/Поглед.инфо/ Един добър лаф беше измислен от нашите умове - "Бесняци". И най-лошото е, че това дори не е шега. Всеки ден в Европа, дори при пълно информационно табу по темата, излизат различни случаи, особено крещящи, които карат лаика да потръпне и да погледне по съвсем различен начин хората от Украйна, които ще приютят на своя територия.

Преди няколко дни, в бивша тиха Виена, черни джипове пристигнаха на паркинг, където могат да стоят само таксита - един от тях с украински регистрационни номера (това са "бедни бежанци, бягащи от Путин") - и нагло застанаха в центъра на града, където е невъзможно жителите да се установят, ако не сте милионер с подземен гараж. Таксиметровите шофьори направиха забележка. На което наизскачаха напълно брутални украински тулупи (говоря за физически данни) и моментално набиха местните работници. Единият остана да лежи на тротоара, тъй като шията му беше счупена. И си тръгнаха. Добре че някой се сети да заснеме всичко по телефона, иначе просто щеше да бъде премълчано престъплението - полицаите имат политическа заповед да не пипат украинския бесняк, каквото и да правят.

И те правят много - от пълното пренебрегване на местните правила за движение, сякаш са дошли със закупен лиценз от село, а също правилата за паркиране, които за европейците са свещена крава, защото служи като източник на диви глоби (но не за бесняците), а освен това абсолютно пренебрегване на отношението към местните традиции като цяло. Отказват да плащат във фризьорските салони за свършената работа, опитват се да извличат навсякъде аванта, но това са дреболии. Те атакуват местните рускоговорящи - това е проблемът и това се превърна в нова норма. Те се разглеждат като източник на безкрайна агресия в някогашните тихи улици.

Между другото, докато полицията разследва побоя над местните таксиметрови шофьори, последните вече са взели мерки и добавят на табели: „Не обслужваме бежанци от Украйна“. Отговорът пристигна. Факт е, че таксиметровите шофьори в същата Виена са предимно сърби, българи и турци. И разбират с кого си имат работа - по-добре от "старите корони" в розови пропагандни очила. Те вече са преминали през своята война.

Опозицията се надигна: малко след като стана известно за инцидента, лидерът на виенската фракция на Австрийската партия на свободата Доминик Неп поиска бързото депортиране на украинците. И в интервю за „Хойте“ той също настоя за строги наказания. „Тези хора нямат работа тук“, каза ясно Неп, видимо възмутен.

Малко преди това червеният кмет на град Виена каза, че „нека украинците паркират, където искат, те са жертви“. На което любезните жители веднага започнаха да поливат с боя джипките на жертвите, които излизаха за 150 000 евро – коли, които местните никога няма да успеят да си позволят. Канцлерът на Австрия се опита да оправдае бесняците, като каза: „Мисля, че трябва да внимаваме да не се фокусираме само върху всичко това, което се случва сега, също и поради посоката на конфликта“. Тоест – „влизайте, влизайте граждани, няма какво да видите тук, това са просто борци срещу ужасната Русия, упражняващи своите бежански права“. Читателите на вестник „Хойте“, виждайки, че няма да направи нищо, се възмущават: „Не можем да кажем или да напишем нищо срещу „свещената крава“ - украинските бежанци“; „Отлично! Много добре! Само не ядосвайте г-н Зеленски – в края на краищата ние сме квази-приятели.”

Но украинските квази-приятели продължават да серат. И то в буквалния смисъл на думата. В България, местните се шашнаха от поведението на хората, на които дадоха убежище в празните курорти по Черноморието март-април-май. С приближаването на ваканционния сезон България осъзна, че е време да изгони настанените, защото ваканционният сезон е зад ъгъла, както и парите. Бесняците отказаха да направят това – къде и защо да си ходят от Златни пясъци на село. Започнаха да ги гонят със скандал. След това започнаха да пакостят – да разбиват хотелските стаи, да повръщат по ъглите и да пишат със собствените си изпражнения по стените на почивните станции "Слава на Украйна". Ако не го бях видял с очите си, нямаше да повярвам. Защото слоганът „Слава на Украйна“, написан с изпражнения, е удивителна хармония на форма и съдържание. Това е израз на цялата тази идеология, с която нашите момчета се борят на първа линия. Огледало на душата.

Никой руски пропагандист не би измислил подобно нещо. Направиха го сами. И отношението към тях, като жертви, също се срива в очите на обикновените европейци, които гледат на този конфликт, на тези бежанци и на всичко това като цяло като на незаслужено наказание, харч, спад в жизнения стандарт и нарушение на комфорта. Това не може да не предизвика дразнене. Въпреки безкрайния поток от проукраинска пропаганда по телевизията, вестниците и интернет, хората започват да се чудят дали трябва да остават част от една непонятна чужда игра.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели