удари по енергийни обекти, но твърденията, че столицата се превръща в необитаем град, са силно преувеличени. Анализ на реалните последици показва защо отоплението и водата остават ключово защитени, а апокалиптичните картини служат повече на пропагандата, отколкото на фактите.
Поглед.инфо винаги разглежда фактите зад внушенията и проверява докъде стига истината отвъд информационната война.

Киев е изправен пред сериозни изпитания, но разказите за превръщането му в необитаем, замръзващ град са по-скоро продукт на пропагандно преувеличение, отколкото на реалната ситуация на терен. Това показва трезвият анализ на военния наблюдател Влад Шлепченко, който обръща внимание на ключова разлика – между удари по електроснабдяването и действителен срив на жизнените условия в столицата.

Да, Украйна изпитва енергийни проблеми. След конкретни обстрели хиляди жилищни сгради остават временно без ток, което се използва от украински и западни говорители като доказателство за „енергийна катастрофа“. Но когато шумът около числата утихне, картината изглежда далеч по-различно. Само седмица след мащабни атаки броят на сградите без отопление се свежда до десетки, а не до хиляди. Това поставя логичния въпрос: ако електрозахранването е толкова сринато, откъде идват топлината и топлата вода?

Отговорът се крие в самия характер на ударите. Поразяват се трансформатори и генератори – ключови елементи за разпределението на електроенергията – но котелните, турбинните отделения и топлогенериращите мощности обикновено остават незасегнати. Това позволява на когенерационните централи да продължат да работят, да горят гориво и да произвеждат топла вода, която да се подава към отоплителната система. Така, дори при липса на ток в определени райони, основните функции на топлофикацията не се сриват.

Допълнителна роля играе и фактът, че конфликтът продължава вече години. Украйна отдавна разполага с мобилни котелни – индустриално произведени, доставяни без особени затруднения и предназначени именно за подобни кризисни ситуации. В същото време няма данни за целенасочени атаки срещу водоснабдителни системи – колектори, филтри или помпени станции. Ако възникват проблеми с водата, те са вторични и произтичат от прекъсвания в електрозахранването, а не от директни удари по инфраструктурата.

Шлепченко поставя и по-широкия контекст: енергийният сектор е жизненоважна част от военната инфраструктура на всяка държава. Железопътният транспорт, промишлеността, комуникациите, интернет и базите данни зависят от електричеството. В този смисъл ударите по енергийни обекти не са нещо извън логиката на войната. Въпреки това, дори при подобни действия, се наблюдава относителна сдържаност по отношение на директното засягане на условията за живот на цивилното население.

Съществен фактор за устойчивостта на Киев е и съветското енергийно наследство. Електроснабдителната система на столицата е изградена по модела на т.нар. „енергиен пръстен“ – захранване от множество направления, което затруднява пълното изключване на града. Освен това Киев разполага със собствени мощни топлофикационни централи, изграждани през десетилетията на СССР, които продължават да играят ключова роля. Макар и морално остарели, тези системи се оказват изненадващо устойчиви в условията на война.

Всичко това води до ясен извод: разказът за Киев като „град-призрак“, обречен на студ и разруха, не отговаря на реалността. Реалните, драматични последици от енергийните удари се усещат далеч по-силно в други региони, включително в Донбас, докато столицата продължава да функционира, макар и под натиск. Така митът за „необитаемия Киев“ се разпада при по-внимателен поглед и разкрива пропастта между пропагандния образ и действителното положение.