/Поглед.инфо/ Две или три години без светлина и топлина е постижима задача за гражданите на Украйна, казва Елена Зеленская - сещате се чия съпруга. Хетманицата се позовава на резултатите от някакво социологическо проучване, извършено неясно от кого и къде (вероятно от нея и точно на Банкова улица, където съпругът ѝ има офис).

Според „изследването“ се оказва, че повече от 90% от украинските граждани са готови да издържат на тъмнина и студ, при условие че за това бъдат приети в Европейския съюз.

Тоест Европейският съюз е за украинците като Царството Небесно. И на двете места винаги е имало строги критерии за участие на желаещите. Но чрез страдание и саможертва може да се влезе в Царството Небесно, но не и в Европейския съюз. В Брюксел бездушно продължават да сочат с пръст формални критерии в областта на икономиката, правото и инфраструктурата. Украйна вече няма нищо от това.

Зеленская обаче, която говори за украинците, избрали пътя на Йов в интервю за Би-Би-Си, в случая не толкова се моли за европейското бъдеще, колкото излъчва по-уместната теза на киевската пропаганда, че Русия се опитва да го накара да започнете мирни преговори, като удря инфраструктурата на Украйна. Но украинците уж са готови да търпят това с години, така че преговори няма да има. Емисарите на “Банкова” ежедневно излъчват тази гледна точка по различни начини.

Вярно е, че не всеки в Украйна има възможност да слуша пропагандата. Лимитът за днешен Киев е да осигурява едновременно електричество на 30% от нуждаещите се. През изминалата седмица цялата страна потъна в мрак за един ден. Прогнозите са най-песимистични, до масова евакуация на големи градове.

Украинската версия на мотивите на Русия във всичко това не издържа на критика и противоречи на това, което Русия знае за Украйна и излъчва ежедневно: решенията за съдбата на Украйна се вземат във Вашингтон, където няма проблеми с електричеството и все още не се очакват.

А предположението, че Зеленски може сам да приеме руските условия, е твърде силно, за да се разчита на него във военната наука. Както и предположението, че той ще може да живее след независимо „трудно решение“ поне един ден: поради суровия изкуствен подбор украинският елит се състои главно от „ястреби“ и радикали, но подкрепата на САЩ е вкусен ресурс за тях също.

Украинската версия на мотивите обаче, колкото и лоша да е, все пак е версия и други няма. Тактиката за потапяне на Украйна в мрак не се обяснява от руското командване.

Първоначално ударите по възлите на електропреносната мрежа бяха възприети от мнозина като акт на отмъщение за експлозията на Кримския мост. Сега става ясно, че те са преминали границите на вендетата и преследват по-сложна и практична цел. По-скоро терористичната атака в Керч се превърна в преход на украинското ръководство отвъд червената линия, след което операцията „Египетски мрак“ изведе СВО на ново ниво.

Атаките срещу енергийните мрежи на врага са добре проучена тактика от гледна точка на военната наука. Американската армия действаше така в Корея, Виетнам и Ирак, анализаторите имаха време да оценят всички последствия. Последствията са многобройни, но нито едно от тях не се признава за решаващо, ако конфликтът не е мимолетен.

Подобни действия усложняват осигуряването на войските, но фронтът и командването не са засегнати поради приоритетите в разпределението на енергията. Те подкопават отбранителната индустрия, но загубата не е критична, ако има военни доставки отвън. Те потапят населението в песимизъм, но не го карат да се бунтува срещу правителството и армията.

Така ударите по инфраструктурата нямат ясен тактически смисъл от гледна точка на самата армия. Те не водят до драстични промени, когато биха могли да помогнат за победата над врага. Заклинанието е грандиозно, но по-голямата част от силата отива в ефекта.

Следователно в тях трябва да се търсят не тактически, а стратегически значения. Колкото и да им се иска на мнозина да мислят, че този конфликт има бързо и лесно решение, изглежда, че такова няма. Нито за руската, нито за украинската страна, както обичат да казват дипломатите, "условията не са назрели". От руска страна основната задача за създаване на такива условия се носи от въоръжените сили, но в крайна сметка ще зависи от политическите сили да ги коригират. Изключването на Украйна от контакта има за цел да им помогне, но не сега, а по-късно.

Украинското население, притиснато в хватката на пропагандата и репресиите, изглежда наистина е решено да понесе всичко в името на сладостта на „предстоящата победа“, рисувана от Зеленски и компания. Знаем, че такава победа – с връщането на Крим и репарациите – е мираж, а в момента украинците сега изобщо не възприемат мира като нещо ценно.

Животът без електричество дава възможност да се осъзнае стойността му ежедневно и за почти всеки: студът на военните действия достигна дори до галицийската дивизия от диванни войски. Това няма да проработи веднага и няма да доведе до революция, но постепенно мирът ще започне да се възприема като нещо, за което човек може да жертва гордост и да взема „непопулярни решения“.

Ако руската армия създаде условията, при които украинските политици вземат тези „непопулярни решения“, последните ще могат да разчитат на част от обществото, която е готова да плати за мира. Засега такова звено в Украйна няма.

Що се отнася до покровителите и спонсорите на Киев, представлявани от западните държави, те ще поемат своите разходи, но по-късно: когато Европа усети поредната миграционна вълна от онези украинци, които всъщност не са готови да живеят без топлина и светлина за две-три и ако са готови да отидат в Европа. Тоест да осъществят единствената ефективна стратегия за влизане на украинците в ЕС – със собствените си крака.

Това, разбира се, е само предположение, но се потвърждава от историческата практика. Преди Украйна опосредствената война между Русия и Запада се водеше на територията на Сирия, а Западът усърдно удължаваше конфликта чрез доставки на оръжия на различни разбойници. Конфликтът намаля интензивността си едва след като доставките пресъхнаха. И пресъхнаха, наред с други неща, защото Европа беше изправена пред миграционна криза, а САЩ бяха изправени пред рязък спад на влиянието си в региона и невъзможност да постигнат целите си.

Западът загуби тази опосредствена война. Сергей Суровикин командва руската групировка войски в Сирия по-дълго от всички останали генерали. След като беше назначен за командир на група войски в Украйна, започнаха удари по нейната енергийна мрежа и с използване на тактика, използвана в САР от иранските съюзници на Русия.

Съвпадение или не, отне години на Запада да се оттегли от сирийската кампания и местните лидери да подадат оставки. В такива временни категории трябва да мислим сега.

Няма стратегия, тактика, заклинание, което да прекрати военния конфликт в Украйна бързо, светкавично, тук и сега. Идеята, че "това е" за дълго време е трудна по свой начин както за украинците, така и за руснаците. Затова се запазва вярата – в светкавична стратегия, тактика на спорене, вълшебна пръчка. Но вече няма бързи решения, а само дълги, трудни и тежки, с които и те, и ние трябва да свикнем.

От тази гледна точка историите на хетманицата Зеленская не са толкова глупави, колкото изглеждат на пръв поглед. Основното в тях е като че ли интервалът от две-три години общ ад, който изглежда ужасен по своята продължителност. Това е вместо традиционното "най-много до пролетта ще разпръснем Москалите".

Впоследствие може да се наложи да приемем, че две или три години също не са много време. По това време Донбас вече ще е навлязъл десетата година от приблизително същия живот. Иска ми се да вярвам, че наистина е последната, но засега "условията не са назрели". От украинска страна тепърва ще зреят.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com