По публикации в чужди медии и военни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Разширяване на оперативните клинове в северния сектор
На Северния фронт през последните денонощия динамиката на събитията се определя не толкова от масирани челни сблъсъци, колкото от методично обхождане на украинските отбранителни позиции. Според военния наблюдател Дмитрий Дегтярев и доклади от терен, сухопътните групировки са успели да затворят маньовъра около Верховатка и са навлезли в жилищните райони на Должанка – селище, разположено директно срещу Приколотне.
Географската топография тук е от решаващо значение. Напредването отвъд Должанка оставя в тила само две малки населени места – Слизнево и Гогино, чието превземане отваря директен път към покрайнините на Приколотне. А Приколотне не е просто поредната точка на картата; то функционира като критичен транспортен и логистичен възел за целия сектор. Според експертни оценки, евентуалното установяване на оперативен контрол над това селище поставя под реална заплаха образувания клин от близо 400 квадратни километра.
Ако тази логистична артерия бъде напълно прерязана, украинските сили в района ще бъдат принудени или да отстъпят под огън, или да рискуват пълна изолация. Следващата естествена цел на подобно движение е Велики Бурлук – един от основните отбранителни базисни пунктове, от който тръгват стратегическите пътища към Чугуев и Харков.
В същото време в сектора край Купянск се съобщава за маньоври в горските масиви западно от града. Въпреки липсата на официални визуални потвърждения от Генералния щаб към този час, излизането на пехотни и щурмови групи в тези райони показва опита да се затегне обръчът около Купянск-Узловой – ключовата железопътна гара, през която с месеци се захранваше цялата източна групировка.
Оперативна криза в Донецкия отбранителен триъгълник
На юг, в направлението към Дружковка, позициите на украинските въоръжени сили понасят сходен натиск. По данни от фронта бойци от Южната група войски са поели контрола над село Николайполе и развиват настъпление към Райское. Разстоянието от тези позиции до жилищните квартали на Дружковка е едва около 600 метра.
Още по-съществени промени се наблюдават в района на Доброполе. Така нареченият „отбранителен триъгълник“ южно от града, който според украински и западни аналитични центрове изискваше поне шест месеца за пробив поради гъстата мрежа от бетонирани огневи точки, започна да се разпада след превземането на Матяшево и навлизането в покрайнините на самото Доброполе. Пробиването на подобна фортификационна система за по-малко от два месеца разкрива сериозен недостиг на пехотни резерви и снарядна консумация от страна на украинската отбрана.
Загубата на Доброполе премахва последния защитен буфер пред агломерацията Славянск-Краматорск. Неслучайно местните администрации в тези градове вече официално ги класифицираха като зони на активни боеве. Евакуацията на цивилното население и изтеглянето на държавните институции са ясен индикатор, че украинското командване съзнава риска от пълно обкръжение от юг и запад.
