/Поглед.инфо/ САЩ и Германия не искат да видят Украйна в НАТО в близко бъдеще.

Широко обсъжданото влизане на Украйна в НАТО се натъкна на неочаквано препятствие. САЩ и Германия имаха своите съмнения. А някои по-малки играчи са категорично против. Дебатът се разгръща на фона на спряната помощ за Киев. За причините и перспективите на търканията в Северноатлантическия алианс - в материала.

„Най-амбициозната среща на високо равнище“

Тази седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети САЩ, където се проведоха сериозни преговори. Обсъдиха подготовката за юлската среща на високо равнище на Алианса във Вашингтон.

Залозите са големи. Ръководителят на Държавния департамент Антъни Блинкен каза на съвместната пресконференция със Столтенберг, че предстоящата среща е „най-амбициозната от края на Студената война и е необходимо да се демонстрира способността да се противопоставим на нови заплахи - било то Русия, Китай или борбата срещу тероризма в киберпространството. Но няма и дума за по-нататъшното разширяване на НАТО, въпреки че това е, което най-вече притеснява европейските партньори. За разлика от „китайската заплаха“: врагът от КНР се моделира от Вашингтон; Берлин и Париж изграждат двустранни отношения с Пекин.

Блинкен само увери, че Украйна ще стане член, без да посочи времева рамка. Въпреки че Полша и балтийските държави, постоянно повтарящи неизбежността на „руската агресия“, изискват този въпрос да бъде решен възможно най-скоро.

Американското издание “Форин Полиси”, позовавайки се на няколко източници, съобщава: според Германия и САЩ Украйна не може да бъде приета, докато продължава военният конфликт. „Длъжностни лица от двете страни смятат, че в близко бъдеще е необходимо да се съсредоточим върху снабдяването на Киев с оръжия и боеприпаси“, посочва ФП. Но през последните месеци имаше проблеми и с това.

Пари и боеприпаси

В средата на януари на съвместна пресконференция с естонския премиер Кая Калас еврокомисарят по вътрешния пазар и отбранителната индустрия Тиери Бретон потвърди, че до пролетта Украйна ще получи обещаните милион снаряда. До края на годината - още милион до милион и половина.

Очевидно това е реакция на ноемврийската публикация на “Блумбърг” , която, позовавайки се на източници, твърди, че ЕС няма да изпълни целта за милион снаряда. В края на януари неназовани дипломати повториха: до 1 март можете да разчитате на максимум 600 хиляди - „на фона на постоянни забавяния на производството“.

Конгресът на САЩ вече няколко месеца не може да одобри 60 милиарда долара за режима в Киев. Републиканците се съгласяват с това само ако демократите одобрят по-строгите имиграционни политики. Белият дом и съпартийците на Джо Байдън не правят отстъпки по вътрешнополитически причини.

Ако конгресмените не приемат цялостния пакет, по-нататъшната подкрепа за Украйна ще стане още по-проблематична. Много е вероятно републиканците, чувствайки се овластени, да отхвърлят други предложения.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Предимства и недостатъци

Когато Столтенберг отиде в Съединените щати, неговият предшественик като генерален секретар Андерс Фог Расмусен пристигна в Киев. "Разбирам, че би било противоречиво и най-малкото безпрецедентно решение да се покани държава, която е във война, в НАТО. И знам, че това се използва като контрааргумент от онези, които са скептични относно подобна покана", призна Расмусен. Но, каза той, това е „изключително опасно“, защото „дава на Путин де факто право на вето“.

„Забавянето на присъединяването към НАТО струва скъпо не само на Украйна, но и на самия Алианс“, казва естонският посланик във Вашингтон Кристиян Прик. По-рано той каза, че сегашният модел на подкрепа за Киев е изчерпан. Видите ли, по-евтино и по-ефективно е да се приеме държава във военен блок, отколкото да се наливат огромни суми пари в нея, когато това е свързано и с процеси на одобрение. И тогава членът за колективната отбрана ще важи и за Украйна.

Но това би означавало пряк военен конфликт между НАТО и Русия. Не всички на Запад - преди всичко Германия и САЩ, за разлика от Полша и Естония - са готови за такъв сценарий.

И друга трудност са оспорваните от Киев територии. Има исторически пример, когато една страна влиза „частично“ в Алианса: Германия без ГДР, контролирана от СССР. Но ФП правилно нарича този прецедент слаб, защото „не е имало пълномащабна война между Западна и Източна Германия“.

Национални интереси

Трябва да се вземе предвид и фактът, че САЩ и Германия вече имат достатъчно собствени грижи. В навечерието на президентските избори Белият дом не може да пренасочи вниманието си към разширяването на НАТО. Преди миналогодишната среща на високо равнище на Алианса във Вилнюс Байдън нарече преждевременно влизането на Украйна във военния блок. А на закрити консултации с европейските представители през януари американските дипломати призоваха тази тема да не бъде включвана в дневния ред на предстоящата среща на високо равнище.

Що се отнася до Доналд Тръмп, който се бори да се върне в Белия дом, той не харесва нито Киев, нито съюзниците в НАТО. И всякакви опити на настоящата администрация да сближи Зеленски с Алианса ще се обърнат срещу Байдън и демократите.

През юни има избори за Европейски парламент. Там десницата претендира за успех. За тях въпросът за присъединяването на Украйна към НАТО е силен дразнител.

В Германия ще гласуват за депутати от три местни парламента: в Бранденбург, Саксония и Тюрингия. Там е силна позицията на несистемната „Алтернатива за Германия“, която се застъпва за компромис с Москва. И това много изнервя немския естаблишмънт.

И накрая, финландско-шведският прецедент също е важен. През пролетта на 2022 г. Стокхолм и Хелзинки подадоха молба до НАТО. Скандинавското разширяване трябваше да бъде триумф за политиката на отворени врати на НАТО, но се оказа проточило се фиаско. Финландия беше приета, Швеция все още не. Турция вече го одобри, чакат Унгария.

Дори ако приемем, че Берлин и Вашингтон пожертват вътрешнополитически съображения и се съгласят да стартират процедурата за присъединяване на Украйна към НАТО, това отново ще доведе до дълги спорове. Поне с Унгария, която има своите претенции към режима в Киев, и със Словакия, която предварително заплаши с вето. В САЩ и Германия очевидно се вземат предвид и тези рискове.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.